Изчезналият в Стара планина турист трябва да плати 1500 лв... ако иска

Тодор Владимиров - скрийншот от интервю за "Нова телевизия"

© Дневник

Тодор Владимиров - скрийншот от интервю за "Нова телевизия"



Спасителната акция по издирването на изчезналия в Стара планина Тодор Владимиров, който пет дни по-късно сам се е появи в хижа "Васил Левски", е струвала на спасителите 1500 лв. Това заяви за "Дневник" Радко Марков от Планинската спасителна служба (ПСС), ръководител на акцията.


В тази сума са включени и командировъчните на спасителите. След издирването в медиите се появиха информации, че акцията е оценена на повече от 25 хиляди лв. Тя включваше и изчисление, че летателен час на спасителния вертолет, който беше вдигнат от военните, за да се огледа местността, струва около 8 хил. лв. След като туристът от Русе сам "се намери" и съобщи, че на тръгване към планината не е сключил застраховка, която би покрила част от разходите по търсенето му, възникна въпросът кой трябва да плати за акцията. Самият Владимиров обяви, че не може да поеме сметка от 25 хиляди лева и е готов да лежи в затвора, ако се налага.


Изчезналият в Стара планина турист трябва да плати 1500 лв... ако иска

© Юлия Лазарова


По чие искане е летял вертолетът




Включването на хеликоптера обаче не може да бъде калкулирано в цената, тъй като то не е поискано от Планинската спасителна служба, обясни Радко Марков. Той обясни, че ако спасителите поискат помощ от армията, службата поема разходите за летенето. В случая обаче, по думите му, военните се включили "самоинициативно". Уточни, че не знае дали са имали нареждане от някого, или не.


Военните се свързали с Марков, който им казал, че времето е лошо, но въпреки това те вдигнали вертолета, обясни ръководителят на акцията. Той каза, че в тази ситуация Министерството на отбраната не може да иска парите от спасителната служба, нито тя да ги иска от Владимиров.


"Дневник" изпрати въпроси до Министерството на отбраната за това как е взето решението за използване на вертолета и дали ще търси възстановяване на разходите.


Ценоразпис на спасителните акции


1. Нещастен случай в планината - 557 лв./285 евро


2. Нещастен случай при ски писта - 400 лв./205 евро


3. Акция при търсене - 724 лв./370 евро.
При повече от 24 часа - 40 лв./20 евро на час


4. Акция при лавинно нещастие - 955 лв,/488 евро.
При повече от 48 часа - 40 лв./20 евро на час


5. Транспорт със специализирани средства -
160 лв./82 евро средства на ПСС


6. Транспортиране на мъртвец - 280 лв./143 евро


7. Първична медицинска помощ - 30 лв./15 евро
в спасителен пост или база


8. Поръчки за издирване - 90 лв./46 евро


9. Акция с използване на летателна техника -
заплащане в зависимост от хеликоптера
и вида спасителна работа


Кой плаща сметката


Според ръководителя на спасителната акция парите, похарчени за спасителната акция, би трябвало да се дължат от човека, подал сигнала за издирване. В случая това е приятел на Тодор Владимиров. Той е бил предупреден по телефона, че има определена цена за "поръчка за издирване", а разговорът е записан, каквато е практиката при подаване на сигнал. Службата реагирала като събрала и допълнителна информация, на базата на която е преценено, че има причина да започне издирване.


По принцип ПСС си изисква парите от спасените хора на базата на протокол, който те или техни близки подписват за сумата по акцията. Тодор Владимиров също е подписал протокол, след като е стигнал до "Хижа Левски", уточни Марков и допълни, че не знае каква е посочената в документа сума, защото този протокол все още е в местната структура на спасителната служба и не е стигнал до София. Разходите обаче са изчислени на 1500 лв.


"Планинската застраховка не е задължителна" - така Марков отговори на нападките срещу туриста, че е тръгнал в планината без застраховка.


Спасителят обясни и защо не са открили Владимиров: информацията, подадена от приятеля му била неточна. Според сигнала Владимиров се движел от връх Жълтец към хижа "Левски", но всъщност се оказал в съвсем друг район.


А ако спасеният не плати


Въпреки подписаните протоколи, понякога спасените отказват да платят за акциите по издирването им. Тогава ...
разходите остават за сметка на бюджета на ПСС, обясни Марков. По думите му воденето на съдебни дела струва на службата повече от тези загуби.


Обясни, че най-често такива са случаите, когато издирват стари хора, болни от Алцхаймер и др. Даде пример и със загубени три момчета на връх Ботев, с които службата след това е имала среща с участието на родителите. Момчетата са подписали документите, че дължат разходите по спасителната акция, но впоследствие не ги платили.


Марков уточни, че случаите, в които ПСС не намира издирвания човек са нищожно малко. Досега службата не е получавала фалшиви сигнали, т.е. някой да съобщи за изчезнал свой близък или познат, а такъв човек в планината да няма.

Протоколът за разходи, който издирваните в планината подписват след края на акцията

© Лиляна Шапкаджиева

Протоколът за разходи, който издирваните в планината подписват след края на акцията


Откъде идват парите на Планинската спасителна служба


Основната част от бюджета на ПСС се формира от Министерството на финансите и е фиксиран, макар да е част от общия бюджет за БЧК. Допълнително идват неголеми суми и от дарения. Марков обясни, че даваните от държавата пари стигат само за заплатите на 43-мата души, които са на щат към службата. Освен тях ПСС разчита на 500 доброволци, на които не се плаща, но службата покрива 70% от разходите им за екипировка, а останалите 30% са за сметка на доброволците.


Марков каза, че службата е подготвила наредба, която да регулира дейността им, защото в момента законовата уредба се ограничава в Закона за БЧК и устава на БЧК. Всичко друго става чрез вътрешни за ПСС актове, които не са публикувани и обнародвани никъде. Изчезналите попълват само протоколи, където са записани разходите на спасителната служба, на гърба им има и ценоразпис за всички техни дейности. По този начин хората, които се издирват се запознават и съгласяват с условията на спасителната служба.


Основната причина да не се приема наредба, която да регулира подробно дейността на ПСС е, че не се знае кое министерство трябва да я изработи. Службата провеждала срещи с туристическото и финансовото ведомство и получавала разбиране, но не стигало все време.


Той коментира и скорошните промени в закона, според които мобилните оператори трябва да дадат информация за местонахождението на загубил се или пострадал в планината турист до два часа след подаването на сигнала. Проблем пред ПСС обаче представлява фактът, че пожарната получава тези данни като част от структурата в МВР, която отговаря за гражданската защита и след това ги дава на спасителите. ПСС настоява да може директно да се сдобива с данните, за да не се губи време.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK