Екстрадицията на Цветан Василев продължава да е с много неизвестни

Екстрадицията на Цветан Василев продължава да е с много неизвестни

© Stringer



Няколко дни след интервюто на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев пред проекта "КТБ - какво се случи" и "Капитал", темата за екстрадицията му продължава да е с много неизвестни, процедурата вероятно ще се проточи дълго и няма да приключи до края на годината.


Според Би Ти Ви, делото е било върнато на първа инстанция в Белградския съд поради недостатъчно доказателства за екстрадицията на Василев и решението се отлага за 2017 г.


Той пребивава в Сърбия вече втора година, откогато и прокуратурата поиска екстрадицията му.




Задочно той стана обвиняем на 28 юли 2014 г. за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - за 206 млн. лв. Близо две години по-късно, на 9 юни 2016 г. прокуратурата откри, че зад източването на банката стои организирана престъпна група начело с Василев и прехвърли делото в специализираната прокуратура, а на Белградския съд изпрати ново искане за екстрадиция с новото обвинение.


Сега делото за екстрадицията му, което тече втора година, ще бъде най-вероятно прекратено и ще започне нова процедура, след като българската прокуратура е внесла искане с ново основание за връщането на Василев.


Това мнение изрази пред "Дневник" адвокатът на Василев Константин Симеонов.


По думите му от противоречивите ходове на прокуратурата може да се направи изводът, че тя не желае екстрадицията на банкера.


Източници на "Дневник" потвърдиха, че прокуратурата е изпратила на Белград искане за екстрадиция с новото обвинение - за ръководене на организирана престъпна група. Очаква се процесът по екстрадиция да започне отначало, тъй като няма как съдът да продължи да гледа искането за екстрадиция по обвинение в България, което е заменено с друго.


Според българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест обвиняемият може да бъде съден в страната си само по обвинението, за което е екстрадиран. Предишното искане за предаването му в България бе по обвинение за длъжностно присвояване.


Според закона лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено. Освен ако е последвало съгласие на другата държава за съденето му и за друго престъпление, извършено преди предаването му.


Съдът в Белград на първа инстанция разреши екстрадицията му, първото решение бе от март 2015 г. По-късно обаче Апелативният съд отмени решението и върна делото, а междувременно българската прокуратура промени обвинението и това още повече забави процеса.


След като се произнесат и двете съдебни инстанции според закона в Сърбия казусът последно отива при министъра на правосъдието, който се произнася окончателно, но няма срок за това.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK