Може ли ремонт да наруши авторско право и други истории от Японския хотел

© Надежда Чипева, Капитал

Известният като Японски хотел в София отдавна не се е радвал на такава обществена популярност, каквато има в последните две години - от бурното недоволство в социалните мрежи за изкоренени вишни край сградата, през електрическата пластмасова украса пред входа до незаконното му дострояване и отказа на собствениците да се съобразят с държавните предписания. Сега хотелът с актуално име "Маринела" и собственик Ветко Арабаджиев е на път да се окаже в центъра на сериозен спор с международен привкус - за нарушаване на авторско право при промяна на облика на постройката.

Сигналът за неправомерна намеса идва от професионални организации - Съюза на архитектите и Камарата на архитектите в България, а при установяване на нарушение предвидените по закон санкции са глоба и дори затвор.

Сградата на хотела е единствената творба от този тип в Европа на един най-значимите японски архитекти - Кишо Курокава. Издигната е между 1974 и 1979 г. и тогава носи името "Витоша Ню Отани". Към основната висока сграда има втора по-ниска постройка, вътрешна градина с езеро и луксозен дървен павилион, в която се помещава традиционен японски ресторант.

Самият Курокава пристига в България, за да ръководи лично строежа и дори отваря свое бюро, в което наема български архитекти. Авторът на проекта умира през 2007 г., но правата върху неговите произведения се държат от архитектурната му компания KISHO KUROKAWA architect & associates в Япония, а законът за авторското право в България ще ги закриля до 2077 г. - седемдесет години след неговата смърт.

Японският хотел запазва без драстични промени интериора и екстериора си допреди две години, включително за годините, в които е собственост на веригата "Кемпински" (между 1994г. и 2014 г.) Видимите промени започват след като той става притежание на бизнесмена Ветко Арабаджиев през 2014 г. чрез фирмата "Виктория груп ВМ". Малко след това той смени името си на на хотел "Маринела" - по името на съпругата на Арабаджиев, която е и изпълнителен директор на "ВГ", както е преименувано дружеството-собственик на активите.

Вишните, които станаха пластмасови дървета

Новата управа предизвика бурни протести в социалните мрежи през лятото на 2015 г., изкоренявайки японските вишни по алеите около хотела. Общината наложи на собственика максималната глоба - 50 хил. лв с аргумента, че макар и в близост до хотела, дърветата се намират на общинска територия и не могат да се отстраняват без разрешение на местната власт. Собствениците се оправдаха, че вишните са премахнати, за да не пречат на предстоящите ремонтни дейности, както и че става дума за едно дърво, което е преместено в градината на хотела, но според общината става дума за поне три.

Дърветата са дар на България от японското правителство при построяването на сградата. Те цъфтяха красиво напролет и за няколко десетилетия се превърнаха в един от символите на столичния квартал "Лозенец". Сега са достъпни единствено за клиентите на заведенията в хотела.

Междувременно "Маринела" се обзаведе със светещи електрически дървета пред главния вход, които пиарът на хотела Калина Паскалева описа в навечерието на 2016-та година като "специална коледна украса". Почти година по-късно пластмасовите дръвчета продължават да стоят.

Когато дизайнът говори...

"Интериорът съчетава традицията и уют с иновативен и модерен дизайн", пише на официалния сайт на хотела, който представя на бъдещите си гости условията за отсядане. Снимките показват модернистични зали и фоайета в ярки цветове и различни стилове.

Според архитекти обаче собствениците са променили интериора по свой вкус, без изобщо да се съобразяват с идеите на Кишо Курокава, като са заменили автентични детайли и орнаменти. "Всеки елемент от интериора беше изработен от естествени материали - изключително детайлни орнаменти, като всеки един бе съобразен с автентичната японска културата и в унисон с българската възрожденска архитектура. В момента всичко е от изкуствени материали. Класическите дървени тавани бяха боядисани с блажна боя и дублирани със стиропор. Върху оригиналните ламперии бяха залепени мушами, като беше добавено и лед осветление" - така описа пред "Дневник" разликите в интериора след направените промени Атанас Динев, един от архитектите, работили с Кишо Курокава.

По думите му сградата и интериорът са били подчинени на естетически критерии, подплатени със социални и нравствени измерения. "Всичко това беше заменено с долнопробен селски кич, което отговаря на "демонстратура", не на култура", коментира Динев.

© Анна Христова

През 2016 г. започна и най-мащабната промяна - надстрояване на едноетажната нежилищна сграда, която се намира в близост до кулата на хотела. В изявления пред различни медии управата на "Маринела" обяснява, че "надстрояването е започнало след издаване на валидно разрешение за строеж от оправомощен за това административен орган".

Разрешителното, издадено в началото на 2015 г. и допълнено през април 2016 г., обаче се оказва незаконно издадено от главният архитект на община "Лозенец" Тодор Господинов (за съдбата на архитекта виж в карето). Господинов, като представител на общинската администрация, няма правомощия да одобрява строежи от втора категория според Закона за устройство на територията, а Японският хотел, който представлява сграда за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители, попада именно в тази категория. Единственият, който има право да одобри промяната е Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а издаден от нея документ няма.

Управата на "Маринела" твърди, че има разрешение за строеж от по-ниската 4-та категория, за която може да се произнася общината, и тъй като ДНСК е била уведомена и не е обжалвала разрешението на главния архитект на "Лозенец", тя няма основание да спира работата по обекта.

За да блокира строежа, бившият главен архитект на София Петър Диков, чийто подпис също е нужен, за да бъде валидно разрешителното, предлага през март 2015 г. на Националния институт за паметници на културата Японския хотел да бъде деклариран като недвижима културна ценност. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обаче не излиза със становище близо година и половина - до юли 2016г., когато със заповед на министърът на културата Вежди Рашидов предложението на Диков е отхвърлено. В момента главният архитект на София Здравко Здравков обжалва тази заповед пред Върховния административен съд (ВАС). На основание течащата процедура той също отказва да подпише разрешителното, издадено от Господинов.

Междувременнно обаче строителството е започнало и през май месец проверка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството установява, че надстрояването е тръгнало без технически проекти, без протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа. ДНСК отменя заповедта за строителното разрешително и тази за допълване на разрешението за строеж, а освен това издава заповед за спиране на строежа на 16 май 2016 г. с предварително изпълнение, което следва да се спазва дори и при обжалване пред съда. Въпреки това работата по обекта продължава.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова също нарича публично строежа незаконен: "Промените на Японския хотел са абсолютно незаконни, особено по отношение на надстрояването на ниското тяло. Разрешението за строеж е отменено. Продължаващите строителни дейности са нарушение на закона", заявява тя на 18 август в интервю за Би Ти Ви. Едва петата глоба, наложена от ДНСК, спира строежа. От "Маринела" заявиха за "Дневник", че заповедта е само за временно спиране на работата и в момента тече процедура по обжалването й.

Докато тече сагата за надграждане на ниската сграда с един етаж, собствениците на "Маринела" проучват възможността тя да бъде надстроена с ...10 етажа.

По информация на Столичната община, цитирана от информационния сайт "Клуб Z", на 21 март 2016 г. те са поискали виза за надграждането. От хотела не коментират темата, но в изявление, публикувано през август в електронното издание на вестник "24 часа", наричат "спекулации" твърденията, че се готвят да вдигнат 10-етажна сграда и декларират, че нямат строителни книжа или започнати действия за подобен строеж. Документи не може и да бъдат получени, докато тече обжалването на отказа на Министерството на културата да обяви Японския хотел за недвижима културна ценност. Ако обаче ВАС потвърди решението на Вежди Рашидов, главният архитект на София няма да има законови основания да откаже да разреши надстрояването.

Авторът, авторът

Отвъд констатираните от държавните органи нарушения, архитекти виждат още един сериозен законов конфликт, предизвикан от строежа и той е за спазването на авторското право на архитекта, създал Японския хотел.

На първо място е проблемът, че архитектурните проекти на сградата са обект на авторското право и са защитени от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Според него "авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт", а разрешението за използването на произведението е изключително право на неговият автор. Според чл.18, ал.2,т.8 от закона преработката, каквото е дострояването на хотела, е вид използване.

На второ място, използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкция, става след извършено съгласуване с организация за колективно управление на авторски права. В страната има две такива организации - "Сдружението на архитектите проектанти в защита на авторското право в архитектурата"(САПЗАПА) и сдружение "Архдивайс". Пред "Дневник" председателят и основател на САПЗАПА Марин Бакалов обясни, че до този момент новите собственици на хотела не са потърсили мнението на нито една от двете организации.

Бакалов обясни, че като архитект на сградата Кишо Курокава е носител на правата върху архитектурния проект на сградата и самия хотел като реализирано произведение на архитектурата.

Според юристи нормите на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ЗАПСП предвиждат два отделни и самостоятелни обекта на авторско право - произведения на архитектурата, различаващи се помежду си по своето естество. Правоносителят има веднъж авторско право върху одобрения архитектурен проект (т. 8), като отделен вид обект на авторско право, и върху реализираното произведение на архитектурата (т. 6).

Потърсена от "Дневник" пиарът на хотел "Маринела" Калина Паскалева потвърди с отговорите си позициите на управата на хотела, вече отразявани в медиите.

В едно такова изявление собствениците на хотел "Маринела" твърдят, че не са нарушили авторското право на арх. Курокава, като цитират чл. 15. ал. 2 от ЗАПСП, според който "авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби".

Марин Бакалов от "Сдружението на архитектите проектанти в защита на авторското право в архитектурата" обаче цитира член 24, ал. 15 от същия закон, според която ползването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, без изплащане на възнаграждения на неговият автор, се извършва след съгласуване с организация за колективно управление на авторски права. "Никъде в закона не е записано, че имущественото авторско право и правото на възнаграждение за използване на произведение се прекратяват или преминават върху собственика на сградата с построяването й", обясни Бакалов.

Според чл. 19 от ЗАПСП пък авторите имат право на възнаграждение за всеки вид използване на тяхното произведение и на възнаграждение за всяко поредно използване на същия вид произведение. Вид използване на произведение е и неговата преработка, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП, казва председателят на сдружението.

Потърсена за коментар дали са водени разговори за възнаграждение пиарът на "Маринела" Калина Паскалева отговори: "Търговските и други отношения на "ВГ" АД и трети физически и юридически лица представляват конфиденциална информация. "ВГ" АД запазва своето законово право да не я разгласява в публичното пространство."

Добрият диалог между "Маринела" и Курокава

Според цитираното изявление на ръководството на "Маринела" новият собственик на Японския хотел е установил контакт с бюро Курокава и "е налице добър диалог" помежду им.

Пред "Дневник" архитект Атанас Динев, който е работил по строежа на хотела в края на 70-те години на 20 в. с Кишо Курокава, разказа, че на два пъти се е свързал чрез електронната поща с архитектурно бюро "Курокава" (KISHO KUROKAWA architect & associates) и има съмнения в твърденията за диалог.

На 19 май 2016 г. той писал, за да попита бюрото дали новите собственици са установявали контакт с KISHO KUROKAWA architect & associates и дали са искали разрешение и съгласуване за намесите и промените в хотела. Отговорът дошъл четири дни по-късно - на 23 май 2016 г., от управителния директор на архитектурното бюро Акира Кумазава. В него се казвало, че бюрото е получило година по-рано - на 20 май 2015г., писмо "относно реконструкция на сградата" с автор Роси Иванова, представила се като Director of Property Construction.

"На 22 май 2015г. отговорихме: "Имайки предвид, че този проект е един от най–значимите за нашата фирма и единствен хотел в Европа от KISHO KUROKAWA architect & associates, ние изразихме нашето желание да бъдат предприети адекватни и подходящи консервационни мерки за сградата. В случай, че реновацията или реставрацията са неизбежни, изразихме готовност да изготвим и ръководим проекта за реконструкция, тъй като сме оригиналният автор на сградата. Оттогава така и не сме получили отговор" - това гласи отговорът на Кумазава, цитиран от арх. Динев.

Коя е Роси Иванова

След почти месец Атанас Динев отново се свързва с носителите на авторските права върху архитектурния план на хотел "Маринела" - поводът е именно изказването на новите собственици в медиите, че имат "добър диалог" с бюрото и не се получили възражения за промените.

Отговорът пристига след 3 дни, отново от Акира Кумазва. В него той заявява, че единствения контакт, който са имали с новите собственици, е първият имейл изпратен от Роси Иванова.

Атанас Динев обясни, че като носители на правата на оригиналният архитект на сградата бюро "Курокава" трябва да изпълнят работите по реконструкцията или да дадат разрешение за това. Фактът, че те са започнали без тяхното участие са счели за неприемлив.

В отговор на въпрос на "Дневник" от хотел "Маринела" заявяват, че не им е известно да има "каквито и да е било възражения от законните носители на авторските права, за която и да е от извършените промени" по хотела.

Санкциите

Надстрояването на едноетажаната сграда на японския хотел беше спирано от пет проверки и глоби на ДНКС. След четвъртата електроподаването към обекта беше спряно, а самият той запечатан. Петата проверка на дирекцията установи, че работата по сградата продължава извън работно време, като преди това работници на обекта не е имало.

Незаконните дейности по надстрояването също са нарушение на авторското право, защото се извършват без разрешението на носителите на авторските права. За тези нарушения през юни сигнализираха от САБ и КАБ.
Мариан Бакалов отбеляза, че санкция за това е предвидена в Наказателния кодекс в Раздел VII "Престъпления против интелектуалната собственост".

Там е записано, че "Който записва, възпроизвежда,...или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право......, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева" (Чл. 172а).

Министърът на културата също има редица правомощия, по които са установява и предотвратява нарушения на авторското право, определени в чл. 96 от ЗАПСП. От министерството обаче обясниха, че към момента не са започнали проверка, защото не са получили сигнал за нарушения.