Защо отказвам наградата на Министерството на културата

Защо отказвам наградата на Министерството на културата

© Анелия Николова



"Дневник" публикува писмото на доц. Константинка Калайджиева - дългогодишен директор (1965-1983 г.) на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и един от доайените на библиотекознанието у нас, до министъра на културата Вежди Рашидов. С него уважаваният специалист, която днес е на 95 години, отказва най-високото отличие на министъра "Златен век", защото "в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват." През годината министърът в оставка бе критикуван многократно за състоянието на библиотеките и неспазените обещания и закони за финансирането им.


Въпреки че министерството е уведомено за решението на доц. Калайджиева вчера, днес името й за кратко се появи сред лауреатите на министерския сайт.


Заглавието и акцентите са на редакцията.




Уважаеми господин министър,


Благодаря Ви за поканата да получа заедно с други интелектуалци високата награда на Министерство на културата. Приемам решението Ви като чест и признание не за моя личен принос като дългогодишен служител и директор на Народната библиотека, а преди всичко за постиженията на моята генерация в изграждането на библиотечно-информационната система за обслужването на българското общество и държава през втората половина на миналия век.


Горда съм като българка, че през този период изостаналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира


сред първите двадесет държави в света според статистическите годишници на ЮНЕСКО по основни библиотечни показатели на глава от населението.


В този период Народната библиотека беше широко отворен прозорец за българските интелектуалци към световния прогрес. Библиотеката обслужваше и държавните институции с необходимата им информация. Поколението ни остави богато културно наследство – най-добрата съвременна библиотечна система на Балканите (и не само на Балканите), която бе готова за надграждане с нови информационни технологии и да превърне България в информирано, знаещо и можещо общество. Като представител на това поколение, надживял своите колеги, бих приела наградата с чувство за изпълнен житейски дълг.


Същевременно обаче, не мога да скрия огорчението си от обстоятелството, че в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело,


постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват.


Това по същество я обезсмисля. България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.


Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение. Списъкът с неуредици може да бъде продължен, но същественото е, че библиотечното ни дело запада и в близко бъдеще няма да бъде в състояние да бъде надграждано с нови технологии и да служи като база за изграждането на информационното общество в България.


Това обрича българския народ на "изпадане от каруцата" на съвременните цивилизовани държави.


Това са само част от основанията, заради които смятам, че е редно да се откажа от оказаната чест да получа награда на Министерството на културата. Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.


Господин министър, вярвам, че ще разберете моите думи правилно и моля да приемете моите почитания –


Доц. Константинка Калайджиева
Директор на Народната библиотека 1965 - 1983

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK