България е заплашена от още дела пред съда в Страсбург заради условията в затворите

Снимката е от ареста във Враца, който беше ремонтиран в началото на годината. От министерството на правосъдието казват, че без реално подобрение на условията в затворите обаче, превантивното средство би останало до голяма степен неефективно, а прилагането на компенсаторното средство би довело до още разходи за изплащане на обезщетения, които е по-добре целесъобразно да бъдат направени за подобряване на условията на задържане

© Министерство на правосъдието

Снимката е от ареста във Враца, който беше ремонтиран в началото на годината. От министерството на правосъдието казват, че без реално подобрение на условията в затворите обаче, превантивното средство би останало до голяма степен неефективно, а прилагането на компенсаторното средство би довело до още разходи за изплащане на обезщетения, които е по-добре целесъобразно да бъдат направени за подобряване на условията на задържане



Европейският съд по правата на човека най-вероятно ще продължи да съди България по жалби на затворници срещу лошите условия в местата за лишаването от свобода. Това може да се случи, ако измененията в закона за изпълнения на наказанията не бъдат приети до първи декември тази година.


Тоа е срокът даден на българската държава в пилотното решение "Нешков и други срещу България", постановено от Европейския съд по правата на човека. Дотогава трябваше да бъде въведено вътрешноправно компенсаторно и превантивно средство за защита.


Измененията в закона предвиждаха лишените от свобода да имат възможност да искат от съда да бъдат компенсирани за лошите условия, при които са били настанени.




Промените бяха приети от правната комисия в парламента тази седмица, но едва ли ще бъдат гласувани окончателно преди крайният срок.



Те предвиждаха още по-гъвкава система за първоначалното настаняване на лишените от свобода, така че един от водещите критерии да става и въз основа на материалните условия.


С измененията трябваше да бъде въведено и превантивното средство за защита - възможността за директен достъп на лишените от свобода до съд.


Т.е. да адресират до административните съдилища исковете си, когато смятат, че не са им гарантирани минималните стандарти в местата за лишаване от свобода. Компенсаторното средство предвиждаше възможност след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода лицата да могат да сезират с искове съдилищата по реда на закона за отговорността на държавата за вреди и да получат компенсация, че са пребивавали в условия, които не отговарят на минималните изисквания.


"Без реално подобрение на условията в затворите обаче, превантивното средство би останало до голяма степен неефективно, а прилагането на компенсаторното средство би довело до още разходи за изплащане на обезщетения, които е по-добре целесъобразно да бъдат направени за подобряване на условията на задържане", казват от Министерството на правосъдието в отговор на "Дневник".


Оттам уточняват, че


в последните две години се извършват усилени ремонтни дейности в повечето места за лишаване от свобода,


така че към момента на влизането в сила на промените, условията да са по-добри.


"За българската страна не би имало наказателна процедура и последствия от финансов характер в случай на неприемане на релевантните изменения в указания срок, освен тези, свързани с разглеждането на още нови жалби от Европейският съд по правата на човека", отговарят от правосъдното министерство.


Оттам уточняват, че все пак срокът е обвързващ и за навременното въвеждане на вътрешните средства на защита следи Комитетът на министрите на Съвета на Европа. Затова и "навременното приемане на измененията


е въпрос както на своевременно изпълнение на международно-правно задължение, така и на международен престиж.


Полагат се всички усилия това да се случи", казват още от министерството.


Подоготовката по измененията в закона за изпълнение на наказанията, за които повече може да прочетете тук, започна екипът на бившия заместник на правосъдието Андрей Янкулов. Те изработиха план за справяне с проблемите, заради което и за пръв път от 20 години Комитетът за предотвратяване на изтезанията даде положителна оценка за България.


Преди това през март 2015 година комитет излезе с остро становище срещу България, в което се посочват проблемите


в местата за лишаване от свобода у нас - лошите материални условия, унизителното третиране на затворниците, пренаселеността.


Неговият наследник - Красимира Филипова, довърши изготвянето на промените. С тях се предвижда изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м в спалното помещение за всеки лишен от свобода да влезе в сила незабавно след приемането на законопроекта от Народното събрание. Този минимален европейски стандарт бе записан в закона още през 2012 г., но влизането му в сила беше отложено до 2019 година. Причината беше, че държавата не е в състояние да осигури на всички лишени от свобода подобен минимум.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK