Депутатите приеха антитерористичния закон

Вносител на законопроекта е вътрешното министерство.

Депутатите приеха днес Закона за противодействие на тероризма на второ четене.

Без съществени дебати и с гласуване "за" само предложенията на водещата комисия - за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, парламентът окончателно подкрепи законопроекта с вносител Министерство на вътрешните работи (МВР). Гласуването започна вчера, а днес останаха само няколко параграфа за довършване и крайното приемане на нормативния акт.

На едно име вече не могат да се регистрират повече от 10 предплатени карти за телефонни услуги

Според един от текстовете в закона предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, нямат право да регистрират и/или активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги. "За" гласуваха 86 народни представители, а двама се въздържаха, с което предложението бе прието, информира агенция "Фокус".

Ограничаването на брой СИМ карти, които могат да бъдат регистрирани на името на един човек се въвежда, тъй като въпросните карти често се използват при организиране на терористични актове.

Армията с изключителни права при съмнение за тероризъм

Военните ще могат да обискират и задържат съмнителни лица, както и да използват сила при абсолютна необходимост. Това стана възможно след приетите вчера разпоредби от антитерористичния закон, който днес бе окончателно подкрепен от парламента, информира в. "Сега".

След промените военните ще имат прави да правят проверки за самоличност, да ровят в личните вещи и да претърсват автомобили. Ще могат да

влизат в домовете без съгласието на собственика и дори в негово отсъствие.

Целта на проверките по домовете ще бъде да се предотврати терористичен акт, да бъде задържан заподозрян, да се окаже помощ на пострадал или при "други случаи на крайна необходимост".

Като крайна мярка, военните ще могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие. Тези правомощия ще действат при предотвратяване или преодоляване на последствията от терористичен акт. Принципът за използване на физическа сила е "при абсолютна необходимост" - при отказ да се изпълни разпореждане, оказана съпротива, опит за бягство, нападения срещу граждани и др. Помощни средства са например различни видове палки, химически вещества, служебни кучета, небойни патрони, бронирани машини. Оръжие ще се ползва като крайна мярка - при въоръжени нападения, освобождаване на заложници, неизбежна самоотбрана и др.

На проверки на самоличността ще бъдат подлагани не само заподозрените в тероризъм, но и всички, които преминават през организирани от военните контролни пунктове или доближават охранявани от тях стратегически важни обекти. За проверките ще се разчита не само на лични документи, но и на "сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни".

Властите няма да задържат само хора, за които има данни, че подготвят или са извършили терористичен акт, а и тези, които "съзнателно пречат" на държавните служители да изпълняват задълженията си по този закон, както и хора, които нарушават обществения ред или излагат други "на явна опасност". Това ще се отнася и за хора, чиято самоличност не може да се установи при проверка. Задържаните ще се предават на МВР и ще се съставя протокол с личните им данни и обстоятелствата, при които е бил извършен арестът.

При непосредствена заплаха от терористичен акт премиерът ще създава Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма. В него освен министри и ръководители на служби ще влиза и главният прокурор. Щабът, който ще се ръководи от вътрешния министър, ще се отчита пред премиера, президента и председателя на парламента за изпълнението на конкретни мерки.