© Анелия Николова
Росен Желязков, архив
Услуги ли са електронните услуги, които се предлагат в България или са тежест за гражданите и бизнеса? Трябва ли да електпронизираме бюрокрацията, дори когато от това няма смисъл? Да опитаме ли да построим мостове между администрациите, или да търсим друо решение? Тези риторични въпроси зададе председателят на новоучредената държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков при представянето на стратегията за работата и целите й днес.
В отговор на собствените си въпроси той даде пример за административна процедура, за която била изградена и интегрирана система за около 3 млн. лева, но за две години, откакто е на разположение, е ползвана един единствен път.
България не изостава много в осигуряването на електронни услуги от средното ниво на ЕС, но проблемът е в целия облик на "нормативната джунгла" на администрацията у нас, се разбра от презентацията на Желязков. Според представените от него данни, 64% е делът на административните услуги в България, които могат да се ползват и по електронен път, при 80% средно за Европейския съюз, но тук активните нормативни актове са впечатляващ брой - над 3300. Две трети от тях обаче са свързани с централните администрации.
Сега се получава положението многократно събиране на данни за еднократна употреба, вместо информацията да е централизирана и гражданите само да бъдат уведомявани, когато една администрация дава достъп до тях на друга, посочи Росен Желязков.
Той постави осем приоритета пред новата агенция, сред които поставяне на фокус върху потребителите на административните услуги, въвеждане на притнципа на еднократно събиране на дании и обединяване на процедури (например за закупуване/внасяне/регистриране/плащане на данък за автомобил). Агенцията ще предложи система и ще следи провеждането на електронни обществени поръчки, също и нова система, която да замени сегашния електронен подпис.
През периода 2016-2017 г. ДА "Електронно управление" иска да надгради съществуващите регистри, така че да имат онлайн интерфейси и да отговарят на съвременните изисквания за поемане на пиково натоварване, което повечето в момента не успяват, също и да осигуряват максимална защита на личните данни, обясни Желязков.
Първо се предвижда надграждане на ключовите първичните регистри като системите на ЕСГРАОН, адресния регистър, търговския регистър, задено с другите, които ще бъдат консолидирани - имотния и кадастъра, регистрацията на моторни превозни средства и базовите системи на НАП и агенция "Митници", изброи председателят на ДАЕУ.
Втората част от плана за развитието на Агенцията и дейността й е до 2020 г., като се предвижда до тогава да има 480 нови приоритетно електронизирани услуги. Заедно с другите усилия, Желазков прогнозира, че ще се постигне над 1 млрд. лева спестявания от административни разходи на година за държавата и за гражданите.
Агенцията ще се издържа по Опративна програма "Добро управление" и до края на 2017 г. по всички приоритетни проекти може да вземе максимален бюджет от около 55 млн. евро. За целия период са на разположение общо близо 336 млн. евро. На Желязков му предстои да сформира екипа си и да започне дейността на агенцията. Прогнозира, че това ще стане още в края на месеца.
