В Иран започва пазарлъкът за реакторите от "Белене"

Днес за Техеран заминава правителствена делегация водена от премиера Бойко Борисов.

В Иран започва пазарлъкът за реакторите от "Белене"

© Stoyan Nenov



Да направиш работно посещение по време на празника Рамазан байрям си е предизвикателство – държавните администрации на мюсюлманските страните действат по-бавно дори от обичайната си спокойна скорост. Именно в този период обаче ще се проведе двудневното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Иран, чиято работна част започва утре (11 юли). Официалната програма стана ясна само няколко часа преди полета на българската делегация, забавяне, което от правителствения пресцентър обясниха именно с религиозния празник в страната. Освен премиерът, за Техеран заминават вице-премиерът Томислав Дончев, министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на земеделието Десислава Танева и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.


На базар за реактори


За избора на този неудобен момент обаче има съвсем ясен спешен търговски мотив – нескритата цел на посещението е да постигне политическа договореност за продажбата на поръчаното от Националната електрическа компания оборудване за прекратения проект за АЕЦ "Белене". "Ако намерим къде да го продадем заедно с руската страна, това ще бъде най-доброто решение", заяви Борисов преди три седмици, визирайки именно Иран. След оповестяването на решението на арбитража в Женева, който присъди на руската "Росатом" 620 млн. евро компенсации, всеки ден забава за плащане се таксуват с 167 хил. евро.




Причината да се търси Иран като възможен купувач на българското оборудване е напредналият стадии на проекта за два нови блока в АЕЦ "Бушер". Те са от същата модификация като първоначално предвидените за АЕЦ "Белене" ВВВР-1000/446. В същото време все още няма договор за тяхното изграждане и руската "Атомстройекспорт" не е започнала производството на оборудването.


Двете централи в някакъв смисъл са връстници и между тях има интересни паралели. Иранската централа се изгражда от 1975 г. от германски компании, но след ислямската революция проектът е прекратен. Площадката за АЕЦ "Белене" е утвърдена през 1981 г., но строежът спира след промените през 1989 г.


През 1998 г. Техеран подписва споразумение с руската "Атомстройекспорт" за подновяване на строежа, като иранското изискване е да се използва вече доставеното германско оборудване. Подобно изискване имаше и българската страна за стария реактор, предназначен за "Белене".


Строежът в "Бушер" се ускорява през 2007 г., след като преди това се е движил бавно поради технически и финансови причини, а централата започва работа през 2011 г. Преговорите за построяване на два нови реактора в ядрената централа се водят от 2012 г., т.е. началото им съвпада с момента на прекратяване на АЕЦ "Белене". Това е по-скоро съвпадение, тъй като разговорите са логични продължение на вече приключилият проект за първия блок. През 2014 г. беше подписано споразумение за още два блока и опция за още шест на друга площадка.


По-интересно е, че арбитражната процедура в Женева приключи по същество през декември 2015 г. (още тогава се знаеше сумата, на която ще бъде осъдена НЕК), месец преди да бъдат отменени санкциите срещу Иран.


Важно е обаче да се припомни, че Иран има споразумение за строеж на ядрена централа и с Китай.


Газ, мляко и тирове


В същото време Иран притежава 9% oт доказаните световни залежи на петрол и една пeтa oт зaлeжитe нa гaз. Страната дори беше предвиждана като възможен източник на газ за спрения през 2012 г. проект за газопровод "Набуко", който трябваше да доставя суровината от Каспийския регион през Турция и България за Централна Европа. Но тогава все още действащите санкции изключваха Иран да участва.


Разговори за евентуален износ а газ и петрол към България се водят отдавна. Например още в през април миналата година са водени дискусии от иранския посланик у нас Абдоллах Норузи с представители на кабинета. Норузи беше казал, че се надява след падането на санкциите да се възобнови и проекта за "Набуко". По време на Смесената българско-иранска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество през месец март в Техеран са се обсъждали и възможни доставки на компресиран природен газ от Иран до грузинското пристанище Поти и оттам – през Черно море до България. По-реалистично обаче изглеждат евентуални достави на втечнен газ към терминали в Егейско море – като гръцкият "Ревитуса" или планираният терминал в Александропулис, в който интерес да участва като акционер изрази и Българския енергиен холдинг.


През годините ирански представители дори са коментирали възможността за изграждане на нефтохимически комбинат в България. Наскоро в интервю за азерската Trend News Agency посланик Норузи отново подхвърли тази идея.


Други възможности е отварянето на страната за международни превози. Някога България е била една от страните със сериозен дял в транзитния товарен трафик между Иран и Европа. Със сигурност Иран предлага и възможности за износ на селскостопанска продукция, за което също ще се преговаря в Техеран.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK