От Витоша по-високо...

От Витоша по-високо...

© Дневник



Есето на писателя Георги Марков е прочетено за пръв път в "Дойче веле" през 70-те години на 20 в. "Дневник" го препечатва от портала "Култура" с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.


Не зная дали нещо друго в историята на човечеството е причинило повече мъки и страдания на хората от това налудно пламъче в очите на някои представители на човешкия род, наречено патриотизъм. На пръв поглед изглежда като че необяснимо как нормални, разумни хора внезапно загубват чувството си за реалност, разсъдливостта си, чувството си за хумор и самокритицизъм и стават плячка на истинско психопатологично състояние, което ни отнема естествения контакт със себеподобните, за да им даде в замяна единодушието на стадото.


Нашата махала, нашето село, нашият град, нашата страна, нашата история, нашите плажове, нашите ябълки, нашата армия са по-силни, по-красиви, по-смислени, по-вкусни, по-богати, по-изключителни, по-храбри от всички други в света.




Като не правя никаква съществена разлика между патриотизъм и шовинизъм в съвременния им контекст, мисля, че това е трагикомичното противопоставяне на мъничкия "свой" свят срещу огромния "истински" свят. Като психология може би това да е продиктувано от душевната необходимост да отдаваме на себе си и на своето място в живота по-голямо значение, да търсим някакви източници на себеуважение и пълноценност и да намираме всичко това в произволното ни съпоставяне с другите. В края на краищата грамадното мнозинство от хората на този свят се смятат за щастливи само когато знаят, че другите са по-нещастни от тях и обратното — чувствуват се нещастни, ако мислят, че другите са по-щастливи.


Обикновено е прието да се казва, че патриотизмът не е нищо друго освен любовта към родината, родния език, история, красоти. И аз ще се съглася, че няма нищо неестествено и лошо в това човек да обича езика, който говори, да обича страната, в която живее, дома, в който се е родил; да уважава рода, от който е произлязъл и да бъде свързан с историята на този род. Разбира се, нека веднага отбележа, че няма нищо неестествено и в обратното, т.е. да не обича нито страната си, нито рода си, нито историята си, нито езика си, за което всеки може да си има своите причини. Но ние не трябва и не можем да отъждествяваме естествената привързаност и любов с патриотизма. Защото тези чувства са дълбоко лични, интимни, те са в сферата на индивидуалната човешка душевност, докато патриотизмът е явление, което принадлежи на площада.


Същата тази любов и привързаност към страна, история и език напускат интимния си кът в човешката душа в момента, когато се появи съпоставянето или още по-добре — противопоставянето: "Знаете ли вие, кои сме ние?"
При всички случаи патриотизмът винаги е бил израз на комплекс за малоценност и най-силно е бил изявяван от национални комплекси за малоценност и може би в това е неговата масова сила. Нормално патриотите образуват най-единните, силни, устремени, безмозъчни стада, лесно експлоатирани от амбициозни вождове или хитри политици.


И затова патриотизмът е онзи дивашки, варварски фактор, допринесъл най-много за противопоставянето на едни народи на други народи, за отчуждаването на едни народи от други народи. Патриотизмът е може би най-силният алкохол за масите, най-опияняващ и вдъхновяващ и нерядко мъдри и трезви хора са ставали негова жертва, тъкмо защото патриотичното общение въздействува върху инстинктите, върху най-първичните и примитивни човешки усещания и се противопоставя на разума. Логиката е безпощадна — там където има силен разум, няма патриотизъм, там където разумът отсъствува — патриоти колкото щете.


Чудесно е, че на нашата малка планета историята е оформила толкова много и различни народи с различни особености. Чудесно е, че на земята се говорят толкова много и различни езици, които звучат като различни чудесни песни. Чудесно е, че различните краища на земята ни предлагат най-различни природни хубости. В последна сметка цялото това многообразие е пъстротата и богатството на един букет. Ужасното, патриотичното започва от тяхното противопоставяне, което е противопоставянето на един народ на друг народ.


И още по-лошото — патриотичната акция на едната страна предизвиква патриотичната реакция на другата страна. Всички стълкновения са винаги между патриоти. Всеки ще се съгласи, че нито материалните предимства, нито историческите приноси, които различни народи са дали, не им дават абсолютно никакво основание да се смятат за повече от други народи. Произволните обобщения в народностните характеристики, с които всички сме свикнали (като някакъв вид игра на знания), са повече или по-малко неверни, защото всеки, който е пътувал достатъчно из света, е срещнал във всяка страна добри и мили хора, както е срещнал във всяка страна груби и невъзпитани типове, които винаги са патриоти.


Някои полуинтелигентни писатели и полусмахнати общественици свързват патриотизма с чувството за национално достойнство. На мене никога не ми е било ясно какво значи чувство за национално достойнство — може би да реагираш на обидните подмятания на някакъв патриотичен простак или да се разбунтуваш срещу твърдението, че свети Кирил и Методий не са българи? Или като бай Ганьо да се удряш в гърдите и да крещиш "Бюлгар"? Може би в известни исторически времена, при известни условия чувството за национално достойнство да е имало някакво значение, но днес то се явява израз на душевна човешка осакатеност, ако не е плитка политическа игра. Не зная нито един случай, когато човешкото достойнство на един човек да е уронило националното му достойнство, но в замяна на това зная безброй случаи, когато националното достойнство е уронвало човешкото.


Нека хвърлим за момент поглед върху някои характерни черти в психиката на патриота. Както казах вече, това е човешко същество много по-инстинктивно, отколкото разумно, което означава преди всичко отсъствие на жизнен опит и жизнена мъдрост — резултат на беден и ограничен духовен живот. Обикновено патриотът е невежа, а когато е образован, той е типичен полуинтелигент. Той няма навика да разсъждава, да подхвърля на съмнение, на критика, а приема нещата аксиоматично. Обикновено всичките му оценки са в суперлативна форма — най-добро и най-лошо. Поради слабата си способност да разсъждава е твърде трудно той да бъде убеждаван или разубеждаван. Поради твърде ограничения си личен живот той намира известна необходимост и компенсация в живота на стадото. Поради липса на уважение към себе си и на сигурност в собствените си познания той чувствува постоянна нужда от закрила и я намира пак в стадото. Като индивид патриотът е слаб, като част от стадото – той е сила.


Тъй като дълбоко не вярва в себе си и е абсолютна жертва на комплекса си за малоценност, патриотът има нужда от някой, който да го води, някой, който да направлява живота му, и застава естествено зад някакъв патриотичен вожд. И накрая, може би най-жестокото — като няма смелостта да поеме отговорността за собствените си действия, най-често насочени срещу други хора, като не може да оправдае ужасните и безобразни последици на инстинктивната си дейност, на омразата и насилието, той намира благородното извинение на патриотизма.


От тези набързо нахвърлени щрихи става ясен портретът на патриота и ние виждаме колко далече е той от първоначалната, безобидна любов и привързаност към родина и език. За мен патриотът е потенциален престъпник, а патриотизмът — средство за масово човешко душевно осакатяване.


Затова може би едно от най-големите постижения на съвременното човечество, преди всичко в Европа, като горчива поука от жестокостите на Втората световна война, е приближаването на народи и хора един към друг, създаването на едно младо поколение, за което опиумът на националното чувство свършва с етнографията. И което не смята, че родът, от който иде, превъзхожда другите родове. Като че най-после много хора в Западна Европа проумяха какво са дали на национализма и все по-рядко са ония примитивни същества, които съсредоточават умствената си дейност, за да доказват, че Франция е по-велика страна от Германия или обратното. Едно общо, естествено чувство на интернационална взаимност се просмуква навсякъде на Запад, заличавайки постепенно гранични бариери и национални претенции. Всеизвестно е значението на Общия пазар, на тенденциите за обединяването на Европа и на всички ония нови и чудесни начинания за трайното разрешаване на всички национални противоречия. Дори консерватизма на англичаните, които векове наричаха останалия свят презрително "континента", се изпари, когато те почукаха на вратата на този континент и чуха приветственото "Влез!"


Като че за всеки здравомислещ човек тук стана ясно, че той не е длъжен да смята града, в който се е родил, непременно за най-хубавия град в света, или езика, който говори, за най-богатия език. Някога Гьоте беше казал: "Моята родина е там, където ми е най-добре." И хората виждат сега колко смислени и човешки са думите на великия поет.


Но ако ние можем да се радваме и да приветствуваме този процес в западноевропейските страни, то за най-голяма изненада и съжаление в Източна Европа картинката е коренно различна. Като че умишлено, в противовес на онова, което става в свободния свят, на Изток и особено в страни като България и Съветския съюз, се развихря може би най-крайната националистическа и патриотарска кампания, която сме виждали.
Почти веднага след войната — вероятно сепнат от впечатленията, които руските войници събраха по света, вероятно обезпокоен от потискащото сравнение, което обикновеният русин е направил между сламения покрив на своята неосветена селска къща и цивилизованите красиви домове в Чехия, Унгария, Германия, Австрия и другаде — Сталин започна истински поход за възкресяване на руското национално и патриотично чувство.


Мнозина си спомнят как за часове светът узна, че почти всичко значително на нашата планета е било създадено изключително от руснаци или руси, както казват по-старите българи. Оказа се, че първата печатница не е на Гутенберг, а на някакъв неизвестен руски мужик, че законът за съхранение на веществото принадлежи не на Лавоазие, а на Ломоносов, че Маркони откраднал тайните на радиото от Попов и т.н., та чак до шегата, че Адам и Ева са били руси. Една неудържима патриотична вакханалия се разигра по цяла Русия с цел да върне самочувствието на руския народ.


Доколко този Сталинов театър успя, е съвсем друг въпрос. Но когато човек знае, че едно от най-силните оръжия на съветския комунизъм винаги е бил неговият деклариран интернационализъм, не може да не си зададе въпроса — защо се играеше и се играе патриотичната игра? Защо в изкуството дори съветската, комунистическата тема отстъпи мястото си на патриотичната? Спомням си серия от ужасни патриотични филми като например този за Модест Мусоргски, където знаменитият композитор беше представен в гротескната светлина на кръчмарско патриотче. Или филмите за Римски-Корсаков, за Пушкин, последния филм за Глинка и цял потоп от литература. Защо марксистът-ленинец Сталин се превърна и във вожд на патриотизма? Защо денонощно по съветските радиостанции гърмеше "Широка страна моя родная" и се появи лозунгът, че комунистът е преди всичко патриот и че интернационалист значи патриот. Защо дори философите-марксисти се заеха да свързват несвързваеми неща и, разбира се, обясниха всичко като необходимост на преходния период? Защо?


Отговорите са много, но като че най-съществен е един от тях. Интернационализмът се оказа неспособен да работи върху низшите човешки инстинкти, защото предполага по-високо интелектуално ниво. Следователно, за да повлияе по най-ефектен начин на полуосакатените, полуграмотните маси, Сталин прибегна до изпитаната магия на патриотизма. Можем да добавим, че съставът на самата комунистическа партия претърпя известна промяна, като мястото на комунистите-революционери, мечтатели за "световната революция", се зае от обикновени патриотчета, които винаги са образували ядрото на всяка дребнобуржоазна партия. Така Сталин и хората след него вляха прясна, макар и напълно чужда кръв, в изтощеното тяло на съветския комунистически идеал. Близко е до ума, че за характера на съветския режим ограничеността на патриотите е далече по за предпочитане, пред интелекта на интернационалистите. Същевременно съветската пропаганда заклейми неведнъж различни интернационални тенденции като "космополитизъм", "капиталистическо гражданство на света" и т.н.


Естествено в България нещата са отражение на онова, което става в Съветския съюз. Все пак, за "честта" на Вълко Червенков, може да се каже, че той провеждаше своеобразна политика — интернационална по отношение на България и патриотична по отношение на Съветския съюз. Той не беше далеч от идеята да обяви България за съветска република и сигурно това щеше да стане, ако не бяха международните съветски интереси. В този период БКП атакуваше остро и непримиримо всяка проява на национално чувство и пробългарски патриотизъм, като смяташе, че това уврежда на верността към Съветите. Същите хора — които днес се бият в гърдите като най-последователни български патриоти, през ден освещават патриотични паметници и произнасят най-пошли свръхпатриотични тиради — преди 20 години не смееха да произнесат думата българин, кръщаваха децата си с руски имена и говореха помежду си на руски език.


Но някъде в началото на 60-те години БКП узря за идеята, че спасението е в патриотизма. И внезапно отвред започнаха декларации: "Ние сме българи." Претърпели провал в опита за създаване на комунистически добродетели, основани на интернационализма, стреснати от апатията и безверието на младежта, днешните български идеолози се обърнаха за спасение към старото изпитано оръжие. Така "Интернационалът", химнът на СССР и "Мила родино" зазвучаха заедно. Армията от писатели, художници, композитори се хвърли да разработва патриотични теми във всички посоки, историци се хванаха да откриват нови страници в нашето минало, в казармите отново екна "Велик е нашият войник" и "Бдинци, лъвове, титани", презреният от червенковци паметник на Гюро Михайлов отново стана предмет на уважение, а вестниците се пълнеха с най-неокачествими заглавия, пред които дори крайните шовинисти от миналото биха свалили шапки. "Българско значи висококачествено", "Светът се прекланя пред подвига на българина", "Българската култура завладя света", "Българската музика шествува из света", "България смая света" и т.н.


И точно както в Съветския съюз, в партията се вля користно или искрено цялата мътилка на родното патриотарство, за което дори никой не забелязва, че е доста далеч от идеалите на Ленин и Димитър Благоев.
Много по-важно се оказва за момента използуването на патриотизма като средство за отричане на чуждите красоти чрез превъзнасяне чара на собствената си страна. И така "От Витоша по-високо няма" не е вече израз на шопска дебелоглавщина, а патриотично чувство, предназначено да охлади желанията на българските граждани да изкачат Алпите или Хималаите. Безспорно българската природа е облагодетелствувана с чудни красоти, но аз не зная една страна в света, която да няма свои собствени красоти. И защо любовта към родната къща трябва да се превръща не само в култ, но и в задължителна омраза към родните къщи на другите?


Когато човек прелиства днешните български вестници, изпитва болезнено неприятното чувство за жестока и примитивна игра, която цели осакатяването на един народ и откъсването му от хуманната общност на съвременното човечество.


Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза романът Мъже, който получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио "Свободна Европа". През август 1974 г. неговата пиеса "Архангел Михаил" печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му "Да се провреш под дъгата". На 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс". След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2839 Неутрално

    Там където липсва разум ,патриоти колкото щеш.Както винаги Г.Марков е право в 10-ката.

  2. 2 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    "... потискащото сравнение, което обикновеният русин е направил между сламения покрив на своята неосветена селска къща и цивилизованите красиви домове в Чехия, Унгария, Германия, Австрия и другаде..."

    Ами то си е стряскащо.

    На мен ми бяха разправяли за съветския пилот, избягал със самолета си МиГ ... нещо си там, в Япония през 78-а, в разгара на Студената война.

    Шефът на екипа от ЦРУ, сега пенсионер и мой приятел, който му е правил debriefing, го взел с колата си и заедно навили за 10 дни около 7-8 хиляди километра по шосетата на Североизточните щати, като през цялото време си говорели (разбира се, устройства в колата записвали всичко).

    Човекът след третия ден бил born-again Christian - възкликнал: "Ама то у вас било много хубаво!"

    Отначало той бил останал с впечатлението, че го развеждат из някакви показухи, специално построени за промиване на мозъци на такива като него, но след като в течение на ДНИ пътували по гладките пътища и през китните градчета на Нова Англия, човекът си дал сметка за пропастта между "врага" и "родината".

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  3. 3 Профил на aralambi
    aralambi
    Рейтинг: 981 Неутрално

    "Когато човек прелиства днешните български вестници, изпитва болезнено неприятното чувство за жестока и примитивна игра, която цели осакатяването на един народ и откъсването му от хуманната общност на съвременното човечество."

    Звучи много актуално и в наши дни.

  4. 4 Профил на z.123.c.976.9
    z.123.c.976.9
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Да се хвалиш с етноса си-значи няма с друго какво. Още по-смешно е да се хвалиш с принадлежността към народ, тотално катастрофирал в повечето направления.
    Да се радвам или обиждам, когато в чужбина ми кажат- "Ами ние сме виждали и други българи, но те не са като вас".

    Който не разбира сам, няма да разбере и с обяснение
  5. 5 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 381 Гневно

    Стига ни губихте времето с това провалило се ченге-предател! Тоталното не разбиране на понятието "национален дух" и космическото предназначение на някои народи, в сравнение с вегетацията на друг, не позволява да се говори общо за всички!

  6. 6 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#4] от "sin.ga.pour.toi":
    Не да се хвалиш, а да разбираш предназначението на един народ и твоята задача в него, а не интернацонализмът - като форма на нихилизъм. Г. Марков е обикновен родоотстъпник - няма причина, която да оправдава предателство!

  7. 7 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    [quote#5:"emilm13"]космическото предназначение на някои народи[/quote]

    Например на руския?

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  8. 8 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    [quote#6:"emilm13"] Г. Марков е обикновен родоотстъпник - няма причина, която да оправдава предателство! [/quote]

    На колко си години? Живял ли си преди 10.11.?

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1926 Неутрално

    Като започнахме и ние свободно да ходим по света, се убедихме, че нито нашето е най-хубаво, нито тяхното е толкова безупречно и перфектно. Просто навсякъде животът си има своите добри и лоши страни. Авторът бърка термина патриотизъм с патриотарството, смесва понятията и не е твърде убедителен. Патриотизмът като силна и безрезервна любов към родината е нещо много свято. Такъв е патриотизмът на Левски и Ботев. Това са хора, дали живота си за свободата на родината. Този патриотизъм е достоен да преклоним пред него глава. А кресливият патриотизъм от площадите и речите на политиците си е чисто патриотарство , което се използва с користни цели. Тези неща трябва да се разграничават, което не е направено в есето. И този автор го предлагат да влезе в читанките, това е направо абсурд.

  11. 11 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    [quote#9:"hodounski"]А ти си обикновен глупак[/quote]

    Не обикновен. Силно индоктриниран, с промит миозък, обсебен от месиански амбиции - с една дума, delusional.

    Прочети за "космическото предназначение" на някои нации.

    Това си е вид душевно разстройство.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  12. 12 Профил на bgman
    bgman
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Колко добре е описал Волен...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  13. 13 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 1274 Неутрално

    [quote#1:"hodounski"]Там където липсва разум ,патриоти колкото щеш.[/quote]
    При липса на разум в тълпа хора, ако не са патриоти, другият и единствен вариант е да са идиоти. Както тук. Едните са за САЩ, другите за Русия и само аз съм и за двете, щото от две посоки като духа вятъра, се гаси по средата.

    мурзилка
  14. 14 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1939 Неутрално

    Няма как да не се съглася 100% с казаното от Автора. Очевидно е бил достоен и мислещ човек.
    Патриотизмът е тази отрова, чрез която местните първенци и чорбаджии потискат останалите, осакатяват ги душевно и ги поробват. Чрез патриотизма човек се свежда до ролята на инструмент и болтче в машината на Държавата и сляпо нейно оръдие. Патриотизмът, съчетан с други идеологии(примерно расови), както и религията, са причина за всички войни и нещастия, убийства и безчестия.

    Казано е, че "Патриотизмът е последното убежище на негодника."

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  15. 15 Профил на Чарли
    Чарли
    Рейтинг: 2175 Весело

    [quote#9:"hodounski"]А ти си обикновен глупак[/quote]

    До коментар [#9] от "hodounski":

    А, не е така!
    Той е "необикновен" от атака (юрош).

    Путин kiss май ЕС! ----- wwww . ДЕНьГИ .ru.net :-)
  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4725 Неутрално

    Най гнусните престъпления на човечеството са били облечени с костюма на патриотизма,месианството,етническата принадлежност и чистота.Инстинктът на стадото.

    klimentm
  17. 17 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1062 Неутрално

    До коментар [#2] от "Norman Granz":

    Разликата е голяма, няма спор... Аз имам един пример също. Навремето, 70-те, при нас в института дойдоха трима руснака. Трябваше да монтират една "нова технология" - микрофилмиране. Представляваше един фотоапарат тип Лайка и един метален прът с резба, по който апарата се издигаше и спущаше. Проблем беше само това, че пръта влизаше в кадър при чертеж по-голям от А4...
    Шефа на групата явно беше турист, двете момчета бяха техници. Едното от тях беше по-интелигентно и наблюдателно. Та точно той, като се върнал обратно, изпадал в дълбока депресия. Никога в живота си не си бил представял такъв рай на земята, България...

  18. 18 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    [quote#17:"charlesdegaulle"]Проблем беше само това, че пръта влизаше в кадър при чертеж по-голям от А4... [/quote]

    Ой, калинка-малинка мая...

    Такива примери има безчет.

    Един мой съсед навремето завърши нещо в Русия и, разбира се, си доведе рускиня - Наташка, от Грозний. Това беше в началото на 80-те.

    След някоя и друга година поканили тъщата да им дойде да гости. Била дълга и тягостна процедура - приглашения, изходне виза от СССР, входна за България, накрая бабата пристигнала с влака до Централна гара.

    Свекърът отишъл да я посрещне с колата си - стар Опел, завел я у дома, на другия ден излезли на разходка, отишли на ресторант, но тя все мълчала и гледала някак измъчено.

    Мионали още ден-два, накрая моят приятел не издържал и запитал: "Мамо, какво си мълчиш? Не ти ли харесва у нас?"

    И тогава тя възкликнала: "Кад да не ми харесва бе, сине, тук е РАЙ!! Здесь настоящая Швейцария, все есть!"

    Става дума за втората половина на 80-те, когато НИЩО НЯМАШЕ...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  19. 19 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2018 Неутрално

    "И защо любовта към родната къща трябва да се превръща не само в култ, но и в задължителна омраза към родните къщи на другите?"

    Така е, при патриотарите водещото чувство винаги е омразата.

  20. 20 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2018 Неутрално

    До коментар [#17] от "charlesdegaulle":
    До коментар [#18] от "Norman Granz":

    Всичко това важи с пълна сила и днес. Всеки може да види колко руснаци дойдоха да живеят тук и колко българи са отишли да живеят в Русия.

  21. 21 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1062 Неутрално
  22. 22 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    До коментар [#20] от "Yard":

    Гадното е, че идвайки да живеят тук, се държат с нас, сякаш с нещо сме им длъжни...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  23. 23 Профил на Нагъл Визионер
    Нагъл Визионер
    Рейтинг: 2146 Неутрално

    До коментар [#22] от "Norman Granz":

    Нормално, пропагандата им е направила на чебурашките мозъците на каша колко са велики. И изведнъж се оказва, че некви дето въобще не са велики, а даже по Европейски стандарт са последна дупка на кавала, живеят ФУНДАМЕНТАЛНО по-добре от тях.

    И 'мозъка' прави 'извод' - 'не е честно, ние кръв сме ляли за тия (невярно), ся са ни длъжни и трябва да ни 'лазят в краката'.

    Доста ефективна е чебурашката пропаганда. Именно затова трябва яко да се отсвирват по всички параграфи, докато разберат, че живеят в колхозен нужник дето сами са си го направили такъв и даже са грабили и убивали съседите си в процеса.

    Use your Illusion
  24. 24 Профил на simon40
    simon40
    Рейтинг: 259 Неутрално

    Същите хора — които днес се бият в гърдите като най-последователни български патриоти, през ден освещават патриотични паметници и произнасят най-пошли свръхпатриотични тиради — преди 20 години не смееха да произнесат думата българин, кръщаваха децата си с руски имена и говореха помежду си на руски език.

    Това е.... това е... Марков е жив и пише за сегашното?

  25. 25 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3466 Неутрално

    До коментар [#23] от "evlampi":

    Напълно съгласен. 👍

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  26. 26 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#18:"Norman Granz"]Става дума за втората половина на 80-те, когато НИЩО НЯМАШЕ... ?[/quote]
    Хей и ний помним тези времена, чак пък "нищо да нямаше" е в Полша може би, но тук ако не изобилие все още "всичко" си имаше!!!

  27. 27 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1045 Неутрално

    "Всеки ще се съгласи, че нито материалните предимства, нито историческите приноси, които различни народи са дали, не им дават абсолютно никакво основание да се смятат за повече от други народи."

    Някои други твърдения в есето са дискусионни, но специално тук Георги Марков е много прав. Както отделният човек, каквито и постижения да има, не е редно да смята себе си за нещо повече от другите хора, така и един народ не бива да се самовъзприема като нещо повече от други народи.

    А иначе народът все пак е нещо различно от това, което срещаме всеки ден на улиците или по площадите. Той си има свой специфичен дух, свой начин на възприемане на света, дори свои стилове и подходи за творчество.

    Както може човек да се старае да прояви добрите качества в себе си, така може да обича и положителните страни на група хора, с която е свързан - например някакъв кръг приятели, или футболен отбор, или политическа партия, или духовно общество. Когато има подобно чувство и към отечеството си, един такъв патриотизъм, или може би национално чувство, са също така естествени - стига всичко това да е съпроводено с уважение към останалите народи. Дори би могло да се твърди, че любовта към собствения народ стои някак по-близо до идеала за любов към цялото човечество - един идеал, за който като че ли са загатвали някои гениални хора като Шилер и Бетховен например.

  28. 28 Профил на Нагъл Визионер
    Нагъл Визионер
    Рейтинг: 2146 Неутрално

    До коментар [#26] от "Emil Dimov":

    Имаше опашки по 'суперите'. Пък рафтовете на суперите не бяха особено натежали от стока. Да има човек в семейството познат продавач беше доста ценно. Също най-зрелищните пътни инциденти дето съм виждал (размлян на парчета ученик от кола и москвич и лада на таван с разхвърчаната неразпознаваема карантия на пътниците на кръстовище), ноооо... ги нямаше по вестниците и първа програма бяха тогава. Също тогава имаше нападения с грабежи на ромейци и нищо не се разкри по случаите. Толко за 'сигурния и спокоен соц'

    Разберете най-накрая, че да си носталгирате по младостта е нормално, ама да свързвате тва с 'хубаво беше по соца' е психично отклонение

    Use your Illusion
  29. 29 Профил на zhivko6461
    zhivko6461
    Рейтинг: 2039 Неутрално

    [quote#26:"Emil Dimov"]...но тук ако не изобилие все още "всичко" си имаше!!![/quote]
    Имаше жилища и леки автомобили. Чакаше се с вноска не повече от 25-30 години.
    Имаше бойлери, цветни телевизори, перални, и хладилници. Купуваха се без вноска, но със записване в едни специфични списъци.
    Имаше банани и портокали. За Нова година. В някои магазини, наричани "показни" и "образцови" можеха да се закупят свободно почти всеки месец.
    С повече старание всеки човек можеше да си осигури месо, колбаси, шоколадови бонбони, дори тоалетна хартия.
    В София снабдяването беше доста по-добро.
    В "Кореком" можеше да се купи всичко - автомобил, телевизор, касетофон, ... Дори така желаното от децата "корекомско яйце".

  30. 30 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Айде пак химикът-графоман....

  31. 31 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 930 Неутрално

    Вярно е всичко което пише Георги Марков. Очевидец на всичко това, доста наблюдателен ... Но, както е казал есеиста Лабрюер: "Има смисъл да се учи само историята на свободните народи, защото историята на диктатурите е само сборник от вицове!" А в случая вицовете са доста горчиви, защото ( сегашните младежи не знаят това) действието се развиваше няколко десетилетия. Представете си да живеете 15-20 години в обстановката описана от георги Марков ...

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  32. 32 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 541 Весело

    [quote#13:"Маршалов"]При липса на разум в тълпа хора, ако не са патриоти, другият и единствен вариант е да са идиоти.[/quote]

    добре си го римувал...++

    колкото до Марков..каквото и да се каже за него , все ще има истина

    за българина времето от "Осанна" до Разпни го"
    се измерва с две ракии и една шопска салата

  33. 33 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    Гениално! Всичко е казал. Само трябва някой да надвие комплексите и предразсъдъците си да да го разбере.

  34. 34 Профил на Ген. Колев
    Ген. Колев
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Както е обичайно за Джери - винаги актуален и ВЕЧЕН!
    Я само ги вижте родните патриотари - всички до един на Кремълско-Лубянската копаня - Фронтове разни, Атисти-Юрушчий, МВРО-та, Учиндолския недоучил чалга-илитерат и вся астальная....

  35. 35 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10018 Неутрално

    До коментар [#31] от "vxa15365434":

    Вярно! И цитатът е наистина много на място. Страх да те хване с каква прозорливост десетилетия преди днешния ден е описал действителността ни.
    А като си помисля, че във форума има хора, които мислят на инакомислещите като за "предатели и родоотстъпници".
    Очаквам да действат като Ердоган и да искат кръвен тест за доказателство за принадлежност към нацията и така кръгът се затваря

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  36. 36 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#28:"evlampi"]Имаше опашки по 'суперите' (и Алдоморо го бяха намерили на една такава за портокали пред цум?)! Пък рафтовете на суперите не бяха особено натежали от стока (е не беше като лукановата зима и виденовата пролет). Да има човек в семейството познат продавач беше доста ценно..... ноооо... ги нямаше по вестниците и първа програма бяха тогава ( е имаше и втора + руска, но това не се брои явно си забравил!). Тогава също имаше нападения с грабежи на "цигани" и нищо не се разкри по случаите? Толкова за 'сигурния и спокоен соц.'! Разберете най-накрая, че да си носталгирате по младостта е нормално, ама да свързвате т'ва с 'хубаво беше по соца' е психично отклонение! [/quote]
    Не зная колко много си "пострадал" от това време, но все си мисля, че баща ти не е ходил на фронта през II С.В., нито е бил по комунистическите лагери след това и да ми се изкарваш голям "борец" срещу онова време ми се струва малко доста странно?????!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK