Повече от половината (55.1%) от заявилите намерение да гласуват на предстоящия референдум са "за" въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура. На този въпрос няма да гласуват 18.7%, а с "не" са отговорили 26.2% от анкетираните 1013 пълнолетни граждани от цялата страна.
Това сочат данните от национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Института за развитие на публичната среда в периода 19 – 24 октомври 2016 г.
Социолозите отбелязват, че зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези:
- 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности, а
- 47% мислят точно обратното - че мажоритарният вот ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат.
Предстоящото след две седмици пряко допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго решение, смятат изследователите.
Изследването на "Алфа Рисърч" регистрира изключително любопитно противоречие - въпреки че сред решилите да участват в референдума, позицията "да" доминира и в другите два от въпросите, хората
изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции
Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии - 58.8% "да" срещу 24.7% "не". В същото време обаче повечето от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната - че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).
Социолозите определят като особено парадоксална ситуацията при задължителното гласуване ("за" което са 51.6% от хората срещу 32% "не"), защото повечето от анкетираните приемат именно аргумента "против" (74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение). А най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване - че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно по-малко привърженици (46%).
Общият извод, който се налага от проучването е, че кампанията за президентските избори и националния референдум е по-скоро слаба и ограничена до националните медии. Тя не представя достатъчно информация както за позициите на кандидатите за президент, така и за аргументите по трите въпроса в референдума.
Очакванията на социолозите са, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционални фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.
За намеренията за гласуване на изборите за президент четете тук.
Спечелете от изборите: прогнозирайте резултатите на кандидат-президентите в играта на "Дневник" и спечелете голямата наградата - цифров огледално-рефлексен фотоапаратCanon EOS 1200D с обектив 18-55mm DC III за висококачествени снимки и видео. Повече подробности вижте тук.
За втора поредна година по поръчка на Институт за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на организацията агенция Алфа Рисърч провежда национално представително проучване за информираността и ролята на кампанията за Президентските избори и Националния референдум. Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 24 октомври 2016г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
