Разговор за работниците в България и в Белгия през 1958 г. (откъс)

Разговор за работниците в България и в Белгия през 1958 г. (откъс)

© Архив на Златка Чолакова



"Да излезеш от сянката" е книга на Нурие Муратова, Кристина Попова и Жоржета Назърска. Те представят непубликувани произведения на Златка Чолакова (1899 - 1985) и Олга Чавова (1893 - 1973) - две авторки, чиито живот и творчески път са рязко пресечени от политическите превратности в България в средата на 20 век. Принадлежността към образования свят, владеенето на чужди езици, интелектуалните търсения ги правят сравними. И двете "скитници" сякаш следват сходни маршрути, вълнуват се от европейския Север, от екзотичните източни страни, от Близкия Изток, от Америка.


Олга Чавова е професионална музикантка и преподавателка по музика. Златка Чолакова от ранни младини показва остро социално чувство и интерес към политическите идеи. Тръпката на политическото всекидневие се превръща в нейна страст, а симпатиите й отрано са преди всичко към левите идеи. Книгата й от посещението в СССР в 1940 г. улеснява адаптацията й към новия режим след 9 септември 1944 г., докато Чавова се озовава в затворническата килия. Записките на Олга Чавова от страшните дни, които изживява там, са уникално свидетелство за изпитанията на жените, подложени на политически репресии. Автобиографичните й свидетелства за преживяванията й в затвора след 9.септември 1944 г. са издирени и представени от Жоржета Назърска. Спомените, дневникът и непубликувани пътеписи, разкази и пиеси на Златка Чолакова са издирени от Нурие Муратова и Кристина Попова.


В своето разочарование и таен бунт срещу липсата на признание, Златка Чолакова отмъстително съчинява серия злъчни театрални сценки срещу партийните вождове. Сатирите й точно предвиждат бъдещето: падането на Тодор Живков, връщането на Симеон Сакскобургготски, криенето на ценности и валута, моралното падение на властта.




Предложеният откъс е от непубликувания пътепис на Златка Чолакова за пътуването й в Белгия, писан през 1958 г.

Впечатления от Брюкселското изложение – 1958 годинаСкъпоценното листче беше за мене като оная вълшебна дума в приказките, за да отместя с нея тежкия камък, който закрива портата, зад която е съкровището с елмази на Сезам.


С това листче, след като вече го имаш, започваш да се надяваш, че може би с негова помощ ще се отворят и за тебе тежките порти на граничния пункт, за да те пропуснат да влезеш в друг някакъв мир, мирът отвъд, в градината на забранения плод на някакъв непознат, отдавна забравен за нас свят. Там вече 15 години ние не сме ходили, не сме надниквали, не сме се дори осмелявали да мислим за там. Стоиш отделен, слушаш само хули, че там е най-жестоката експлоатация на "човека от човека" и все пак се стремиш да го видиш. Вярваш или не вярваш, тъй ли е или не е, все по-добре е да сложи човек пръста си на раната и да види сам. Ще го видиш може би с това малко листче, което ще ти отвори една затворена врата, но след като търпеливо чакаш това цели 10 месеца!


Като започнеш да готвиш документите, няма край: бирнически, служебни с мнение за тебе. Добре, че ми дадоха едно хубаво свидетелство, написа го Гиза, а го подписа Радевски. Само ме запита – пари ще искаш ли от Съюза /на писателите - бел.ред./? Пари дават, но не на всекиго. Понеже знаех, че ако поискам пари, няма да ми дадат листчето с "доброто мнение", поисках само него. Портрети, портрети. За снимки давах поръчка след поръчка, защото например, за да получиш френска виза, трябваше да представиш в легацията цели ОСЕМ портретчета. Това да му е най-тежкото – давай снимки, да не би някъде да сбъркаш нещо, та да могат по-лесно да те пипнат, нашите или техните. Сега вече едно е ясно и налице – нашите ще те гледат като техен човек, техните пък – като наш човек. И тука, и там ще се пазят от тебе... ето, това е да си на прага на две епохи.


Всеки, който през 58 година дръзне да прекрачи портите на Сезам, за да си събере елмази от съкровищницата му, не бива нито за миг да забравя именно това – ти си непрекъснато под окото на наште и на ваште. Всяка твоя стъпка, всяко твое желание, всяка изказана гласно мисъл се гледа внимателно, тълкува се, обяснява се по своему, взема се в някакви незнайни за тебе съображения. И на мен не ми се вярваше, че е така, но опитът не само го потвърди, но дори настоятелно подчерта, че колкото и нищожен и незначителен да е човечецът, какъвто и да си ти в днешно време, ти можеше да бъдеш или приятел, или враг.Да се говори за Мьоние може в цяла една книга. Да се разказва за неговите картини и статуи – това е все едно да светотатстваш пред изкуството, защото трябва да го видиш. Да можех, бих приложила тук някакви илюстрации. Едно е главното, че когато на Запад изсмукват и последната капка пот от гърба на миньора, Мьоние със своите творби показа на хората, даде им да почувстват, че има една категория хора, към които се отнасят жестоко и безжалостно ония, които имат пари, много пари. А в техните ръце са попаднали другите хора, които нямат пари. Тежко на поваления, казваха едно време римляните.


И все пак, една страница трябва да напиша за оня, който пази музея и дава билетчета на посетителите, освен на ония със синя карта. Елате да се подпишете, за да знаем откъде идвате и ако имате време поседнете да си поприказваме – покани ме пазачът. Поседнах на един стол в хола, край една ниска масичка, на която тоя нещо работеше.


- Тежък е животът на нашия миньор, както виждате – заговори той.


Кимнах, твърде тежък бе техният живот: Ето на, Константин Мьоние го показа, той разтърси обществената съвест, той се загрижи за тия хора, за които до преди войната у нас малко се интересуваха богаташите.


- Зная, че у вас имаше революция, за да се подобри животът на работника. У нас това стана почти без сътресения, направи го Вандервелд.


Спомних си, че действително тука имаше Вандервелд, който се смяташе за враг на работниците и за отстъпник от марксизма. А виж ти какво ми разправяше тоя човек. От това любопитството ми още повече се усили. Оня, когото у нас смятаха за опасен човек за работниците, тоя тук ми говореше с възторг за него. Очаквах да продължи, но той замълча.


- Е, и какво направи за работниците Вандервелд?


- Много просто, преди войната нашите работници не бяха организирани и господарите с много пари ги тъпчеха, както намереха за добре, плащаха им както им скимне. Но Вандервелд създаде закон, по който на работника не може да се плаща произволно. У нас има норма – за обикновен труд се плаща на час по 25 франка. Според това колко работиш, толкова ти се заплаща. Ако работникът е специалист, квалифициран в работата си, му се плаща над тая ниска надница. Но винаги се изчислява на час. Никак не им беше приятно такова нещо на нашите работодатели, но го преглътнаха, за да не се бунтуват работниците. Така се получи едно помирение. Всъщност, при такива надници у нас, работникът ни живее сносно. А колко на час получават вашите работници след революцията?


Сега пък аз замълчах. Как да кажа, как да обясня? У нас се плащат такива надници, че ако му кажа, той нямаше да повярва.


- Може би у вас са по-добре поставени работниците в кооперативните земеделски стопанства? Колко получават там?


Почнах да дъвча, да мънкам и най-сетне, след като той ме подкани, престраших се и го помолих да не обажда откъде е научил това. Казах му за парите не на час, а на трудоден – 3–5 лева, някъде до 10 лева и това е всичкото, при това за цял ден изнурителен труд на слънцето, на полето. Той така се опули, буквално се опули от учудване и ме гледаше, като че ли искаше да каже:
– Защо пък ти трябваше да ме послъгваш? Но когато и последната следа от съмнение
не остана в това учудено лице, той каза:


- Ами че за това ли се бориха вашите работници? А колко изкарваха като частни стопани преди?


Казах му.


– Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?


Трябваше ли да му обяснявам, че това се нарича у нас "свобода" и свободен труд. Че трудът у нас сега е вече "песен" след такива големи печалби за стопаните, на които всичко взеха и им дават трохи, колкото да не умрат от глад.


Той наведе главата си, дълбоко замислен. След това ме погледна право в очите и каза:


– Вярвам ви, ако друг би го казал, бих счел, че ме заблуждава. Вярвам ви. Само жалко, че така хубаво сте се наредили. Това нашите работници не биха могли да понесат, пък и нашите работодатели не биха допуснали такова ограбване, макар да са буржоазна държава. За нас работниците, няма значение кой ще нареди това, дали социалистът Вандервелд или Сталин, важното е той да живее добре, сносно, човешки, а не както вашите та те буквално гладуват. Такава жестока експлоатация не съм очаквал, при това в една комунистическа страна!


