
© Видка Атанасова
Метеорологичната станция на връх Мусала спря работа без ясна причина. Преди два дни са прекратени измерванията, но част от служителите отказват да напуснат.
Това е най-високата станция на Балканския полуостров и дава информация, важна и за международния обмен. От Института по метеорология при БАН казаха снощи пред БНТ, че станцията не е закрита, а работата ѝ е спряна само до пролетта поради липса на квалифициран персонал, който да я обслужва.
Новината предизвика гневни реакции в социалните мрежи, някои прозряха опит за умишлено затваряне на станцията заради факта, че директорът на Института по метеорология Христомир Брънзов има бизнес с автоматични метеостанции, отбелязва БНТ. Проверка в търговския регистър потвърждава това. Този паралелен бизнес поражда съмнение за конфликт на интереси.
Брънзов е по работа в чужбина и не беше намерен от БНТ за коментар, а според директора на департамент "Прогнози и информационно обслужване" на института проф. Христо Георгиев няма връзка между бизнеса на Брънзов и затварянето на станцията.
Проверка в регистъра на обществените поръчки на сайта "Биволъ" показва, че консорциумът МСЕ – Метеорологични Ситеми и Екипировка, където двете фирми са партньори, е спечелил обществени поръчки от държавни предприятия за близо 650 хил. лв. Това включва доставка и поддръжка на оборудване за автоматичните метеостанции на АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2 и несбъднатата АЕЦ Белене. Христомир Брънзов е управител на консорциума.
От 2 октомври 1932 година досега без прекъсване метеоролози провеждат в станцията на Мусала наблюдения на времето. Решението за спирането й се оказа изненадващо за работещите в нея, защото дори по времето на Втората световна война това не се е случвало. От ръководството уверяват, че през април работата на станцията ще бъде възстановена. Метеоролози обаче се опасяват, че тогава уредите няма да са годни за експлоатация.
В разговора по телефона се включи и метеорологът Красимир Стоев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Той каза, че ще има проблеми в числените модели след спирането на станцията на връх Мусала. Стоев увери, че прогнози ще продължат да се правят, но грешките ще нарастват. Според него станцията трябва да продължи да работи докато не се осигури друг начин на измервания на върха.
Проф. Георгиев коментира, че неточностите в прогнозата не са дължат на липса на данни на определено място. Според него проблемът е, че процесите са много сложни. Той не смята, че затварянето ще се отрази на прогнозата за времето.
Годишната издръжка на обекта е 50 хил. лв., но това не е причина за затварянето на станцията, а липсата на персонал. От нужните петима служители на работа остават едва трима заради смъртта на един от тях и предстоящо напускане на друг. За неговото свободно място от института обявяват конкурс още през август. На него са се явили трима кандидати, един от тях е назначен. Така на практика остава незаето само едно работно място.
Според ръководството на метеорологичния институт мястото е опасно за работа на начинаещи специалисти, затова те ще се обучават напролет. Началникът на учебния център в Планинската спасителна служба Емил Нешев потвърди, че е опасно да се работи на Мусала. По думите му служители трябва да минат обучение в БАН и в ПСС.