© Юлия Лазарова
По-рано през деня, главният прокурор Сотир Цацаров откри изложба-живопис на възпитаниците на Национално училище за изящни изкуства "Илия Петров".
Темата за безотчетността на главния прокурор и невъзможността той да бъде проверяван от независим разследващ намери място и в техническия анализ за дейността на държавното обвинение, изготвен след няколко посещения на прокурори от Европейския съюз и разпространен днес от прокуратурата и Министерството на правосъдието в превод на български и в оригинал на английски език. Това се случва близо половин година след началото на мисията и точно четири години след като Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Сотир Цацаров за главен прокурор.
Някои от основните препоръки:
Независима парламентарна комисия да следи работата на главния прокурор и да го изслушва на всеки три месеца;
Да има независим разследващ, извън обвинението, който да проверява съмненията, че главният прокурор е извършил престъпление;
Разследване на всички твърдения от "Яневагейт", след приключване на наказателните производства по случая;
Да има съдебен контрол от пострадалия или неговите близки по отношение на бездействието на прокуратурата, като се вземат предвид законоустановените срокове;
Указанията по дела отгоре надолу да бъдат само в писмен вид и да са част от документацията по делата;
Делата за корупция да се гледат от Специализирания наказателен съд, а не от градския;
Повече правомощия за административните ръководители на отделните прокуратури, но със съответстващата на това отчетност;
Да се премахне възможността за прекратяване на наказателно производство от съда по искане на обвиняемия след изтичане на двугодишния срок;
Да се създаде независим от съдебния съвет инспекторат, в който да участват командировани прокурори и чуждестранни юристи.
Разпространеното от Министерството на правосъдието резюме в края на работния ден във вторник представи по-различни акценти в сравнение със съдържанието на пълния текст на доклада, публикуван от държавното обвинение. В съобщението на Министерството на правосъдието се акцентира на няколко пасажа, свързани с коментари на одиторите за работата на съда. Отправена е препоръка министърът на правосъдието да инициира при необходимост приемането на ново законодателство за ограничаване на закъснения от страна на съдиите при изписването на мотивите снециално за оправдателни присъди. Теза, която главният прокурор Сотир Цацаров удобно използва все по-често.
В деня, в който трябваше докладът да бъде публикуван, Цацаров и министърът на културата в оставка Вежди Рашидов откриха изложба на четвъртия етаж на държавното обвинение на рисунки на деца от Художествената гимназия. Пред журналисти той заяви, че от част от констатациите в доклада е доволен, а други - не били такива, каквито е очаквал.
"Не може да очаквате от мен да коментирам нещо,
което заради този ангажимент, който в момента имам и който е доста по-важен, съм изчел само наполовина.
Веднага след като се върна в кабинета си, заедно със заместниците ми, четенето продължава",
заяви Цацаров на изложбата.
Час и половина по-късно прокуратурата разпространи становище, в което подкрепя идеята за контрол над главния прокурор и възможността той да бъде разследван.
В пълния текст на анализа е записано, че
държавното обвинение се нуждае от укрепване посредством повече правомощия и по-голяма вътрешна, структурна отчетност.
"В случаите, в които съветваме да се предоставят нови правомощия, подходът ни е бил да обмислим и какви съответни механизми на взаимозависимост и взаимоограничаване са необходими, за да се осигури добра отчетност за упражняването на тези правомощия. Екипът е на мнение, че повишаването на отчетността и прозрачността на прокуратурата пред Народното събрание — а оттам и пред обществото — се ползва с приоритет. Към това се добавя необходимостта да се работи за по-голяма вътрешна отчетност и прозрачност при вземането на решения", пише още в анализа.
Отделя се и особено внимание на структурата на държавното обвинение и контрола на главния прокурор от страна на Народното събрание. Те препоръчват
отделна парламентарна комисия да следи работата на главния прокурор
"Препоръчваме главният прокурор, придружен от свои висши длъжностни лица, да бъде канен да присъства поне веднъж на всяко тримесечие на заседания, открити за обществеността. По време на тези заседания биха могли да бъдат засегнати различни аспекти на работата на прокуратурата, имащи отношение към нейната ефективност", пише още в анализа.
Европейските прокурорит препоръчват още "в името на по-голяма прозрачност и за да послужи като основа за структуриран парламентарен надзор", "главният прокурор да направи обществено достояние възможно най-голяма част от методическите указания и писмената уредба на наказателното преследване, извършвано от прокуратурата, доколкото това е съвместимо с националната сигурност и с ефективното наказателно преследване".
"Необходимо е да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние"
пише още в анализа
Когато има достоверни доказателства, че главният прокурор е извършил престъпление, в работата по случая да участва "независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие". "Нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на Националната следствена служба (предоставени от ръководещия НСС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСС или МВР, следва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването".
Решението за начало на наказателно преследване срещу главния прокурор трябва да вземе заместник -главен прокурор, който има най-дълъг стаж на този пост.
"По наше мнение, главният прокурор трябва да бъде временно отстраняван от длъжност или другояче задължен по закон да отстъпи от функциите си на главен прокурор, докато трае разследването"
пише още в анализа.
А ако срещу него бъде повдигнато обвинение и той бъде осъден, следва да му бъдат наложени произтичащите от това наказателноправни и дисциплинарни санкции", допълват чуждестранните прокурори.
В доклада се прави следното уточнение:
"Съветите са дадени като балансиран пакет и смятаме, че трябва да се разглеждат и прилагат именно като пакет. Взети заедно, многобройните ни предложения и отделни съвети са насочени към постигането на три свързани помежду си цели:
- Да се засили ефективността на работата на прокуратурата (и на системата на наказателното правосъдие), особено по делата за организирана престъпност и корупция;
- Успоредно с това да се гарантира, че са налице необходимите процедурни и други гаранции за предотвратяване на неуместни или произволни действия от страна на прокуратурата;
- Да се гарантира надлежна отчетност на прокуратурата пред обществото, представено в лицето на Народното събрание, както и отчетност пред съдилищата посредством съдебния контрол на прокурорските действия или бездействия, доколкото според нас това е целесъобразно, предвид решенията на ЕСПЧ, постановени срещу България.
В анализа е направено уточнението, че
отправените препоръки са изпълняеми и не биха довели до "явни (или непреодолими) конституционни последици".
"Поради това екипът настойчиво приканва българските органи да обмислят отправените съвети конструктивно и с творчески подход, за да потърсят решения, които да подобрят системата", пише в документа.
Прокурори, специализирани в разследването на тежки престъпления и корупция от Великобритания, Германия, Холандия и Испания направиха няколко мисиии за анализ на прокуратурата в България. Посещението им трябваше да започне в края на май, но това не се случи. Тогава от министерството обявиха, че отлагането е по желание на "партньорите от Брюксел" заради възражения по техническото задание. Подробности не станаха известни.
Мисията им бе организирана от Службата за подкрепа на структурната реформа – орган на пряко подчинение на Европейската комисия, по искане на българските власти. От правосъдното министерство съобщават, че независимите експерти са работели интензивно от юни т.г. досега.
Те са били общо на седем продължителни посещения в България, по време на които интервюираха над 200 души – прокурори, следователи, полицейски служители, съдии, адвокати, разследващи журналисти, експерти и представители на неправителствени организации. Прокурорите се запознаха и с няколко хиляди страници документи.
(Подробности и още акценти от доклада очаквайте по-късно)