Въпреки всичко, се разписах в книгата му. Не вярвам да ме обади, затова, че му казах истината. Той знаеше, че за това може би аз трябваше да отговарям.


Длъжна бях може би да говоря заучени неща, които нямат никакво значение.


Казах истината, защото ме досрамя не от тоя човек, а от творец като Мьоние, пред пиедестала на чиито творби бях застанала, за да видя как той даде първия призив за грижа за работника.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1212 Неутрално

    ...... "Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?"

    Интересно, нищо ново, но си заслужава да се прочете...!!!
    1958 година : Белгия - България. "Нерде Ямбул, нерде Стамбул"...!!!???

    И тази"ножица" с годините се е отваряла, т.е. разликата е ставала все по-голяма, очевадна...

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  2. 2 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 581 Неутрално

    До коментар [#1] от "yu22":

    Проблемът е, че продължава да се отваря.

  3. 3 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 970 Неутрално

    Най-важните факти липсват: "А колко изкарваха като частни стопани преди?" Тук цифрите кой знае защо нещо изведнъж са изчезнали. Така, само с едно "Казах му", не звучи твърде убедително. Пък и всеки, който е живял по онова време знае, че никой не е умирал от глад през 58 г. и надниците може и да са били ниски, но и цените бяха ниски. Не това беше проблемът на тогавашното общество и система, но кой ли пък се интересува от истината! Важна е конюнктурата, даже и в учебниците ако можем да я вкараме, още по-добре! Днес предишната система се описва по същия начин: "Стоиш отделен, слушаш само хули...", но с обратен знак. Едни набиват в главите на младото поколение колко ужасно нещо е "комунизмът", други пък им внушават "колко добре си бяхме при бай Тошо". А истината, както винаги, не е в крайностите.

  4. 4 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1063 Любопитно

    ...... "Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?"

    Мдааа, класика в жанра. То нали и досега има толкова много социалисти в Западна Европа, Орегон и провинция Британска Колумбия в Канада, които весело се разхождат с тениски с лика на масовия убиец Че Гевара. Това е така, защото те реално никога не са виждали комунистическия ад на живо. Доста интересно четиво наистина.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  5. 5 Профил на onion_jack
    onion_jack
    Рейтинг: 324 Неутрално

    Преди години в 10ти клас учехме "философия". В един урок имаше тезис: " Отлично говорещият английски Иванчо се запознава с младжа Джон на Слънчев бряг. Когато Иванчо казва: "Вашата система е несправедлива, понеже едни са много богати, а другите много бедни", приятелят му Джон отговаря: "А при вас ВСИчКИ са бедни!" Какво бихте казали вие, за да помогнете на Иванчо?"

  6. 6 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8487 Весело

    До коментар [#5] от "onion_jack":

    Да прекара Джон на алкохолен тур по
    [quote#5:"onion_jack"]Слънчев бряг[/quote]
    и после да си говорят....!!!

    [email protected]
  7. 7 Профил на onion_jack
    onion_jack
    Рейтинг: 324 Неутрално

    До коментар [#6] от "karabastun":

    Това беше добро!

  8. 8 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1063 Любопитно

    До коментар [#3] от "murttle":

    Айде пак със старите мантри. Заплатите били ниски, ама и цените били ниски. То и в Бангладеш е така, заплатите са ниски, но и цените са ниски. И? Стандартът на живот в Бангладеш е супер, нали? И американци, германци, швейцарци събират документи за имиграция в Бангладеш, както напираха за имиграция в НРБ, нали?! Хайде стига врели-некипели, моля ви се. Сив, депресивен живот, с чакане за купуване на кола 10 години, с чакане за купуване на ТВ, прекарване на телефон и т.н., с банани за Нова година, с дънки от черния пазар, с мечти да те пуснат поне до Югославия, поне веднъж в живота, със страх да не те аресутват за случайно изпусната дума, със задължение да хвалим великатта партия по повод и без повод, манифестации, съботници, бригади... идиотиите на комунягите край нямат, но видите ли затова пък хлябът и сирИнЙето, както и единственият вид салам в магазина, ако го има и него, били Йевтини. Е те това е качествен живот. Именно затова западногерманците са построили през 1961 г. Берлинската стена за да спират западногерманците от масова имиграция към ГДР или чакайте, май беше обратното. А, защо източногерманците са напускали така масово този така прекрасен рай с ниски заплати, но и ниски цени?! Аз на мурзилките и троловете на кремълското пигмейче ли да вярвам или на фактите?!

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  9. 9 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 1219 Неутрално

    [quote#1:"yu22"] "Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?" [/quote]
    Хаха, че каква революция е било това? На границата Червената армия, една шепа разбойници и обирджии слизат от планината и на нейните щикове вземат властта. И грам революция няма в това, обикновена окупация. Ето това е трябвало да обясни авторката на онзи белгиец.

    Юда се продаде за 30 сребърника, ДБ за 8 районни кмета.
  10. 10 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3152 Неутрално

    [quote#8:"andreas_hofer"]Аз на мурзилките и троловете на кремълското пигмейче ли да вярвам или на фактите?![/quote]
    EДин ден познат, не близък, ме помъкна към прозореца и ме гледа засмяно и гордо. Какво искаш, не разбирам, му казвам, а то й ми сочи нещо навън. Нищо не ме впечатлява и пак го питам - защо ме водиш до прозореца? А той - Не виждаш ли? Москвич!!!
    Тогава разбрах и му казвам - Честито!
    Наистина го съжалих, след като той ми расказа:
    -Пет години сме яли картофи, боб и лук, но накрая е моя!
    Инженер, две деца и съпруга, осъдени на жестока диета за един боклук, който след това е проклинал, поради известното високо "качество" на продуктите на СССР!
    Всичко беше със същото качество! Зеленчука - смачкан и кален, телевизорите - висиш на опашка, за да го купиш, после той виси в сервиза, обувките - инструменти за средновековно мъчение и т.н., и т.н.! Корекомът беше изхода, но там дебнеха куките и стопанска милиция, а там домати не продаваха!

  11. 11 Профил на CAHDOKAH
    CAHDOKAH
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До коментар [#3] от "murttle":
    Уважаеми, не познавате добре миналото. Израсъл съм на село, където трудовия ден се заплащаше със стотинки. Когато нямаше пари, защото всичко отиваше за плащане на "свободата", която насила ни наложиха "братята" от великия СССР. Накрая на годината плащаха на трудов ден по 70, 80ст. за трудов ден и селяните се чудеха, коя дупка да запушат по-скоро. Дали галошки да купят на децата, дали плат за роклички или прасенце, за да имат месо. А трудно се намираха кожени обувки и то само в градовете, тъй като в селата не можеха хората да си ги позволят.
    Така, че е хубаво да се знае какъв беше комунистическия "РАЙ" в който живеехме. Ако иска някой да го живее, може да се пресели в Северна Корея, Венецуела, Куба или в краен случай в Русия.

    Истината има много врагове, а лъжата-много приятели.
  12. 12 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1506 Неутрално

    [quote#0:"статия"]Такава жестока експлоатация не съм очаквал, при това в една комунистическа страна![/quote]
    Западен човек, непреживял комунизма (същото важи и за по-младото поколение тук), не може да разбере абсурдността на тая система.

    Иначе ей сега ще се разпишат руските тролчета тук, някои от които сигурно са били от 5-те процента с привилегии, за да обяснят колко беше готин живота.

    Впрочем какво стана с другаря Иванов, не съм го виждал от много време, да не се е пренесъл във вечните ловни полета?

  13. 13 Профил на emilm13
    emilm13
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Кой глупак си мисли, че революцията се прави за работниците?! Евреите са казали: "Каквото и да ти говорят, да знаеш, става дума за пари!". Революциите се правят, за да се приберат едни налични пари и да се набутат държавите с дългове, за да им се приберат едни бъдещи пари! Ясно е кой го прави, как го прави и си е казал защо го прави, но няма да пиша кой е, защото мародераторите ще ми затрият поста!

  14. 14 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 970 Неутрално

    До коментар [#8] от "andreas_hofer":

    Не че нещо, ама имаше едни проучвания за най-щастливите народи и Бангладеш се нареждаше сред тях

    Мантрите май някой друг ги пее. Аз искам единствено обективност. Всяка обществена система си има предимства и недостатъци и те трябва да се оценяват по достойнство. Другото е пропаганда. Какъвто е и предлаганият текст, и причините за предлагането му.

  15. 15 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    "– Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?"
    По време и след революция винаги е много зле.За преодоляване на щетите от една революция отиват минимум 50 години,ако въобще бъдат някога преодоляни.Затова основната задача на едно общество и лидерете му е да не допуска никакви революции,като същевременно поддържа добър темп на еволюцията.
    Затова в учебниците вместо да се героизират всякакви революции и революционери,следва подробно да се изучават примерите на решаване на конфликтите със средствата на политиката.За войните аналогично.

  16. 16 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1063 Весело

    До коментар [#14] от "murttle":

    Да, да, някаква българка, която едвам я пуснали да види Белгия през 1958 на някакъв хвърчащ лист, който не е издаден никъде повече от 50 години написала пропаганда, ама тайно, само за себе си. Много убедително! А, иначе според някои класации и кубинците са сред най-щастливите народи, но нещо във Флорида не могат да им смогнат на саловете, препълнени със щастливи кубинци. А, иначе, всяка система си има положителни и отрицателни черти, така е. Например, при нацизма е имало прекрасни пътища, но не знам защо повечето хора не се концентрира на подобни положителни черти.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  17. 17 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    [quote#14:"murttle"]Не че нещо, ама имаше едни проучвания за най-щастливите народи и Бангладеш се нареждаше сред тях [/quote]
    Може да се измери само субективната оценка на щастието.Хора са се чувствали щастливи и в лагери,че са се добрали до парче хляб и някоя цигара или на фронта,че са преживяли още един ден.Че не ти е дошла джипка пред къщи е правило някои щастливи,че са се задържали на работа половин час или са попаднали в задръстване нещастни.Вероятно най щастлив съм се чувствал като прочетоха заповедта за уволнението от казармата

  18. 18 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    [quote#10:"Alexander97"]Инженер, две деца и съпруга, осъдени на жестока диета за един боклук, който след това е проклинал, поради известното високо "качество" на продуктите на СССР! [/quote]
    На Москвича имаше емблема АЗЛК,което се разчиташе като Ах Защо Ли те Купих

  19. 19 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 970 Неутрално

    До коментар [#11] от "ХАСАН":

    Не е вярно, че не познавам миналото. Родена съм 62 г. и много добре знам как стояха нещата. Прекарвах летата при баба и дядо на село, които не бяха богати, но и преди това не са били и не искаха да се връща старото време. Баба ми точно оттогава помнеше робски труд на полето, пълна липса на пари, пълно неравноправие на жените и стари прогнили къщи, повечето от които хората по селата са сменили с нови точно през годините, за които става дума в материала. Ако са били толкова бедни, дали щяха да вдигат къщи? Разходете се из няколко села и вижте кога са строени повечето къщи, на тях си пише. Само някои от "чорбаджийските" къщи си стоят от по-рано, всичко друго е от 50-те.
    Дядо ми, роден 13 г., е завършил средното си образование с една тетрадка и писалка, като е заемал учебници от съучениците си и си е водил записки в часовете, всеки ден е извървявал пеша 7 км на отиване и връщане до гимназията. После - войни, постоянни мобилизации, години отсъствие от дома. Подобна е била картинката при по-голямата част от хората на село. На това ли му викате благоденствие?

  20. 20 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 970 Неутрално

    До коментар [#16] от "andreas_hofer":

    "В своето разочарование и таен бунт срещу липсата на признание, Златка Чолакова отмъстително съчинява серия злъчни театрални сценки срещу партийните вождове."

  21. 21 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 970 Неутрално

    До коментар [#17] от "slonsco":

    Съгласна съм за субективната преценка на такава абстрактна категория като щастието (примерът го дадох като каламбур).
    Но елементарен факт е също, че повечето хора искат за себе си и децата си да имат работа, хляб и сигурност. Когато тези неща станат за тях даденост, едва тогава започват да искат повече.

  22. 22 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Има един нюанс обаче-ако си глупак, некадърник,мързеливец и муфтаджия ,наистина няма по-голям рай от социалистическо-комунистическата държава...

  23. 23 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1582 Неутрално

    "– Че какъв смисъл има да се прави революция, когато за работниците ще стане толкова зле?"

    Човекът е бил в заблуда.
    Това, което се е представяло пред външния свят за революция, си е било чист преврат.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK