Три жалби срещу решението за референдум в Трън, съдът отказа да ги разгледа

Три жалби са подадени срещу решението на Общинския съвет в Трън за провеждането на местен референдум за добив на подземни богатства, заедно с предстоящите на 26 март избори. Административният съд в Перник ги е оставил без разглеждане. Определението му подлежи на обжалване пред Върховния административния съд (ВАС), показва справка на сайта на ВАС.

Мотивът на съда - приетото решение от местната власт не подлежи на оспорване. Първата жалба е от областния управител д-р Александър Александров, другата е от "ЕВРОМАКС СЪРВИСИЗ" ЕООД - фирмата с инвестиционно намерение да добива злато, и третата е от Българската минно-геоложка камара, която подкрепя фирмата. Прекратяването от съда е обосновано с обстоятелството, че съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е допустимо обжалване само на отказите за провеждане на местен референдум, а не на решенията.

Инвестиционното намерение на фирмата за добив на златосъдържащи руди от находище "Трън" доведе до социално напрежение в региона

Създадени бяха два инициативни комитета. Единият в подкрепа на златодобива, а другият – против. Πoддpъжницитe на златната мина смятат, че тя ще развие икономически региона. Πpoтивницитe пък са ĸaтeгopични, че тя ще увреди природата и водата на трънчани.

Ако ВАС потвърди решението на първата инстанция, жителите на града ще отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства?" Въпросът означава, че противниците на добива трябва да отговорят с "да", а привържениците - с "не".

Плановете за разработване на златно находище в региона на компанията от групата на "Асарел – Медет" предвиждат инвестиция над 100 млн. лв. Златното находище край Трън бе открито през 2011 г., като геоложките му запаси се оценяват на над 100 тона.

От местното Сдружение "Трън" коментираха пред "Капитал", че притесненията са свързани с очакваните вредни въздействия върху природата и с хвостохранилищата, които ще бъдат изградени и които на места ще достигат близо до къщите. Според противниците на злотодобива, при него се стига го уранови жилки. Същевременно водата в града идва от кладенци, потоци и малки реки и тези жилки могат да ги замърсят. Те разказват, че по времето на социализма там се е добивал уран и това засилва притесненията им.

От фирмата инвеститор отричат мината да е уранова. Казват, че никога не е била, правени са проучвания, но са установени минимални количества уран, както и такива от цялата Менделеева таблица. Урановите концентрации в Трънско нямат промишлена стойност, коментира пред БТА инж. Стефан Лазаров - служител на бившето дружество "Редки метали" и ръководител на групата, провела най-мащабните търсещо-проучвателни и оценъчни работи за наличие на уранови руди в района на община Трън.

Според Ваня Денева - управител на "Евромакс Сървисиз", цитирана от БТА, въпросът, както е зададен за местен референдум, е незаконосъобразен. Одобряването на устройствени планове се извършва по реда на Закона за устройство на територията, твърди Денева. По думите й, когато изискванията по закона са изпълнени, референдумът не може да освободи общинския съвет от вмененото му по закон задължение да разглежда и одобрява устройствени планове.