Мониторингът за България продължава, следващият доклад ще е в края на годината

© Francois Lenoir, Reuters

Европейската комисия (ЕК) ще публикува следващия доклад по механизма за сътрудничество и проверка за България в края на тази година. По този начин комисията отговаря на въпроса дали мониторинга върху страната ще продължи - тема, по която в последната година имаше няколко спекулации.

Малко след публикуването на годишния доклад през януари 2016 година председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви: "Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели, процесът на мониторинг ще върви към своя край."

Впоследствие той заяви, че иска да види отпаднало евронаблюдение за двете държави до края на мандата си като председател през 2019 година. Знак, че Румъния може да бъде отделена от България, беше даден и от Съвета на ЕС при обсъждането на докладите, когато беше прието, че Румъния е с впечатляваща инерция.
Призивите на български евродепутати за отмяна на механизма бяха отхвърлени въпреки амбициите на Юнкер.
Доколко ефективен за България е самият механизъм е съвсем отделен въпрос. Основните препоръки в деветия документ от януари 2016 година не са изпълнени. A по някои от тях даже вече не се говори, показа анализ на "Дневник" през юли.

В доклада от 25 януари тази година е отбелязано:

"Комисията смята, че решителното изпълнение на препоръките, съчетано със запазване на темпа и последователната посока на реформата, ще позволи бързото приключване на проверките по тези показатели, докато за други показатели този процес ще бъде по-труден. Ето защо комисията възнамерява да публикува следващия доклад още в края на 2017 г. и е готова да предостави допълнителна помощ, за да спомогне за утвърждаването на необратимия характер на напредъка и следователно за прекратяването действието на механизма", е записано във въведението на доклада на комисията, публикуван в 12 ч. българско време.

Той обхваща 10-годишния период, в който България е под наблюдение. В началото на доклада се прави и уточнението, че мониторингът не може да зависи от други области на политиката. "Специфичният характер на обхвата на МСП (бел. ред. - механизъм за сътрудничество и проверка)

представлява аргумент против това да се правят преки връзки с други области на политиката.

Поради тази причина комисията не счита, че е уместно да се прави връзка между МСП и решенията в други области, като например допустимостта за финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове или достъпа до шенгенското пространство", пише в още в анализа.

"Темпът и задълбочеността на реформите неминуемо зависят от средата, в която може да се постигне напредък по конкретните въпроси, които са предмет на МСП, както и от характеристиките на българското общество и неговото управление. Например предприетите през последните години усилия за изграждане на административен капацитет все още продължават и това се отразява върху процеса на реформата. Законодателният процес в България не е осигурявал предсказуема правна среда.

Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти,

което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България", отбелязват от Европейската комисия.

"Като цяло равносметката от изминалите десет години показва, че поредните правителства и институциите на съдебната власт са положили значителни усилия. Бяха осъществени важни законодателни и институционални промени, особено по отношение на съдебната власт. В началото на прилагането на МСП обаче ефективният напредък, водещ до постигането на трайни резултати, беше по-бавен от очакваното, като имаше случаи на нежелание за изпълнение на препоръките по МСП за съвместна работа на институциите с цел установяване на общи проблеми и прилагане на общи решения. Реформата трябва да продължи и вътрешните структури трябва да бъдат укрепени, за да се осигури задоволително и необратимо изпълнение на показателите", посочват експертите и изреждат необходимите сфери, в които е необходимо още работа.

Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.