Нови идеи за базиликата в Плиска

Капител от Голямата Базилика в Плиска, открит от Станчо Ваклинов

© Владимир Цветков

Капител от Голямата Базилика в Плиска, открит от Станчо Ваклинов



Мраморен олтар от остров Проконесос в Мраморно море Турция), луминисцентно осветление и коринтски колони за Голямата базилика в Плиска е запланувал директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.


"Ще има покрив, луминисцентно осветление, ще бъде изографисана отвътре, ще има мраморен олтар от остров Проконесос и мозаични икони" каза той пред "Дневник"


Базиликата в Плиска се възстановява по проект на Теофил Теофилов от 80-те години. Първоначалните намерения на Божидар Димитров бяха за пълното възстановяване на сградата с надграждане, от които той по-късно се отказа.




"За момента е одобрен само грубият градеж на базиликата, но в бъдеще трябва да бъде изграден покрив, защото живеем с регион с големи температурни изменения и валежите биха разрушили хоросана, който е спояващ", поясни Димитров.


Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска

© Георги Кожухаров

Проектът за реставрация и консервация на Голямата базилика в Плиска


Димитров заяви, че "отдавна е доказано", че олтарите в късноримския свят са се правили именно на този остров.


По-извествен като ранновизантийски, късноримският период се датира от ІV до средата на VІ век. Базиликата в Плиска е построена в средата на IХ век.


По думите на директора на остров Проконесос е имало мраморни залежи и там се е развила фабрика за мраморни олтари.


"Даже са намерени останките на два кораба, в който има пакетирани контейнери с готови олтари. Ние нямаме останки от олтара в Плиска, за съжаление, но предполагаме, че може би там са ги поръчали, тъй като това е църква, за чийто строеж не са жалени пари. Но всичко това нещо ще се реши впоследствие", допълни директорът на НИМ.


Коринтските колони


"Не си позволяваме да правим измислени работи, макар че много хора казват, че правим измислени работи." Реставраторът Владимир Цветков, който изработва елементи за фасадата на южната страна на Голямата Базилика в Плиска, се застрахова срещу възможни обвинения. Причината - критиките на специалисти към бутафорни възстановки на исторически обекти и несъгласията с намеренията църквата в първата българска столица да бъде вдигната "до покрив".


Неотдавна Божидар Димитров изпрати съобщение до медиите, в което се казваше, че стените на Голямата базилика в Плиска се издигат на "значителна височина", а в софийско ателие се изработват коринтски колони за сградата. Според Димитров те щели да бъдат готови и доставени до 10 дни.


"Колкото и да бързат някои хора, тази работа е тежка и става бавно. Тези елементи са сложни за изпълнение. До края на годината ще направим това, което е предвидено", каза реставраторът Владимир Цветков.


Той изработва сводовете, колоните и капителите в южната страна на Голямата базилика. Той е избран от фирмата изпълнител на строителните работи по обекта - "Армира 2013", една от фирмите близки до Божидар Димитров. Проектът е одобрен от министерството на културата и възложен от НИМ.


Сега Владимир Цветков изработва сводовете и голямата арка от варовик. "За изпълнението се използват машини (за отнемане на грубата маса) и ръчни инструменти - шила и шкарпели - за дообработката. Методът на работа не е по-различен от онзи, използван от "хората преди 1000 г.., като изключим машините", каза той.


Част от арка за базиликата в Плиска

© Владимир Цветков

Част от арка за базиликата в Плиска


"Ние стъпваме върху оригинални детайли. Имаме капител, който е намерен на място, имаме колони, които са намерени на място и фрагмент от корниз. Основно работим по снимките на откритията на археолога Станчо Ваклинов, стъпваме и на проучвания на професор Павел Георгиев, който копае там от години. В момента работим така, както трябва да се прави", повтори Цветков за принципа на работа по реставрацията.


Идеи от историята


В края на април Божидар Димитров обяви, че посланикът на България в Рим Марин Райков е открил "изключително ценна гравюра" от 1450 г., която изобразява старата базилика "Св. Петър" в Рим. Според директора на Националния музей именно по нейн модел е построена базиликата в Плиска.


В последствие се разбра, че изображението е графична хипотетична реконструкция на базиликата от 1891 г.. То е било качено в интернет през 2005 г., като е публикувано и на страницата на "Сан Пиетро" в "Уикипедия".


Пред "Дневник" Божидар Димитров защити тезата си, че базиликата в Плиска е построена по модел на тази в Рим и отхвърли възможността изображението да е хипотетична реконструкция от края на 19 век, а не ренесансова гравюра.


"Тази църква (Старата базилика Св. Петър" бел.ред.) е построена някъде в VI век. Тя 10 века е била основната катедрална църква на папството. Приликите между двете при сравнението на плана с нашата базилика е направило впечатление много отдавна. Оказа се, че тя е известна много отдавна, не е открита от Марин Райков, той само ни изпрати копие", каза той.


"Много близко до ума е, че след като папският наместник епископ Фортуенски, бъдещ папа Формоза, е започнал строежа на голямата базилика, че той е докарал плана на старата базилика, Ако не го е донесъл със себе си, е помолил да му го донесат. Български учени са го предположили, аз съм съгласен с тях. Нормално е - идваш от Рим в страна, която току-що е приела християнството, да искаш да построиш тази църква. Най-вероятно княз Борис е поискал да я удължат с два метра, просто тщеславието го е гонило, просто за да има най-голямата църква в Европа."

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK