Близо 100 чинара в Силистра ще бъдат отсечени и заменени с паркоместа и храсти

© Фейсбук на

Близо 100 чинара в центъра на Силистра най-вероятно ще бъдат отсечени по проект с европейски средства. Планувано е дърветата да бъдат заменени с паркоместа, а като компенсация на мястото на дърветата ще бъдат посадени тройно повече храсти. Чинарите ще бъдат отсечени въпреки че са здрави и има алтернативни проекти, които предвиждат запазването им.

Основните мотиви за премахването на общината и кмета са, че корените и клоните пречат и са опасни за живущите в близост. Вече има гласувано решение на общинския съвет, което дава зелена светлина за изпълняване на проекта. Има и внесена жалба срещу него в съда.

В същото време експерти уверяват, че е важно тези дървета да бъдат съхранени. Има и седем общински съветници, които настояват за местен референдум по казуса.

През февруари тази година общината обявява идея за проект по програмата "Региони в растеж", който предвижда отсичане на 87 чинара. В града е създадена неформална гражданска група "Силистра диша" в защита на застрашените дърветата. Според мнението на експерт-дендролог те са здрави и са важна част от характерния облик на централната улица в града.

Миналата година правителството отпуска на община Силистра 17 900 372 лв. Първият проект от общо 6, който залага отсичането на чинарите и е на стойност 5.3 млн.лв., предизвиква гражданско недоволство, подписка, събрала над 5 000 гласа и обществени инициативи в защита на дърветата.

"Те са естествена изолация от шумната и замърсена с автомобилни газове градска среда, като същевременно осигуряват дом на много видове птици – врабчета, синигери, кълвачи, сови и други живи организми", пише в гражданската петицията. Желанието на гражданите е промяна на проекта в щадяща за дърветата посока, а не неговото неизпълнение.

Експертното мнение: Чинарите са важни за града

През юни германският експерт по дърветата Бодо Зигерт е направил преглед на чинарите, предвидени за изсичане и е констатирал, че те са важни за градската среда на Силистра и трябва да бъдат съхранени. Според него, спорният проект трябва да се подложи на обществена дискусия с местните хора и експерти. След като установил, че в общината няма такива експерти, предложил на градската управа безплатно обучение в школата му в Германия.

"Някои дървета имат проблеми, но са зелени, здрави и няма нужда да бъдат отсечени, може да се оправят с резитба на короната. Това е дълга алея, предоставя ценна сянка, важни са за птиците в града. Не трябва да се режат всички", коментира Зигерт. Трябва да се преосмисли проекта, смята експертът.

"Трябва да има баланс между архитектура и дървета, архитектурата да се съобрази с живота на дърветата". Зигерт обяснява, че е нужна концепция как да се предпазят дърветата по време на строителството и преустройството на улицата.

Зигерт се ангажира да изпрати писмо на кмета, в което да го информира за експертната му оценка и да му препоръча експертиза от външни специалисти.

Попитан как биха реагирали европейските институции, ако разберат, че с евросредства ще се режат дървета, той отговаря, че познавайки европейските закони би се учудил, ако се застъпят за премахване на дърветата. "Ако такова количество здрави дървета бъде изсечено, това може да има напълно отрицателно въздействие върху обществеността и в Европейския съюз', предупреждава той.

5 мотива срещу 100 чинара

"Разработен е проект за реконструкция на улица "Симеон Велики" и улица "Добруджа" до Старата автогара в града. И 12-15 човека ровичкат, даже са 3-4-ма, които вдигат повече шум от 5 хиляди души". Това мнение изрази пред "Дневник" заместник-кметът Емил Гойчев с ресор "Устройство на територията". В проектa е включен и площад "Албена" с прилежащия парк.

Предвидена е подмяна на подземната инфраструктура - ВИК тръби, които обаче са подменени преди започването на проекта. От общината изтъкват, че корените пречели на ВИК тръбите. При последната подмяна на тръбите обаче се вижда, че това не е така, разказаха пред "Дневник" граждани.

След отсичането на чинарите, ще бъдат подменени тротоарите, ще има нови паркоместа и кътове за почивка. В проекта са заложени енергоспестяващо улично осветление и велоалеи. А "съществуващата сега растителност" ще бъде подменена с нова.

Чинарите са здрави, признава зам.-кметът, за садените през 1959-1960 г. дървета, които обаче по думите му не били поддържани оттогава. Местните жители си спомнят, че чинарите са подрязвани основно през 4 години.

Кореновата им система влизала в мазетата на жилищните блокове по улицата, пълнела ги с вода и разрушавала канализацията и кабелите. "Всичко е за ремонт, на много места корените вдигат тротоарите", аргументират се още от общината.

Тя има договор за поддържа на растителността в града с две фирми - общинската "Синева" и частната "Ербауер". Запитан искала ли е общината обяснение от фирмите, защо откакто са засадени дърветата не са поддържани, Гойчев отговори "такава била практиката от години".

Клоните на дърветата са много високи, достигали до 5-6 м, това премествало центъра на тежестта на дърветата над 30 м. от земята, което се пада над жилищните сгради по улицата, продължава с обясненията си той. Общината е предложила да намали короните, но неформалната група "не искала това". "Има оплаквания до общината на живущите там, че клоните влизат в таваните и на балконите им. Те със задоволство приемат изсичането на дърветата". От "Силистра диша", част от които живеят по тази улица, отрекоха всички тези твърдения.

Чинарите не били подходящи за градска среда и на тяхно място ще се засадят над 330 вида по-подходяща растителност - туи, храсти и брези, изтъква зам.-кметът. По думите му проектът е подготвен от експертен екип и ландшафтен архитект, съгласуван е с РЗИ, РИОСВ, КАТ, Енерго, ВИК, НИНКН.

От общината се аргументират и с "жалби за паднали дървета или клони". Дават обаче пример с паднало дърво в частен двор в началото на юни и питат кой носи отговорност, ако същото се случи с тези дървета в центъра след 20 г.

Протестиращите граждани подчертават, че не може неспециалист да се произнася дали дърветата трябва да бъдат отсечени и дали това е единственият вариант. Затова инициативата им настояват експертен екип да се произнесе. Отговорът на кмета е риторичен: "Искат смяна на проекта, но какви специалисти са те".

От "Силистра диша" подчертават, че общината е сменяла многократно аргументите за нуждата от отсичането им след като са били опровергавани от експерти или от живущите на улицата. Като например това, че дърветата са стари, че са причината за наводнения в мазетата, че не са подкастряни, че пречат на тръбите от канализацията.

Общината е продължавала да намира "основателни" оправдания за премахването на чинарите: при буря клоните били шумни, чупели дограмите...

Без нужда от екооценки

През 2012 г. екоинспекцията в Русе преценява, че проектът няма нужда от екологични оценки. Тогава обаче общината не е упоменала, че ще се отсичат дървета. Две години по-късно, при подготвения комплексен проект вече се говори за отсичането на над 20 дървета (по закон общината може да реши сама дали да отсича до 20 дървета, а над 20 – осведомява РИОСВ, бел.ред.). В отговора си РИОСВ преценява, че промяната не налага извършване на екооценки като напомня, че градската растителност се изсича след решение на кмета.

Затова и РИОСВ не извършва проверка на състоянието на дърветата.

Алтернативен проект, запазващ с чинарите

Общината избира проекта, залагащ на отсичането на всички 87 чинара. На второ място остава друг проект, който не само не установява нужда от премахването им, но дори държи да ги запази. Целта на екипа била да запазят чинарите, защото те са "най-хубавото на тази улица".
Ландшафтен архитект е изследвал как корените им да не пречат на тротоарите и е намерил решения: да се увеличи пространството без асфалт около дърветата; да се сложат "ограничители", за да не се разрастват корените.

Проектът, спечелил първо място залага на транспортната инфраструктура, коментира Нурхан Реджеб от екипа. Целта на успелия проект, според Реджеб е да се увеличи габаритът на улицата, в противовес на световните практики. "Болката е голяма, за всички, които познават града", завърши Нурхан Реджеб.

Битката на местните за дърветата

От неформалната група "Силистра диша" многократно сигнализират институциите, че ще бъде отсечено голямо количество здрави дървета. Подават сигнал и до прокуратурата, която отговаря, че има обосновка на ландшафтен архитект Биляна Иванова – добре и научно мотивирана. Прокуратурата за момента не може да се сезира преди да има издаден акт от кмета, който да подлежи на контрол за законност.

Независима комисия за експертиза, но не съвсем

След многократни искания общината сформира комисия от експерти, която да прегледа дървета и да даде окончателно становище кои дървета могат да се запазят и кои трябва да се подменят. Работата на комисията се бави, а това, което прави е скрито от обществеността.

Общинският съветник Надежда Бобчева, която е член на комисията, потвърди, че никой не е виждал проекта, дори и тя като общински съветник и член на специално сформираната комисия.
Зам.-кметът Емил Гойчев обясни, че проектът може да се види само на място в неговия кабинет. Опит за това е направила и Бобчева, но той е бил неуспешен.

От "Силистра диша" настояват в комисията да влезе външен експерт. Избрана е обаче инж. Стела Флорова, майка на пиар-а на общината, която работи на граждански договор там.

Възможни сценарии

През септември или октомври се очаква да се обяви обществена поръчка за избор на фирма за изпълнението на проекта.

В края на юни гражданин обжалва одобрението на общината пред Административния съд.

Преди три дни група от 7 общински съветници, които искат дърветата да останат, предлагат да се проведе местен референдум по казуса. Това предложение ще се гласува края на този месец. Евродепутатът Момчил Неков също е предложил на общината местен референдум за съдбата на чинарите. Според него референдумът трябва да бъде произведен заедно с президентските избори, "което ще облекчи финансово процедурата". Евродепутатът предупреждава, че ако общината не се съобрази с мнението на гражданите, ще запознае с проблема Европейската комисия.

Така последната дума остава или за магистратите, или за гражданите.