© Надежда Чипева, Капитал
По последни данни в националния референдум са участвали 3 487 428 души, макар и не всички от тях да са отговорили и по трите въпроса.
Бюлетината на избирател, който е гласувал само по един или два от въпросите в националния референдум на 6 ноември т.г., се брои за изчисляване на прага на валидност на допитването и по въпроса (въпросите), оставен(и) без отговор. За първи път в най-новата ни история се проведе референдум не по един, а по три въпроса, инициирани от "Шоуто на Слави" - "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?", "Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" и "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който е приет през 2009 г. по инициатива на БСП, позволява на избирателите да не дадат своя отговор по някой от въпросите, ако референдумът е с повече от едно питания.
Как се определя прагът на валидност
От броя на гласувалите в националния референдум зависи дали решенията от него ще станат задължителни или само препоръчителни - в случая дали задължително ще се променят партийните субсидии и избирателната система у нас, или последната дума по тези въпроси ще има парламентът. По закон допитването е успешно, т.е. минава прага на валидност, ако в него са участвали повече от гласувалите на последните парламентарни избори, или в случая поне 3 500 585 души. А предметът на всеки от въпросите става задължителен, ако с "ДА" са отговорили повече от половината от участвалите - или най-малко 1 750 293.
От решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 16 септември т.г. става ясно, че броят на участвалите в националния референдум на 6 ноември се определя от броя на намерените бюлетини в плик в урните независимо дали гласоподавателят е избрал законовата възможност да не отговаря на някой от въпросите. Така се оказва, че недаването на глас по даден въпрос се брои към дадените гласове, т.е. вдига активността и помага за изпълнение на условието за задължителност на отговорите по същия този въпрос. На практика избирателят има законово право да не участва по всички питания в референдума, но тази възможност му се отнема, тъй като се брои за активността по всички. При хипотеза, в която има три отделни бюлетини по питанията, избирателят би взел само бюлетината (бюлетините) с въпроса (въпросите), по който (които) иска да отговори, и така не би участвал във формирането на активността по останалите.
Казусът е подобен на този с опцията "Не подкрепям никого", която преди спешните поправки на Изборния кодекс се броеше за активност, но не и при изчисляване на крайния резултат от президентския вот, и можеше да доведе до по-лесен избор на държавен глава на първи тур, за което по конституция има две условия - избирателната активност да е над 50 % и един от кандидатите да събира подкрепата на повечето от половината от гласувалите.
Изкривява ли се представителността
От резултатите от референдума, които са публикувани на сайта на ЦИК при 95% обработени протоколи, става ясно, че по всеки от трите въпроса има над 300 хил. души, които не са дали "еднозначен отговор", т.е. за част от тях може да се допусне, че не са искали да отговорят на конкретното питане. Според говорителя на ЦИК Александър Андреев в тази графа попадат бюлетините, в които няма посочен отговор на един или два от въпросите или отговорът е отбелязан така, че не може да се определи еднозначно дали е "ДА" или "НЕ". На питането за мажоритарната избирателна система не може да се определи еднозначен отговор в 315 389 бюлетини; на въпроса за задължителното гласуване - в 320 353; а на този за намаляване на партийните субсидии на един лев - в 342 434. При хипотеза, в която бюлетините са отделни по всеки въпрос, вероятно нямаше да има такъв голям брой "без еднозначен отговор".
"Законът не допуска отделни бюлетини при референдум с повече от един въпрос. Законът определя прага на валидност на този референдум спрямо участвалите, а те са равни на броя на намерените бюлетини в плик в урните. ЦИК отчита резултатите спрямо това, което казва законът", обясни пред "Дневник" Андреев. Според него въпросите за изкривяването на представителността са към законодателя.
По данни на ЦИК при обработени почти 100% от протоколите в националния референдум са участвали 3 487 428 души, като броят на отговорите "ДА" е между 61 и 72% по различните въпроси, което значи, че само няколко хиляди гласа не достигат, за да станат решененията от него задължителни, за което бяха нужни 3 500 585 гласували. Ако за определяне на валидността обаче се броеше броят на участвалите по всеки един от въпросите поотделно, вероятно нямаше да достигат много повече гласове.
