© Юлия Лазарова
Днес е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва от 2011 г. По повод 72 години от деня, в който са произнесени наведнъж най-много смъртни присъди над политици от т.нар. народен съд, ГЕРБ ще положи венец на мемориала на жертвите на комунизма в градината пред НДК, съобщиха от партийната централа. Цветя ще положат и представители на други партии и обществени организации, Съюзът на репресираните, неправителствени организации. Няма съобщения за присъствие на официални лица от държавната власт. На кръглата годишнина през 2015 г. президентът Росен Плевнелиев е отдал почит, тогава бе отслужена в Патриаршеската катедрала и литургия и панихида в памет на жертвите лично от патриарх Неофит.
Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.
На тази дата са осъдени на смърт и през нощта разстреляни 67 депутати, 3 правителства начело с премиерите, 47 военни, 9 секретари на цар Борис III, издатели на вестници
Страната е разделена на четири административни района (подразделения) на народния съд, където действат паралелни състави. Някои състави произнасят смъртни присъди и на убитите по криминален начин в първите дни и седмици след 9 септември 1944, за да "узаконят" конфискуването на имуществото им.
В Съдебната палата в София е показният процес.
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари (съветници) към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда, впоследствие намалена на 15 години, и излиза от затвора през 1961 г.
Радиото предава на живо, драматургията е натрапчиво-пропагандна
Присъдите са обявени към 16 часа на днешния ден, държавното радио предава на живо. Свикан е митинг и площадът около Съдебната палата и дори фоайетата са пълни с народ, който вика "смърт", милицията хем пази, хем гневните тълпи са препълнили коридорите и дори групи от тях са в залата, разказва акад. Георги Марков.
Кордоните на милицията едва удържат народните маси. Драматургията е натрапчива: Един човечец изведнъж се оказва толкова силен, че милиционерите уж са безсилни да го спрат, той пробива кордона и... удря шамар точно на княз Кирил, извиквайки силно: "Дойде вашият край." Радиото предава как народът зашлевява физически и заклеймява морално-политически изедниците. Князът спокойно отвърнал на човека: "Оставете мене, помислете за себе си."
На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените.
Парадоксът: България единствена от съюзниците на Третия райх не участва с военна сила във войната, но по инструкция от Москва дава най-много осъдени висши политици заради съюзничеството
Ето защо от дистанцията на времето Народния съд не може да бъде оценен като законно възмездие за виновност пред интересите на България. Обратното - той се превръща в планирана отвън и жестоко проведена чистка на политическия, културния и военния елит
с цел подготовка и улесняване на съветизацията на България
(Само въпрос на време е - в следващите няколко години, да бъдат унищожени съюзниците на Комунистическата партия в създаването на народния съд - земеделци и социалдемократи, за да бъдат премахнати и последните пречки пред тоталната съветизация.)
Екзекуцията на осъдените политици е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари над изровена от бомбардировките яма в Орландовци. Поради хаотичната стрелба проф. Александър Станишев, прочут лекар кардиолог и министър на здравеопазването в две правителства, притеснен да не бъдат заровени и живи хора, помолил да провери дали всички са издъхнали. Разрешили му. След което последен е застрелян в тила.
По мълвата близките на осъдените научават за приблизителното място на екзекуцията, тръгват да го търсят и още на другия ден го разпознават по утъпкания сняг, почернял от кръв.
По-късно ямата е засипана със сгурия, след това превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. "Въпреки това - разказва царица Йоанна в книгата си "Спомени", ние ходехме, аз редовно, за да давам кураж на другите."
Размисъл буди, че винаги когато царицата е вървяла с групата жени в черно, милиционерите се отдръпвали мълчаливо и не ги спирали - това си спомня тя.
През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
