Павел Атанасов, който знае как да прогнозира бъдещето

© Юлия Лазарова

Може ли един обикновен човек да прогнозира бъдещето на света по-точно от политиците и анализаторите, докато пие кафе в кухнята си?

Оказва се, че може – стига да има още няколкостотин души като него, а зад тях да застанат учените от The Good Judgement Project, в който като анализатор участва и българинът Павел Атанасов - по онова време постдокторант в Университета в Пенсилвания (UPenn).

Започнал през 2011 г. под ръководството на Филип Тетлок и Барбара Мелърс, той приключва четири години по-късно – след като учените са обработили стотици хиляди непрофесионални прогнози за бъдещето, направени от цивилни доброволци. Те се оказват далеч по-точни от тези на конкурентните им проекти.

The Good Judgement Project печели спонсориране от научното поделение на американските разузнавателни служби (IARPA), както и съревнованието си с четири други научни екипа, като надминава с над 50% резултатите на контролната група.

Проектът сравнява два метода за предвиждане на бъдещето – т.нар. "прогнозни пазари" и "прогнозни допитвания".

При първия участниците на пазара купуват и продават "дялове", чиято цена – между 0 цента и 1 долар, показва вероятността дадено събитие да се случи или не.

При втория учените просто питат доброволците какъв, според тях, е шансът. Оставят ги да събират информация и да правят преценките си свободно в продължение на месеци, а след това с помощта на формулите си намират средната оценка, дадена от всички участници. Тя се превръща във финалната прогноза.

Двата метода не просто дават задоволителни резултати. Нещо повече, прогнозните допитвания се оказват по-точни в дългосрочен план.

Но как така няколкостотин доброволци, чийто единствен ценз е бакалавърската им степен, се оказват толкова добри прогностици?

© Kai Pfaffenbach, Reuters

Мъдростта на тълпата

Зад философията на проекта стои концепцията на британския психолог и антрополог Франсис Галтън. През 1906 г. на селски панаир той става свидетел на интригуващо състезание – вол е изложен пред тълпа хора, които опитват да отгатнат какво е теглото му.

800 души дават своите предположения и когато Галтън разглежда залозите им, той осъзнава, че макар някои от участниците да са много далеч от реалния резултат, средната стойност на прогнозите им уцелва точно теглото на животното - 1197 паунда (542 кг).

Така се ражда концепцията за "мъдростта на тълпата" - че колективното мнение на група индивиди понякога е по-точно от това на един-единствен експерт.

"Идеята е, че хората ще погледнат на бика от различни ъгли", обяснява за "Дневник" Атанасов. "От едната страна той ще изглежда по-тежък, от другата по-лек, но ще направят различен тип грешки. Когато вземеш средно общо кратно на техните прогнози, грешките, ако не са систематични, ще се уравновесят една друга. Това става дори да вземеш най-простото средно общо кратно, но можеш да надградиш и с други фактори".

Как да бъдеш по-добър прогностик

The Good Judgement Project доразвива концепцията, като окуражава участниците да събират информация и да променят прогнозите си преди крайния срок. Оказва се, че тези, най-склонни да търсят нови данни и да осъвременяват прогнозите си често, но с малко (например да свалят вероятността от 65% на 63%) са най-добрите прогностици.

"Едно от най-важните неща бе да наблюдаваме как хората променят мнението си", разказва Атанасов. Добрият прогностик, казва той, държи прогнозата си в "постоянна бета версия" и винаги е готов да се откаже от хипотезата си.

Според него това е и причината множеството обикновени хора да са по-адекватни в преценките си от мастити анализатори.

"Ако си политик или говорител по телезиията, е добре да казваш едно и също нещо, защото хората очакват от теб да им го дадеш", казва той, но върху доброволеца-прогностик този натиск не съществува.

Пазарите също са отворени за нови мнения, посочва ученият, но там вероятността не се изчислява чрез средно общо кратно, а чрез постоянното несъгласие между участниците. Освен това те се активизират в последните месеци и седмици преди да се узнае отговора, което ги прави добро средстви за предвиждане на близкото бъдеще, но не и за по-далечното.

© Юлия Лазарова

Не какво искаш, а какво мислиш

Друг особен аспект на този тип проучвания е, че учените не питат доброволците какво искат да се случи, а какво мислят, че ще се случи.

"По този начин може да получиш повече информация от много хора, отколкото ако просто питаш за техните предпочитания", защото това елиминира личното отношение към прогнозата, обяснява Атанасов.

"Много хора знаят много за света и ако ги питаме само за това за какво искат, няма да получим голяма част от тази информация. Ако им зададем задачката да разучат какво става, да помислят какво вече знаят - има много хора, които са много добри в това да свържат много нишки и да съберат информация."

Дали един потребител на "фалшиви новини" ще отпадне естествено при отсявката на добрите прогностици? Според Атанасов – да, тъй като прогнозите му скоро ще се окажат неверни.

Макар че The Good Judgement Project е приключил, през 2015 г. ръководителите му са започнали работа по Good Judgement Open – разширение на дейността, при което работят с медии от ранга на "Икономист" и в. "Вашингтон пост" и правят изследвания за различни компании.

Самият Атанасов, както и колежката му от проекта Реджина Джоузеф, са основали компания на име Pytho, която се занимава с въвеждане на този тип технологии и социално-научни сведения в организации, които искат да подобрят прогнозирането си – например къде да отворят офис, кой техен продукт ще се котира добре сред потребителите и т.н.

"Като психолог аз изучавам как мислят хората, това е моята специалност. Често вкарваме хората в някаква лаборатория, задаваме им някаква задача, работят по нея за 25 минути, след което им плащаме, те си тръгват и никога повече не ги виждаме. Задачата е нещо, което ние сме измислили, ние знаем правилните отговори и всъщност единствената цел е да открие нещо в психологията на изследвания. В такъв тип проекти най-интересното е, че научаваш как мислят хората, по-дълготрайно, не за 20 минути, а за месеци и години. Също така те се сблъскват с истински въпроси, на които много хора искат да знаят отговора - кой ще спечели изборите, какво ще се случи с бежанците".