Заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева: Хората с психични увреждания трябва да получат шанс за развитие

Зам.-министърът на правосъдето Вергиния Мичева - Русева е обикаляла страната и организирала работни групи със специалисти и неправителствени организации преди изработването на един от най-модерните и революционни законопроекти.

© Юлия Лазарова

Зам.-министърът на правосъдето Вергиния Мичева - Русева е обикаляла страната и организирала работни групи със специалисти и неправителствени организации преди изработването на един от най-модерните и революционни законопроекти.



След две осъдителни решение на Европейския съд по правата на човека срещу България, както и след ратифициране на Конвенция на ООН през 2012 г., министерството на правосъдието е изготвило изцяло нов закон, който предвижда хората под запрещение, да придобият пълни права. Под запрещение в момента се поставят тези, които страдат от интелектуални и психо-социални увреждания (слабоумие или душевна болест) и не могат да се грижат за себе си. Вместо обаче да бъдат ограничавани и изключвани от обществото, според изготвящите проекта, на запретените трябва да бъдат дадени пълни права и да им бъде осигурена подкрепа.


"Дневник" разговаря със зам.-министъра на правосъдието Вергиния Мичева-Русева за новия проект, защо се е забавил досега, както и каква е практиката в Европа по този въпрос.


Министерство на правосъдието е изготвило нов законопроект, който предвижда премахване на запрещението и даване на всички права на хората с психични увреждания? Какво наложи тази промяна?




- Европейският съд по правата на човека на два пъти осъжда България за нарушаване правата на хората с увреждания, в момента се води и трето дело. Първото е от 2006 г., когато Руси Станев се оплаква пред европейските магистрати, че след като е бил поставен под ограничено запрещение и настройникът му - непознат общински служител, го изпраща в дом за хора с психични увреждания, той живее там при изключително лоши условия. Станев иска да напусне дома и да промени унизителния начин, по който живее като подава молба до Окръжния съд в Русе за отмяна на запрещението. Съдът обаче му отказва като прекратява производството, което се потвърждава и от Апелативния съд, и от Върховния касационен съд (ВКС). Тогава Станев се обръща към съда в Страсбург.


Европейският съд взема решението си за осъждане на България в началото на 2012 г. в голяма камара - това е разширен състав на съда, който се състои от 17 съдии, които се произнасят тогава, когато се повдига съществен въпрос по тълкуване на Конвенцията. Това обикновено означава, че делото е голямо и знаково за съда. Изводът на магистратите е, че България е нарушила основните права на Станев, тъй като той не е имал достъп до съд, който да разгледа въпроса за дееспособността му, а в дома е нарушено правото му на свободно предвижване, бил е подложен на унизително отношение, лишен е от възможност да оспори настаняването в дома, както и да претендира обезщетение за вреди от държавата. Наред с всички други нарушения, в решението се обсъжда и самия институт на запрещението в България, като съдът извършва и сравнение с други европейски държави.


Тъй като въпросът за поставяне под запрещение на хората с психични увреждания и лишаването им от основни права е решен по различен начин в държавите членки на Съвета на Европа, през 2006г. ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. България я ратифицира през април 2012 г. Според Конвенцията хората с умствена изостаналост или психична болест не може да бъдат поставяни под запрещение, а трябва да са равнопоставени пред закона наред с всички останали хора. Това означава, че от април 2012 г. ние сме в противоречие с този международен акт.


От 2012 г. не се случва нищо, освен че след ратифицирането в Министерството на правосъдието е сформирана работна група, която започва да подготвя закон, който ще отмени запрещението и уреди по нов начин правата на хората с психични увреждания или закона, който е вече готов - Закон за физическите лица и мерките за подкрепа.


За нуждата от нов закон е показателна и реакцията на магистратите от Софийския градски съд и прокуратура през 201 г., които повдигнаха въпроса за несъответствието на ратифицираната от България Конвенция с остарелия и противоречащ й Закон за лицата и семейството. Тогава те са изпратили писма до главния прокурор, ВКС, омбудсмана, т.е. до тези, които могат да сезират Конституционния съд с искане за обяване на противоконституционна разпоредбата, която урежда запрещението. Макар Конвенцията да е с по-голяма сила от закона, съдиите прилагат закона, защото дори и да премахнат запрещението, няма уредени мерки за защита в българското законодателство.


Сезира ли някой Конституционния съд и какво реши той?


- Омбудсманът сезира съда, той обаче отхвърли искането с решение от 2014 г., тъй като чл. 5 не противоречи на Конституцията според съдиите. В решението обаче е отбелязано, че защитата на правата на хората с психични проблеми е в компетентността на парламента, който трябва да приеме съответното законодателство за недеееспособността, за което са наложителни спешни мерки в посока, очертана от Конвенцията.


Наскоро след това, през март 2015г. Европейският съд за правата на човека за втори път осъди България за случай, подобен с този на Руси Станев. Решението е постановено по делото "Станков срещу България", в което отново е констатирано нарушение на правата на жалбоподателя от стана на държавата като мотивите бяха близки до тези, отбелязани по първото дело. В момента има и трето дело срещу България, заради лишаване от право на хората, поставени под запрещение да гласуват.


След двете осъдителни решения на Европейския съд срещу България, в началото на 2015 г. Нилс Мужниек, Комисар по правата на човека на Съвета на Европа бе в България и една от темите на проверката му бяха институциите, където са настанени хора с психични увреждания. Той представи доклад за България, в който се констатира, че нищо не е направено за хората с психични увреждания. С изключение на Русия и Сърбия в останалите европейски държави няма този вид институт на запрещение, който съществува у нас. Изготвеният от работната група в Министерството на правосъдието законопроект е преведен на английски език и е консултиран с английски адвокати по правата на човека, с канадски и ирландски професори и с американски съдия. Междувремнно Грузия възприе голяма част от проекта ни и вече го прие като закон.


През април 2016 г. комисар Мужниек изпрати писмо до премиера Бойко Борисов. В него пита какво се случва с реформата, която иска да предостави права на хората с интелектуални и психо-социални увреждания и казва, че следи с интерес развитието.


Всички страни от Европейския съюз ли са присъединени към тази Конвенция?


- Конвенцията е първата, към която ЕС се присъединява като общност, което показва важността й, която се отдава на признаването на права на хората с психични увреждания. У нас дълги години се прилага институтът на запрещението и е трудно за общество да приеме този нов модел.
Трябва да се промени начина на мислене в обществото. Запрещението е създадено през 40-те години, когато обществото е било доста различно – затворено и консервативно. Напоследък се вижда, че този институт се използва повече за злоупотреба, отколкото за защита. Хората са лишени от всякакви права и на практика с това обществото не им осигурява защита или грижа. След като човек се постави под запрещение, съдът не може да преразглежда служебно делото, а запретеният не може сам да подаде молба за отмяна.


Настойници на поставените под запрещение стават директорите в домовете, където са настанени или служители в общината. Те, дори и да са добросъвестни, не познават поставения под запрещение. Директорите се страхуват да не ги обвинят, че злоупотребяват с парите на хората от пенсии например и затова не ги пипат. А хората с психични увреждания в домовете живеят много бедно. Трябва да им дадем шанс да се развиват, да водят достоен живот, а в случаите, в които те не могат да вземат решение, защото не им достига капацитет, да получат подкрепа, за да се справят.


Конвенцията на ООН изисква хората с увреждания, включително с психически такива, да могат да се разпореждат с имуществото си, както желаят, защото това е тяхно право. Когато обаче някой изпадне в труден момент и усеща, че вече може да бъде манипулиран и подведен да си продаде имуществото, може да поиска от съда да му определи мярка - подкрепено вземане на решение и да го ограничи да се разпорежда с повече от определена сума, както и да не се разпорежда за определен период с имота си. Ако става въпрос за човек, който вече е в състояние, в което не може да осъзнае какво се случва, негови близки също могат да поискат мерки за подкрепа и мерки за защита – съпрузите, родители, прародители, деца и внуци, братя, сестри, доверено лице, кметът на общината като орган на подкрепено вземане на решение, и прокурорът.


С цел предпазване от злоупотреби сме предвидили редица защитни мерки, включително и изменения на Наказателния кодекс.


Как ще се преценява?


- Ограниченията за продажба на имоти ще се вписват в специалните нотариални книги. Сега ако някой бъде поставен под запрещение, това не се вписва никъде. При новата уредба обаче, когато нотариусът, пред когото се изповядва сделка, види, че се касае за имот на лице, което има ограничения да продава, ще трябва да спре сделката, ще откаже да я извърши. Освен това предвиждаме и в национална база данни "Население" в графата "правни ограничения" също да се вписва за съответното лице дали има определени мерки за подкрепа или мерки за защита. До него достъп имат само определен кръг от хора.


В новия законопроект е предвидено ако при извършване на сделка един нотариус установи, че продавачът или купувачът може да е манипулиран или не оценява характера и последиците от своето решение по сделката, то той ще е длъжен да не извърши сделката в същия ден, каквото иначе е законовото изискване в момента, а да определи срок от поне 1 седмица, в която лицето да бъде допълнително консултирано. Това означава, че нотариусът ще може да събере близките, да извика социален работник, да разбере каква е ситуацията и в крайна сметка може да откаже да извърши сделката. Той дори ще дължи обезщетение за вреди, ако не изпълни това законово задължение.


Друг проблем има с банките и мобилните оператори, които често злоупотребяват, тъй като сключват договори с хора, които видимо са болни, но не са под запрещение. Затова е предвидена отговорност за трети лица - всеки, на когото е известно, че определени действия се извършват в условията на определени мерки за подкрепа, е длъжен в рамките на своите правомощия и правомощия да предостави информацията и достатъчно време за обсъждане между подкрепяния и подкрепящия.


Какви санкции се предвиждат?


- За нотариусите, както и за банката, мобилния оператор и за всеки, на когото е известно, че определено лице има мярка за подкрепа - обезщетение за вреди. А за подкрепящото лице има предвиден специални състави в Наказателния кодекс за измама - от 1 до 8 г. затвор, а ако подкрепящото лице съзнателно ощети имуществото на подкрепяния - затвор до 3 г. или с глоба от 100 до 300 лв.


Освен това е предвидено, че довереното лице не може да закупи имот от представлявания без изричното разрешение от съда. Опитахме се да създадем защитни мерки и механизми, насочени към сигурността на гражданския оборот, за да можем да включим хората с психични увреждания в обществото. В предложенията е записано изрично, че хората с увреждания ще могат да сезират съда за всеки въпрос, по който имат правен интерес, включително и за определяне на мерки за подкрепа, т.е. ще имат пълна дееспособност.


Има притеснения, че хората с психични увреждания могат да бъдат манипулирани при упражняване на вота си, но такава опасност съществува по отношение на всички хора.


Колко хора ще засегне?


- В момента над 7 хиляди души са поставени под запрещение. Но няма официална статистика, защото не се водят регистри. Нашето предложение е в националната база данни население да се отбелязват мерките за подкрепа и за защита, а в нотариалните книги да се вписват ограничения за разпореждане с имот.


Каква е разликата между мерки за защита и подкрепа?


- Мерките за подкрепа се определят за хората, които изпитват сериозни затруднения да упражняват самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия. Това са по-големия кръг хора с психични увреждания. Например може да бъде лице, което в определени периоди изпада в затруднение, защото е шизофреник, или лице, което страда от старческа деменция. За такива по-кратки периоди на нужда са мерките за подкрепа. Мерките за подкрепа са четири вида - договор за подкрепено вземане на решение, одобрен от съда; съвместно вземане на решение; налагане на ограничение за разпореждане с определено имущество; одобряване на предварителна декларация. При последния вид мярка всеки може предварително да определи кой да му бъде доверено лице, ако на някой етап от живота си получи психично увреждане, какво да се случи с неговото имущество или да уреди други въпроси, които ще касаят извършване на правни действия.


Мерките за защита са предвидени за по-сериозните случаи, при които има ситуация на риск. Например ако на улицата бъде открито човек без документи, неориентиран, не знае къде живее. Тогава той е в ситуация на риск. Нужно е да се отиде при съдия, който да свика индивидуален съвет за вземане на решение къде да бъде настанено лицето, кой да му помага, следва ли да му се отпусне еднократна помощ или пенсия.


В случай на нужда от незабавни мерки, делото се разглежда и решава от дежурен съдия, специализиран в този вид дела. Ситуация на риск може да има и при продажбата на имот. Ако пред нотариуса се яви лице, което иска или не иска да продаде имота си и то е явно в конфликт с довереното си лице, двамата се карат, а е наложително извършването на продажбата и трябва да се вземе бързо решение, пак съдия решава какво ще се прави. Както и при избор на лечение, но не в спешна ситуация, която се урежда от Закона за здравето (животозастрашаваща операция). В случай на важен за здравето избор на лечение съдът ще решава дали да се извърши операция или предприеме лечение.


За първи път в този законопроект се урежда и положението на лице, изпаднало в състояние на кома. Досега нямаше регламентация какво се случва с тези хора - кой управлява имуществото им. Досега роднините, когато трябват пари за лечение и трябва да разпродават имуществото му. Като роднините, когато са необходими пари за лечение и се налага да разпродават имуществото на човека в кома, отправят молба до съда за поставянето му под запрещение, което е заобикаляне на закона. Законопроектът приравнява хората в състояние на кома на безвестно отсъстващи. Предвидено е на тях съдът да назначава представител. При очевидна необходимост и ако изпадналият в кома няма пълномощник, съдът може да разреши отчуждаването, ипотекирането, залагането или извършването на други действия на разпореждане с имущество му.


Това ще облекчи семействата, когато трябва да осигурят лечение на изпаднал в кома близък, а и ще регулира тази житейска ситуация. Законопроектът урежда и съдебното производство, в което се определят мерките за подкрепа и мерките за защита. При безвестното отсъствие обаче едва след две години може да започне разпродаване на имуществото на отсъстващия. При комата, когато лечението веднага трябва да се случи, в предвидено в проекта, че съдът може веднага да определи разпореждане с имуществото му.


Какъв ще е кръга на подкрепящи и довереници?


- Лицата, които могат да искат от съда да определи мерки за подкрепа са на първо място - лицето в нужда, роднините по права линия, братята и сестрите, съпруга, близък на нуждаещия се, с когото имат доверителна връзка – лице, с когото живеят на фактическо съжителство или друг близък или приятел, органа по подкрепено вземане на решение или прокурора.


Органът по подкрепено вземане на решение е кметът на общината. Досега той бе орган по настойничеството и попечителството. Функциите му са да отбелязва в регистъра на населението хората, за които са определени мерки за подкрепа и защита, като вписва определената мярка, подкрепящото лице, срока на мярката и съдебното решение; да определя и ръководи лицата, организиращи работата на индивидуалните съвети; да изготвя и представя на съда доклади по изпълнението на мерките за подкрепа; да иска определяне на нови мерки за подкрепа. Регистърът на населението не е публичен и това е важно, за да се избегне риска от злоупотреби с лични данни на лицата, за които има вписани мерки.


Кой ще има достъп?


- Същите органи, които имат достъп до регистър население - полицията, нотариусите, банките, съда, прокуратурата, общините, болниците, агенцията по вписванията и др. Достъп до регистър население имат институциите, ако това е предвидено в закон, или въз основа на споразумение. Хората, които ще работят с тези лични данни, носят отговорност в случай че злоупотребят с тях.


Кметът или оправомощено от него лице ще изготвя доклади и ще ги праща на съда, защото на него е възложен периодичния контрол по изпълнение на мерките. Мерки за подкрепа се определят за срок до 2 г., т.е. на всеки 2 г. съдът ще получава информация за това какво се случва с лицето, по отношение на което са определени мерки за подкрепа, добре ли се развиват отношенията с довереното лице, справят ли се, има ли нужда от промяна на мерките. Съдът служебно може и по-рано да изиска тази информация.


А мерките за защита са само за срок до шест месеца, дотогава ситуация на риск следва да бъде преодоляна. След настаняване на човек в дом, съдът след половин година ще прецени дали се чувства добре, правилно ли е било предприето настанен, как върви лечението м, дали взмеа редовно предписаните лекарства и може ли сам да се справя. Възможно е той да няма нужда повече от мерки за защита, а от такива за подкрепа. След шест месеца ще има изградена мрежа от подкрепящи лица, които да му помагат. И тогава подходящо ще е подкрепяното вземане на решение.


Изключително важно е хората с психични увреждания да се включат в социални предприятия. Те са хора, които трудно могат да си намерят работа на свободния пазар и държавата следва да се ангажирана да създаде условия за тяхната реализация. По-добре е те да работят, вместо всеки месец от държавния бюджет да се отделят по около 750 лв. издръжка в съответната институция. Тези пари не са достатъчни за осигуряване на достойни условия на живот. Те се разпределят за покриване разходите за храна, поддръжка на сградите, отопление, възнаграждение на персонала, лечение, и в крайна сметка хората в институции продължават да живеят мизерно. Трябва да им дадем шанс да излязат от домовете и да бъдат полезни на себе си и на обществото.


На какво се дължи според Вас - заради страха ли или нещо друго - че проектът е на трето обсъждане, без да има приет закон досега?


- Правната комисия ни подкрепи изказа положително мнение, когато предварително представихме законопроекта пред депутатите. Тогава дойдоха и представители на неправителствени организации да покажат подкрепата си и, че обществото е готово. Осъзнаваме, че не цялото общество обаче е готово за промяната. Затова сме предвидили законът да влезе в сила една година след приемането му. Необходимо е да се подготвят институциите, които ще го прилагат – кметове, съдът, други доставчиците на обществени услуги. Необходимо е да се създадат и условия за развитието на социални предприятия.


Трябва да дадем шанс на хората с психични увреждания да се включат в обществото. А за тези, които не могат, защото са по-тежки случаи ще останат в домове, където за тях да се полагат специални грижи. Но тогава съдът периодично ще преглежда случая, за да няма повече съдби като тези на Руси Станев и Стефан Станков. Вярно, ще има повече работа за съда, но мислим, че общественият интерес го налага. Предвидили сме Районните съдилища да гледат тези дела, не Окръжните, както досега, защото те са само 28. При разглеждане на делото съдията е длъжен да придобие непосредствени впечатления от лицето, което налага хората да пътуват до окръжните съдилища, за да се явят в съдебната зала и да бъдат изслушани. При над 100 районни съдилища в страната ще има по-лесен достъп до съда.


Кога предложенията ще влязат в Министерски съвет?


- След края на третото поред обществено обсъждане, отразихме постъпилите бележки и предложения и сме в готовност за внасяне на законопроекта в Министерския съвет за обсъждане и решение.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2164 Весело

    Ами те получават,в политиката.

  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2979 Неутрално

    Ами направете го. Защото наистина да дариш умствено изостаналите и психично болните с всички права е риск преди всичко за тях самите, а отделно и обществен такъв. Разпореждането с пари, вещи и имоти, както и избирателните им права имат нужда от сериозна защита именно поради фактическата им недееспособност в много от случаите.

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1922 Неутрално

    Имат шанс, ако се отнасят с тях нормално, а не като с психично болни.
    И съответно околните да очакват от тях да се държат нормално и да реагират негативно на истериите им.

  4. 4 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Сега ли се сетихте?
    Хората без увреждания също, между другото.
    Но това са кухи приказки. Законите дават ШАНС (абе направо сигурност и гаранции) само на мутрите от всички нива.
    Това е същността на закона.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  5. 5 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    А пък мутрите, всякакви властници, са клинични психопати.
    Е, давате им ШАНС ежедневно, без почивни дни.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  6. 6 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    А пък на Баце е трябвало да се отнемат всекакви шансове за развитие...

  7. 7 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2181 Любопитно

    [quote#0:"Статия"]Когато обаче някой изпадне в труден момент и усеща, че вече може да бъде манипулиран и подведен да си продаде имуществото, може да поиска от съда да му определи мярка[/quote] И мярката е отстраняване на съдия-изпълнителя или ликвидиране на задълженията (кредит, наказание по престъпление). Чувствам как от 7 хиляди душевно болни ще имаме 7 млн. официално душевно болни.
    [quote#2:"Lemmy"]както и избирателните им права имат нужда от сериозна защита именно поради фактическата им недееспособност в много от случаите. [/quote]
    И как ще защити избирателното право? Довереникът/пълномощникът ще ги изпитва дали са наизустили листата с кандидати или ще гласува вместо тях ... да не ударят "кръстчето" на стената вместо бюлетината?
    [quote#0:"Статия"]Това означава, че нотариусът ще може да събере близките, да извика социален работник, да разбере каква е ситуацията и в крайна сметка може да откаже да извърши сделката.[/quote]
    И как ще се определя нотариалната такса за тая допълнителна дейност? А също и съдебните такси и "правния интерес", върху който ще се начислява таксата? Тая, "повече работа за съда" да не бъде компенсирана с повече изчезнали съдебни папки, щото пари от бюджета не се очакват при намалящо население.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK