Пожарът "машинно гласуване" и пет спешни изборни проблема

© Георги Кожухаров

Провеждането на предсрочните парламентарни избори на 26 март започва да изглежда все по-сложно, след като днес Върховният административен съд (ВАС) постанови в оставащите по-малко от два месеца да бъдат осигурени машини за гласуване във всички над 12 хил. избирателни секции.

Съдът отмени решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 27 януари, според което машинното гласуване трябваше да се състои само в 500 секции, както беше на президентския вот през ноември. На практика това означава, че комисията трябва спешно да създаде организация за осигуряване на машини, настройването, криптирането и привеждането им в готовност за работа.

Правителството и ЦИК вече обявиха, че ще се съобразят с решението, въпреки многократните си декларации от последните дни, че е абсолютно невъзможно да се справят с подобно изискване, тъй като не разполагат с технологично време. Служебният премиер Огнян Герджиков дори се позова на латински принцип в правото, който прави незадължителен ангажимент, който е неизпълним.

Съдът обаче отмени решението на комисията като незаконосъобразно, изрично посочвайки, че не му е работа да изследва дали разпоредбите са изпълними. След него властите са изправени пред поредица от проблеми, които трябва да бъдат решени само за 54 дни.

Как възникна казусът

Машинно гласуване в България има от 2009 г. Тогава обаче, както и на следващия вот - през 2014 г., то беше експериментално и резултатите му не се отчитаха. На местния вот през 2015 г. получените чрез машина гласове за първи път се зачитаха наравно с пускането на хартиена бюлетина. Тогава машини имаше разположени само в София и с тях се гласуваше единствено за общински съветници.

С промени в Изборния кодекс през 2014 г. депутатите решиха машинното гласуване да бъде въведено повсеместно. Инициативата беше на депутати от Реформаторския блок, а аргументът - че се премахва опасността от подправени протоколи, купуване на цели комисии и измами с невалидни бюлетини.

В преходните и заключителни разпоредби на кодекса беше даден гратисен период - за местните избори през 2015 г. и за президентските през 2016 г., за които изрично беше посочено, че ще се гласува с машини в най-малко 500 избирателни секции, определени от ЦИК. Гласовете се отчитаха, а на президентския вот за първи път беше експериментирано и с машинно броене.

Виновникът, виновникът

Именно на посочените изключения се позова и този път ЦИК за решението си пак да се гласува с машини само в 500 секции.

© Георги Кожухаров

В последните няколко дни говорителят на комисията Камелия Нейкова обясни, че с колегите й са обсъждали три варианта за решение и надделяло становището, че при промяната на Изборния кодекс и вписването на машинното гласуване като равностойно на традиционното "законодателят е имал предвид следващите редовни парламентарни избори, които трябваше да са през 2018 г.". Комисията тълкува текста на чл. 206 от Изборния кодекс: "В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване", като правна възможност, а не като задължение.

На противоположното мнение са представителите на платформата "Нова република", които атакуваха решението в съда. "Машинното гласуване е въведено императивно, а не пожелателно в закона, така че опитът на ЦИК да го ограничи само до определени секции е незаконен", коментира тази сутрин пред Би Ти Ви Мартин Димитров, доскоро депутат от Реформаторския блок и един от инициаторите на въвеждането на машинно гласуване. Той допълни, че по същата логика комисията би могла да отмени който и да текст от закона, например преференциалното гласуване.

Димитров обвини изборната администрация, че не е реагирала адекватно при подготовката за прилагане на законовото изискване, както и че не е уведомила парламента, докато той все още действаше, за това, че няма да успее да осигури възможност за гласуване с машини и е нужна законова корекция. Нейкова пък опонира, че още в анализ за провеждането на изборите от 2014 г. комисията е предупредила Народното събрание, че трябва да се предвиди технологичен срок за въвеждането на машинното гласуване. Тя заяви, че комисията не е можела да обяви обществена поръчка за машини преди да са насрочени изборите и допълни, че всички взимани предварително решения на комисията досега са били отменяни от Върховния административен съд като преждевременни.

© Цветелина Белутова, Капитал

Въпросът за това чия е вината да се стигне до патовата ситуация вероятно ще продължи да се обсъжда, но вече губи актуалност, тъй като парламентът е разпуснат и промени в Изборния кодекс, които да отменят гласуването сега, няма как да бъдат приети.

Какво оттук нататък

От практическа гледна точка основното е, че решението на Върховния административен съд е еднозначно и не подлежи на обжалване. При това положение за момента нещата изглеждат така: в следващите 54 дни ЦИК трябва да осигури машини за гласуване във всички секции, за да могат желаещите да упражнят правото си на вот чрез тях. Това поставя поне няколко проблема, чието решение за момента изглежда неясно:

1. Как ще бъдат осигурени машините

ЦИК трябва да обяви обществена поръчка за осигуряване на машините, независимо дали за купуването или наемането им. При 12 400 изборни секции, минимумът машини, по сметките на експертите, е 12 500, за да има резерви в случай на повреди. Съдейки от опита досега, най-вероятното е машините да бъдат наети за най-бързо. След това може да се мисли дали да се върви към покупка, доколкото законът предвижда занапред винаги да се използват при гласуване.

Говорителят на ЦИК Камелия Нейкова коментира, че сроковете на Закона за обществените поръчки не се прилагат при процедурите за машинно гласуване, но изрази съмнение, че дори и при максималното им свиване, комисията може да осъществи процедурата в срок.

Досега машините винаги са били наемани. За изборите за Европарламент през май 2013 г. правителството плати 172.8 хил. лв. за 100 машини, на които се гласуваше експериментално. Наемът на една излизаше над 1700 лв. За предсрочните парламентарни избори цената вече беше 442 800 лв., като това включваше наем за 300 машини, т.е. по около 1500 лв. на машина.

И в двата случая доставчик на машините беше консорциум "Обединение Машинно гласуване", в който влизат фирмата "Сиела Норма" АД и холандската компания "СмартМатик Интернешънъл Холдинг". "Сиела" е собственост на Веселин Тодоров, който преди години беше член на ръководството на партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите", след което излезе от ръководните органи на формацията.

Същият консорциум осигури машините за президентските избори преди три месеца, като беше единственият кандидат по обявената обществена поръчка. Вписаната в поръчката цена беше 930 хил. лв. с ДДС, но за 500 машини. При нея наемът на една машина излиза 1860 лв. Във всеки от случаите наемът е включвал и софтуер към машините, обучение на кадрите, които ще работят с тях, и на хората, които ще обобщават информацията и ще анализират резултатите.

Не е известно какво ще стане, ако обществената поръчка се провали по някаква причина, например защото нито една фирма не заяви желание за участие в нея.

© Юлия Лазарова

2. Колко ще струват изборите?

На първото си заседание в понеделник служебният кабинет отпусна за изборите 29 .9 млн.лв, които ще бъдат осигурени "чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет". Към тези пари сега ще трябва да се добавят и разходите за наем или покупка на машини. При всички положения големият брой машини би трябвало да направи по-евтина поръчката, но ако се смята на цената от последните избори за наем на 12 500 машини цената надминава 23 млн. лв. На практика това означава цената на изборите да скочи почти двойно, при това като се имат предвид разходите само за машини, без да се отчитат тези за логистика.

2. Сигурни ли ще са машините?

По време на вчерашното заседание на Върховния административен съд Румяна Сидерова от ЦИК представи становище на Държавната агенция "Национална сигурност", според което цялостната проверка на машините за гласуване, включително изграждането на защита - чрез софтуер и по други начини, отнема шест месеца. При това положение стои открит въпроса дали е възможно за екстремно краткия срок до гласуването да се гарантира сигурността на машините и кой би носил отговорност, ако впоследствие се окаже, че има нарушения на тайната на вота или при отчитането на резултатите.

3. Кой ще работи с машините?

Не по-малко неясен се оказва въпросът има ли и колко са хората, подготвени да работят с машините, както и може ли изборната администрация да осигури адекватното обучение на още хора. За президентските избори подготовката за машинно гласуване, макар и само в 500 секции, започна още през юни - близо половин година преди вота.

На президентските избори 500-те машини бяха обслужвани от 200 обучени специалисти, доколкото някои от секциите с такава опция се помещават в една сграда (училище), припомня "Капитал". Ако се спази сходна пропорция, за да се осигури повсеместно машинно гласуване, сега ще са нужни над 4 хил. души. Отделно са екипите за резервни машини при повреда.

4. Какво ще стане в секциите в чужбина?

Ако логистиката в страната, макар и трудна, изглежда все пак постижима по някакъв начин, проблемът с гласуването в подвижните секции и в секциите в чужбина усложнява максимално нещата. На последните избори през ноември зад граница бяха разкрити 325 секции в 71 държави. За тях също трябва да бъдат осигурени машини, обслужващ персонал. В допълнение машините трябва да бъдат доставени по всички секции, някои от които са на хиляди километри от България, или наети на място.

5. А ако няма машинно гласуване?

Стои и въпросът какво ще стане, ако властите не успеят да организират повсеместно машинно гласуване на 26 март. Според юристи това не може да е основание за отлагане на изборите. Вносителите на съдебната жалба от "Нова република" обаче смятат, че то би направило резултатите уязвими и те могат да бъдат атакувани в съда като невалидни, тъй като изборите са проведени в нарушение на закона.

Има и друго мнение, според което при доказана невъзможност да бъде изпълнен законът, изборите не могат да бъдат смятани за проведени в нарушение.

На етапа, на който се прилага в момента в България, машинното гласуване не допринася за бързо обработване и отчитане на резултатите, обясни вчера пред БНТ изборният експерт Михаил Константинов. Той уточни, че данните от гласуването се отчитат и записват в протокола, в който вече са вписани преброените на ръка хартиени бюлетини. След това данните се обобщават и протоколът се изпраща за обработка и за въвеждане в електронен вид. Засега машините не отчитат и преференциите за кандидатите.

Казусът с машинното гласуване е поредната бомба, която гърми в изборното законодателство в последните месеци заради многобройните, обикновено несъгласувани и често недомислени промени. Преди президентските избори по спешност беше ремонтиран текстът, според който бюлетините с отбелязано квадратче "Не подкрепям никого" се отчитаха само за избирателната активност, но не и за резултат от вота. Този път властите на пожар ще се мъчат да осигурят повсеместно машинно гласуване. Иронията е, че догодина, пак според Изборния кодекс, трябва да се проведе първото експериментално електронно дистанционно гласуване. По закон ЦИК трябва да проведе три симулации на такъв вот, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати, и ако няма проблеми, да го въведе. Като се има предвид организацията до момента, смело може да се прогнозира, че интересното предстои.