© Юлия Лазарова
Зам.-министърът на образованието Диян Стаматов представи новите възможности за оценяване.
Образователното министерство ще намали броя на задължителните изпити за национално външно оценяване след четвърти и след седми клас, а за постигнатите резултати на тях учениците ще получават само брой точки, но не и оценки по шестобалната система.
Минималният брой на текущите оценки за един учебен срок, който в момента според интензивността на изучаването на предмета може да бъде до пет, ще бъде намален на две, което на практика значи, че учениците ще могат да приключват срока и с по-малко изпитвания. За всяка една писана оценка учителите пък ще трябва да се аргументират устно пред целия клас, а когато тя е поставена под тест или контролна работа - с писмена рецензия.
Учениците ще могат да се явяват на изпити, на които да повишат годишните си оценки след седми, единадесети и дванадесети клас, което ще им даде възможност за по-висок бал за кандидатстване в гимназиите и в университетите (по новия закон само оценките от единадесети и дванадесети клас влизат в дипломата за завършено средно образование, а след десети клас се получава свидетелство за завършен първи гимназиален етап - б.а.).
Това предвиждат основните моменти в проект на страндарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците, който бе представен от зам.-министъра на образованието и науката Диян Стаматов за обществено обсъждане днес. С него ще се прилага приетия миналата есен от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, който влиза в сила от 1 август. Със закона се премахват количествените оценки и възможността за повтаряне на годината до трети клас включително.
Изпитите за външно оценяване - по-малко, но с повече тежест
След рекордно лошите резултати на изпита по математика след седми клас т.г., на лесната част на който 17 983 деца изкараха двойки, от предстоящата учебна година образователното министерство ще премахне оценките по шестобалната система и ще остави само получения брой точки като краен резултат. Очаква се максималният брой на точките да бъде 100, но според експертите това не е сигурно, тъй като зависи от броя на тестовите задачи, който може да се променя.
Не е ясно обаче какъв ще е прагът между незадоволителните и задоволителните резултати и как ще се интерпретират те като цяло. Тази година тройка се пишеше при 16 точки, което според експерти е много нисък критерий. От догодина обществеността на практика няма да знае колко деца имат двойки и колко шестици.
От 2019 г. в точки ще се формира и балът за кандидатстване в математически гимназии след четвърти клас и за влизане във всички гимназии след седми клас. Годишните балообразуващи оценки от свидетелството за завършване на съответния клас ще се превръщат в точки, като шестицата ще носи 50 точки, петицата - 39, четворката - 26, а тройката - 15. Това на практика значи, че шестица в дипломата ще има два пъти по-малка тежест от отличен резултат на теста, ако максималният брой точки е 100. От пример, даден от Стаматов, се разбра, че максималният бал може да е 500 (утроен резултат на един от тестовете (по български език или по математика)+резултата от другия тест+две годишни оценки - б.а.). В по-малко желаните училища ще се приемат деца и с нула точки на теста.
Иначе броят на задължителните изпити след четвърти и след седми клас се намалява на два - по български език и литература и по математика. Сега в четвърти клас децата се явяват на четири теста, като другите два са по човека и природата и по човека и обществото, а според експерти в седми клас изпитите могат да бъдат до пет (в т.ч. - по обществени и по природни науки). От новата учебна година образователното министерство дава възможност след седми клас да има избираем изпит по чужд език. Мотивите да се намали броят на тестовете остават неясни, но обяснението на експертите в министерството е, че всяка година може да се въвеждат допълнителни изпити.
Очаквано десетокласниците също ще държат изпити
Изпити за национално външно оценяване ще се държат и в десети клас, когато учениците ще завършват първия гимназиален етап. Независимо дали имат малък или по-голям брой точки като резултат на тях, гимназистите ще получават "свидетелство за завършен етап" с годишните оценки по предметите. Точките от изпитите ще са важни само за учениците от обединените училища (до десети клас - б.а.), които ще трябва да кандидатстват в гимназии или в средни училища.
Тестовете ще бъдат не по предмети, а по теми - "грамотност в областта на четенето", "математическа грамотност", "грамотност в областта на природните науки", "обществени и граждански компетентности", "компетентности по чужд език" и "дигитални компетентности". Вероятно първите два ще са задължителни, а останалите - по избор.
За първи път такива изпити ще има през учебната 2019/2020 година, когато на тях ще се явят децата, които тази есен ще бъдат в седми клас. Те са един от двата випуска, които ще учат основно образование по старите разпоредби, а ще вземат дипломи - по новите.
Дванадесетокласниците ще продължават да се явяват на матури, които ще се оценяват с количествени оценки, а не с точки. През учебната 2021/2022 учебна година зрелостниците ще имат по-голям избор на предмета за втората задължителна матура - към сегашните дисциплини се прибавят и информатика, информационни технологии, предприемачество, музика и изобразително изкуство. Изпитът по български език и литература остава задължителен.
И на външното оценяване, и на матурите изпитът по чужд език ще дава и ниво на владеене.
Учениците - да остават в системата, макар и малко грамотни
Засега образователното министерство няма разчети за допълнителните занимания, на които ще трябва да прати децата от първи до трети клас, които имат лоши резултати, но по новия закон трябва да минават в следващ клас без да повтарят годината. Според Стаматов обаче е по-важно "дори и по-малко грамотни, учениците да остават в системата, а не - да отпадат от нея". Заради това учителите сами ще решават как да "оценяват" резултатите им без да им пишат оценки. Все пак възможните категории били "отлично представяне", "много добро", "добро", "задоволително" и "слабо". В първи клас пък няма да има категории по различните предмети.
"Първият випуск, който ще получава такива оценки, са бъдещите първокласници. През предстоящата учебна година децата във втори и в трети клас ще получава оценки по шестобалната система", обясниха от образователното ведомство.
По новия закон и стандарт от четвърти клас нататък годината ще се повратя при една слаба оценка, която не може да бъде успешно променена на две поправителни сесии - лятна и есена. Учителите ще трябва да аргументират поставянето на всяка една оценка, като за първи път образователното ведомство им дава описателни характеристики.
Според описанията на министерството отличен ще се пише, когато в знанията няма пропуски; много добър - когато те са незначителни; добър - когато макар и с пропуски, има добър краен резултат; среден - когато са усвоени само някои от новите понятия; и слаб - когато ученикът не постига резултати.
