За онова, което инак не виждаме - откъс от новата книга на Тони Николов

За онова, което инак не виждаме - откъс от новата книга на Тони Николов


Излезе новата книга на Тони Николов "Българската дилема" (издателство "Хермес", 2017).


Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор е на портала "Култура". Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата "Блясъкът на истината" и на книгата на Бенедикт XVI "Светлина на света". Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ "Св.Климент Охридски". Автор е на "Пропуканата България" ("Хермес", 2015).


Премиерата на новата му книга в Пловдив е в четвъртък, от 18 ч. в книжарница "Хермес" - Централ, "Княз Александър I" 43.




За онова, което инак не виждаме - откъс от новата книга на Тони Николов


За онова, което инак не виждаме


Присъщо за размислите върху политиката като история или върху историята като политика е да настъпват и отстъпват, подобно на пълноводна река, която отмива все нови и нови брегове, макар и обречена да се върне отново в същото русло.


И все пак, смисълът на едно подобно усилие е, че нещичко остава. Колкото и да е бурно течението на времето, то неизбежно забавя ход. Тогава впечатленията, натрупали се у ангажирания наблюдател, започват да прерастват в исторически съпоставки и аналогии. И той не само се вслушва в глъчката от мнения и долавя накъде клонят хората (по формулата на френския политически мислител Реймон Арон), но и често бива обзет от усещането, че пак се потапяме в една и съща река; разпознава опасностите, които крият дадени исторически брегове, че и с невярващи очи започва да се пита нима е възможно злощастията тъй регулярно да се повтарят.


На тази тема е посветена книгата ми "Българската дилема", изградена от текстове, които пиша всеки четвъртък за рубриката си в Портал "Култура".


В нея, както и в предишната ми книга "Пропуканата България" ("Хермес", 2015), въпросите често взимат превес над отговорите. Ала няма как да е иначе. Понесени от течението, осъзнаваме, че знаем твърде малко за неща, за които бихме искали да узнаем повече. Ала, уви – колкото, толкова.


Историческите аналогии и повторения все пак са онази твърда земя, върху която ангажираният наблюдател може да стъпи, щом търси ориентир в главоломния ход на събитията. Затова при подредбата на тази книга съм се водил от убеждението, че отделните анализи, макар и писани по актуален повод, са като клоните на едно дърво, чийто ствол съществува, ала инак трудно се забелязва изпод бухналата корона на листака.


Онова, което ги споява, е гледната точка на автора в опит да противостои на нещо, което в един от текстовете си нарекох политическа скотомия. Ето за какво иде реч:


"Офталмолозите отдавна са описали подобно очно заболяване и то се нарича скотомия. Да не го бъркаме със скотство или оскотяване, макар в корена си и двете думи да препращат към гръцкото skótos – мрак, тъмнина. При скотомията погледът различава само част от зрителното поле, все едно че се гледа през дълга цилиндрична тръба. Информацията, която по този начин стига до зрението ни, е достатъчна, за да следваме пътя си или да се справим с най-неотложните потребности и задачи, но не ни позволява да видим нещата в перспектива. Не можем да начертаем дългосрочен план, да извършваме сложни и координирани действия, нито да постигнем общо съгласие. С други думи – никаква възможност да стигнем до онова общо дело, което е в основата на политикатаПроблемът, пак повтарям, не е в някаква наша изначална ущърбност, а е в "политическата слепота", от която, като от "черни петна", произтичат всичките ни останали недъзи."


Оттук, според мен произтича, и нашата историческа "разобщеност", невъзможността ни да погледнем дори и в трудни моменти в една и съща посока, камо ли да се споразумеем.


Това е "българската дилема", която се повтаря и възобновява пак и пак, в различен контекст и при различни обстоятелства.


В миналото като настояще. В настоящето като минало.


Все сме водени от убеждението, че всичко се предрешава първо "отвън", а едва по-сетне "отвътре", от самите нас.


Оттук и вечните ни деления, вечните филства и фобства и български разцепления: между Русия и Запада, между селото и града, между екстремисти и центристи, че даже между пижовци и пендовци.


Оттук и особеностите на българското двумислие. Постоянното ни завръщане в олющения дом на едно минало, от чиито разбити прозорци все наднича бюста на някой Вожд.


И докога така?


Честно казано, нямам отговор.


Мога само да повторя казаното на едно място в книгата:


"Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата.
Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи.
Картината, разкрила се пред взора му, може и да е съкрушителна.
И все пак трябва да се започне от някъде.
Един народ, две или повече Българии."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2285 Весело

    Проблемът, пак повтарям, не е в някаква наша изначална ущърбност, а е в "политическата слепота", от която, като от "черни петна", произтичат всичките ни останали недъзи."Или както е казал народа без да разбира от философия - Рибата се вмирисва от главата.

  2. 2 Профил на matthew.g
    matthew.g
    Рейтинг: 466 Неутрално

    "впечатленията, натрупали се у ангажирания наблюдател, започват да прерастват в исторически съпоставки и аналогии"
    И на колко оценяват "ангажимента"?
    Аман от ангажирани наблюдатели!

  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9482 Любопитно

    ''Един народ, две или повече Българии... ''
    Ми не е един народ явно - щом се получава това!

    karabastun1@abv.bg
  4. 4 Профил на ruby
    ruby
    Рейтинг: 294 Любопитно

    Историята се повтаря, но никога в строги очертания. Извличането на поуки от историята е известно клише, но възниква въпросът кое събитие ще послужи за база и дали може да се тълкува без двусмислица - еднозначно. Възможно ли е в днешния свят, без граници, да се ингнорират анализите и концепциите, довели до фундаментални процеси - обединиение на европейските държави или сформиране на ключови за човечеството организации като ООН. Чия истина трябва да се приеме! На тези, за които нацията е разделена по пол, раса и верски възгледи или на тези, за които либерализмът е висша ценност.
    За да няма българска дилема, първо се изгражда ценностен модел, способен да обедини цялото общество, а след това, съобразно с него, се тълкуват повратностите на историята.
    Всъщност, той вече е създаден. Друг е въпросът, че в България псевдоисторици и псевдоанализатори охраняват суетата и извртания патриотизъм на народа, внушавайки му себична гордост и компенсирайки образователната и моралната му нищета с насаждане на омраза. Авторът Тони Николов е пример на това - в по ранни публикации.

  5. 5 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1491 Неутрално

    500 години под Шериата и резултатите са налице.
    И като си помисля, че някои скотове, т.е. коне с капаци, т.е либерали, не виждат уроците на история и искат да превърнат и Европа в същата шизофренична, мултикултурна кочина.
    Бог да пази Европа!

    Апокалипсисът апокалиптичен
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2660 Неутрално

    До коментар [#5] от "БМЗ":

    Ще я опазим Европата. Няма да е лесно, но ще се справим.

    Колкото до 5-те века под турски гнет - определено това е бил най-тъмният период от историята ни, но е възможно да е бил и не чак толкова драматичен, според гледната точка. Със сигурност ние, българите, сме взели най-доброто от турците и сме си извадили поуки за нас самите. Не мисля, че сме лош народ, точно напротив, просто ни липсва организация, единство и достатъчно далновидни лидери, особено от по-ново време. Но такива има и ще ги видим скоро.

  8. 8 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2151 Неутрално

    Цитат:""Един народ може да загърби за известно време истината, да се окайва, оплаква и хвърля цялата вина върху другите, историята и лошото стечение на обстоятелствата.
    Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи.
    Картината, разкрила се пред взора му, може и да е съкрушителна.
    И все пак трябва да се започне от някъде.
    Един народ, две или повече Българии.""

    Добре е казана Истината, за вече 27 години "преход", а и не само за него! "Широко затворените очи", пред престъпленията на Мафията, корупцията, шуробаджанащината и други "ефектни бонуси", карат много от хората да си стоят в топлата и уютна пещера на "сигурността и стабилността", осигурявана им от нея.

  9. 9 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1491 Неутрално

    [quote#6:"ruby"]То че бог не съществува е ясно, но теб толкова те е осакатил[/quote]
    Виждам, че си на "ти" с противоречията.

    "Разделяй и владей" - това е формулата на османската империя, чиито пертурбации продължават и до ден днешен. Кое не ти е ясно?

    Апокалипсисът апокалиптичен
  10. 10 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 544 Неутрално

    "...и с невярващи очи започва да се пита нима е възможно злощастията тъй регулярно да се повтарят."

    Абсолютно вярно! И по Оруел, приблизително: "Който не познава историята си - е принуден да я повтаря и изживява повторно!" Затова четете братя, четете българската история, за да не повтаряме грешките от миналото си!

    Браво на Николов, силен текст..

    www.commcrime.blogspot.com
  11. 11 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7357 Неутрално

    "Ала идва миг, когато безвремието свършва, той (народът) е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи"

    Послание в десетката

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2003 Неутрално

    "Ала идва миг, когато безвремието свършва, той е принуден да си поеме дъх и да отвори широко очи.
    Картината, разкрила се пред взора му, може и да е съкрушителна.
    И все пак трябва да се започне от някъде."

    Така е и понеже, трайното и окончателно загиване на цели народи не е ежедневие, въпреки че по идиотски причини и учени и политици, а след тях и медии, усърдно пророкуват как в период между 30 и 50 години и това ще се случи, въпроса е от къде ще започнем, когато стигнем до тази фаза.
    Затова си мисля, че колкото по навреме си отворим очите, толкова по-малки ще са последствията.
    Става дума за всеки един от нас и достигане на критична маса от такива хора и тогава ще се дефинират цели, модели или както там ги наречем, ще се намерят и лидерите които да ни водят.
    Трудно е това да стане, докато се люшкаме между изтъркания балкански песимизъм и огледалния му просташки мачо вариант на самохаресване и превъзнасяне, та затова...повечко четене, мислене в рамките на възможното и по-леко с оплаквачеството.

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 9134 Неутрално

    "Не можем да начертаем дългосрочен план, да извършваме сложни и координирани действия, нито да постигнем общо съгласие. С други думи – никаква възможност да стигнем до онова общо дело, което е в основата на политиката."
    Ами , много тъжно. За последните 27 години един път стигнахме до консенсус и държавата дръпна напред. После, някой пак се постара да раздели нацията, за да може по-лесно да я владее.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK