Журналисти атакуват правилата за заличаване на личните данни в делата на Върховния административен съд

Георги Колев

© Надежда Чипева, Капитал

Георги Колев



Правилата, въведени със заповед на председателя на Върховния административен съд Георги Колев за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на съда, бяха атакувани в съда от 16 журналисти от съдебния ресор. Жалбата е подписана и от репортерите в "Дневник"и "Капитал".


Според оспорваните правила от документите, които се публикуват онлайн, се заличават имената на участниците в процеса, включително на фирми, сдружения, партии, адреси, населени места. Освен това "поради невъзможност за пълно обезличаване сканираните документи по съдебните дела във ВАС не се визуализират в интернет".


"Отделни текстове от посочения (нормативен акт) са в противоречие с разпоредби на конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращи правото на всеки да търси, получава и разпространява информация. Необоснованото и широко формулирано ограничаване на съществувалата доскоро публичност на информацията, свързана с делата по описа на ВАС, представлява по същността си форма на цензура", пише в жалбата на журналистите, представлявани от адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".




Страницата на ВАС функционира от края на 90-те години, като на нея могат да бъдат открити дела в електронен вид. В началото на 2016 г. достъпът до електронните документи по делата в интернет страницата на ВАС бе преустановен, като се появи надпис, че е в процес промяна, предизвикана от необходимостта да бъдат защитени личните данни в делата. След запитване на "Правен свят" от съда отговориха, че това се прави заради наложени глоби от Комисията за защита на личните данни в размер 1500 лв. общо.


Същевременно със заповедта на Колев е пренебрегната и практика на Комисията за защита на личните данни, според която само двете имена на лицата не са достатъчни за идентифицирането им, т.е. не подлежи на защита.
В жалбата се сочи още, че вътрешните правила са по същността си нормативен акт, защото засягат правата на всеки на достъп до информацията, съдържаща се в съдебните актове, и действат постоянно.


Според Кашъмов чрез публикуването на съдебните актове се осъществяваха прозрачността и отчетността на административното правосъдие от този съд, включително в случаите на оспорване на нормативни и общи административни актове. Същевременно по този начин се осъществяваше в широк план конституционното право на гражданите, в т.ч. журналистите, неправителствените организации и останалите юридически лица, да търсят, получават и разпространяват информация.


Принципът на публичност на информацията за съдебните дела е приет и в българското законодателство. Според конституцията, Наказателнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс разглеждането на делата е публично, като присъдата при всички положения е публична. Съдебните актове представляват официална обществена информация и по правило са общодостъпни.


Правото на информация не е абсолютно. Според тълкуването на Конституционния съд обаче правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е принципът, а неговото ограничаване е изключение от правилото, което подлежи на стеснително тълкуване. Същото разбиране е прието и в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).


В правилата на съда може да се види как самият ЕСПЧ спазва правилото за тази публичност на информацията, свързана с правораздаването пред самия него. В заглавията на делата се посочва фамилията на жалбоподателя, като заличаване се предприема само по изключение. В придружаващите съдебната електронна папка документи за жалбоподателите физически лица фигурират трите имена и датата на раждане.


Защитата, наложена с правилата, одобрени от Георги Колев, се разпростира върху данни, които не са лични. Такива са данните, свързани с юридическите лица и техните идентифициращи признаци, както и с органите на държавна власт и техните обозначаващи признаци, адресите и седалищата на същите субекти, регистрираните при тях МПС и др. подобни. Защитата стига дори до оспорените в съда актове, някои от които са нормативни и общи.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK