Обвиненият в тероризъм българин е бил под наблюдение от службите в Австралия

Днес Апелативният специализиран наказателен съд разгледа днес жалбата на Захариев срещу наложената му от първата инстанция най-тежка мярка за неотклонение - постоянен арест. Съдът обаче не я уважи и остави обвиняемият за постоянно в ареста.

© Юлия Лазарова

Днес Апелативният специализиран наказателен съд разгледа днес жалбата на Захариев срещу наложената му от първата инстанция най-тежка мярка за неотклонение - постоянен арест. Съдът обаче не я уважи и остави обвиняемият за постоянно в ареста.



Обвиненият за тероризъм Иван Захариев е бил в секретна квартира в Турция, поддържал е връзка с разследван в САЩ и Австралия човек за свързаности с "Ислямска държава", представял се е с името Халид, бил е под полезрението на службите в Австралия, "кандидатствал" е за Ислямска държава, но не бил приет заради неподготвеност и затова в България се е обучавал да стреля с пистолет и автомат Калашников. Това се разбра от свидетелските показания при разглеждане на мярката за неотклонение на 21-годишния мъж.


Живеещия в Австралия българин Иван (Джон) Захариев, бе задържан при съвместна операция на ДАНС и СДВР и обвинен в тероризъм.


Миналата седмица Специализираният наказателен съд определи най-тежката мярка - постоянен арест. Днес втората инстанция потвърди определението на съда, което е окончателно. Според съда има достатъчно доказателства за момента да се направи обосновано предположение за авторство на извършеното. Според обвинението Захариев се е обучавал с цел да извърши убийство или да нанесе телесна повреда. И всичко това с цел да всее страх и смут сред хората - тероризъм (чл. 108а от Наказателния кодекс). Съдът прецени още, че въпреки чистото съдебно минало на обвиняемия, обществената опасност на престъплението, за което е обвинен, е достатъчно висока, за да бъде оставен в ареста.




В залата бе представено заключението от комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза. Според него Захариев е в добро психологично здраве и е с интелект над средния. Той е можел да разбира и ръководи постъпките си, стана известно още от експертизата. На предишното заседание бащата на Захариев, който е около 80-годишен, бе посочил, че синът му страда от психично заболяване, което наложи изготвянето на експертизата.


От показанията на свидетелите се разбра още, че Захариев се е обучавал за стрелба с пистолет в София и с автомат Калашников в стрелбище в село в Пловдивска област. По думите на свидетелите, цитирайки негови изказвания, той си е представял, че стреля по живи хора. Освен това е насочил пистолет към инструктора в едното стрелбище, докато той сменял мишените. Искал да се обучава и да стреля с автомат, отказали му, защото били закрито стрелбище. Затова Захариев само се е снимал с автомат.


Пред някои от свидетелите се е представял като Халид, имал и такъв профил в социалната мрежа "Фейсбук" - Халид Захариев. Оттам коментирал обстановката в Сирия, режима на Башар Асад, критикувал намесата на Турция, Русия и САЩ. Обсъждал и всякакви теми, свързани с исляма.


Според свидетел с тайна самоличност, Захариев е попаднал в полезрението на службите в Австралия, заради свое пътуване до Сирия през 2013 г. Обвиняемият не бил приет в редиците на терористичната организация "Ислямска държава", защото не бил достатъчно подготвен. По тази причина се върнал в Австралия, там обаче режимът за обучение за стрелба с оръжие бил при засилен контрол и той дошъл в България, твърди още свидетелят.


От показанията на друг свидетел отново с тайна самоличност се разбра, че Захариев е бил в секретна квартира в Турция и е имал контакт с човек, който е разследван в САЩ и Австралия за съпричастност към Ислямска държава, тъй като е събирал пари и набирал доброволци за организацията.


Аргументите на защитата и самия обвиняем бяха, че е бивш мюсюлманин, който от два месеца не се е молил. По думите на Захариев според идеологията на салафизма човек, който не се е молил от един ден подлежал на смъртно наказание. Според него няма логика бивш мюсюлманин да опитва да се влее в Ислямска държава, където биха го отхвърлили и наказали заради отказа от исляма. Адвокатът му изтъкна пред съда, че никой не е проверил дали търсените от Захариев по интернет книги на ислямска тематика били свързани с радикален ислям.



Обвиняемият заяви пред съда, че тематиката, по която е търсил книги, е теория на исляма; Рай и Ад в исляма; край на света според исляма, което не можело да се приеме като терористични материали. Захариев заяви пред съда още, че освен проислямска литература е търсил и имал и антиислямска.


По думите на защитата, в Австралия той е бил само под наблюдение, но не е имал проблеми, каквито имал сега в България. Той призова съда да обърне внимание на доказателствата, защото иначе можело да бъде задържан всеки, който проявява интерес към военното дело или исляма. Както и всеки обучаващ се на стрелба, особено ако е мюсюлманин. Адвокатът определи като неоправдана наказателната репресия спрямо подзащитния му. Съдът обаче не уважи искането му.


От своя страна прокурор Николай Найденов подчерта, че свидетелските показания са установили "искането и желанието на обвиняемия да извърши тези действия с определена цел и в последствие да ги реализира на чужда територия". Според представителя на обвинението свидетелските показания са потвърдили доказателствата, че обвиняемият се е обучавал, за да стане част от терористична организация, а експертизата е показала, че интелектът му е над средния.


Бащата на Захариев заяви пред журналисти след края на заседанието, че доказателствата на прокуратурата се градят само на роман-фикция, който синът му е започнал да пише. Той се основавал на част от биографията му и на художествени измислици. Бащата убедил сина си да зареже романа на втората глава, който така и останал без заглавие. В него обаче, според бащата не била застъпена темата за исляма.


Първоначално той каза, че знае, че синът му е бил в секретна квартира в Турция, на следващите въпроси обаче защо и какво е правил там, бащата представи друга версия, според която е знаел, че синът му отива в южната съседка, за да помага в бежанския лагер, а от делото разбрал, че там е бил в секретна квартира.


Бащата спомена и за човек, който бил "внедрен" в тяхното семейство. По думите му се казвал Петър Петров, който помогнал на бащата да намери квартира в София. Петров станал и основен свидетел на прокуратурата. Бащата обаче не успя да обясни откъде го познава, кой го е свързал с него и каква е причината да бъде "внедрен".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK