© Юлия Лазарова
С приемане на четири граждански иска с обща стойност от 750 хил. лв., разпит на близките на пострадалите и на единия от четиримата подсъдими започна процесът за срутилата се сграда на столичната улица "Алабин", която затрупа и уби две млади жени преди 10 години. Сградата на номер 39 бе паметник на културата и падна на 19 септември 2006 г., като тогава в задръстването по улицата е и колата на Петринка Христова (на 24 години) и Деница Ченишева (на 26 години).
След проточило се 10 години разследване, при което се смениха няколко прокурори,
пред съда бяха изправени собственикът на сградата Георги Кирчев, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Манчо Антонов".
Обвинението към тях е за причиняване на смърт по непредпазливост.
Производството срещу Антонов се води задочно, тъй като той от години е в чужбина и не може да бъде открит. На журналистически въпрос защо не бъде издирен четвъртият подсъдим, прокурор Милко Момчев заяви само, че не е известен адресът му в чужбина, като по неофициална информация той е във Франция. От заседанието се разбра, че той би могъл да даде отговори затова дали са събаряни стени на сградата, за да се стигне до срутването.
Въпреки възраженията на защитата, че гражданските искове не трябва да се приемат заради изтекла давност, от една страна, а от друга, в тях не е посочена отделната дължима от всеки подсъдим сума - търси се солидарната им отговорност, т.е. всеки отговаря за цялата сума и цялата сума може да се вземе само от един от тях, съдът прие гражданските искове.
Съдия Величка Маринкова заяви, че ще се произнесе с решението по делото дали е изтекла давността за исковете и дали трябва да се търси солидарна отговорност на подсъдимите, или трябва да бъде посочена отделна сума за отговорността на всеки от тях, ако бъдат признати за виновни.
В съдебната зала днес Георги Кирчев и Петър Петров отказаха да дават обяснения,
такива бяха дадени само от Николай Симеонов, чиято фирма е извършвала инвестиционен контрол. Той на няколко пъти подчерта пред съда, че в сградата не е извършвано строителство или ремонт, а само демонтажи и почистване. Фирмата му е сключила договор с ЕТ "Манчо Антонов", като Симеонов на няколко пъти наблегна, че дейностите, които са били възложени на Антонов,
не били от такъв характер, че да застрашават сигурността на сградата.
За тях освен това не се изисквало специално разрешение.
Симеонов обясни, че дейностите са били от рода на изнасяне на стари мебели, изгнило дюшеме, окачени тавани, мазилка, леки стени и прегради и др.
След един от въпросите на съда стана известно, че той не знаел подробности за сградата и случая допреди да се запознае с материалите по делото. Това пък станало десет години след инцидента, когато е бил привлечен за обвиняем.
Той разказа пред съдебния състав, че не е ходил в сградата преди инцидента, а известно време след него не е знаел за състоянието на обекта. Всичко това било в правомощията на инженер Караджов, който е подписал и договорите, от една страна, със собственика на сградата Кирчев и с ЕТ "Манчо Антонов". На въпрос на "Дневник" към прокурор Момчев
защо Караджов не е с повдигнато обвинение отговорът бе кратък: "Така сме преценили."
Симеонов заяви пред съда, че не знае в сградата да се е работело с машини, нито някой да е искал или възлагал или "въобще да му е минавало през акъла" да се събарят носещи стени.
В съдебната зала бяха прочетени показанията на майката на едното от пострадалите момичета от досъдебното производство, тъй като тя не помнеше подробностите около случая. От тях се разбра, че тя е говорила с главния архитект на София по това време Петър Диков, чувала и изказвания на експерти по медиите, както и на един архитект, видял експертизата по случая.
Според тях сградата е паднала заради човешка намеса.
Освен това от показанията й стана известно, че майките на пострадалите момичета са се срещали с Николай Александров, работник в друга фирма - "Хидрострой П", която няма сключен договор нито с фирмите изпълнители, нито със собственика на сградата. Той и други няколко служители са били извикани "на черно" да помагат на работниците в обекта.
Той им разказал, че
трябвало да трошат бетон, свалят мазилки, режат тръби въпреки предупрежденията им, че това е опасно,
както и други подробности около работата по сградата. Работникът разказал на майките и че били предупредени сутринта на 19 септември да си тръгнат по домовете, защото се "чували шумове".
Александров имал страх обаче да свидетелства по случая. Майката на Петринка Христова разказа още, че след първата им среща са засекли случайно Александров на улицата. Тогава им обяснил, че е бил привикан да се отрече от разказаното и заплашван. Предупредил и тях да внимават.
Майката на другото момиче заяви, че тя е направила запис на срещата с Александров, и допълни, че няколко пъти са се срещали с него. Пред журналисти прокурорът обясни, че тези служители, сред които и Александров, са ходили да помагат само последния ден.
Адвокат Ина Лулчева, която защитава собственика на сградата Георги Кирчев, пък коментира, че
никой от другите служители не потвърждава думите му.
Освен това няма документи, които да доказват, че те са влизали в сградата. Всички те са призовани по делото, заяви прокурорът.
Пред съда днес освен двете майки бе разпитан и бащата на детето на едното от пострадалите момичета.
Повече за срока на работа на прокуратурата и хронологията на случая четете тук.
