ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Историите на шестима успели роми

Семинарът на стипендиантите на Ромския образователен фонд се проведе този месец в София

© Юлия Лазарова

Семинарът на стипендиантите на Ромския образователен фонд се проведе този месец в София



Те са умни, работливи и доволни от живота си. Шестима млади роми - медицинска сестра, строителен инженер, учен, педагог, учителки. Бивши стипендианти на Ромския образователен фонд (РОФ), сега те разказват пред студенти, подкрепяни от фонда, как и какво са постигнали. Нито един от тях не обвинява обществото и държавата, че са им пречили. Нито един от слушателите им на семинара на фонда не си гледа телефона, докато те представят историите си.


Антония Иванова, медицинска сестра

© Юлия Лазарова

Антония Иванова, медицинска сестра


Антоанета


"Много е важно от какви хора сте заобиколени, не искайте съвети от хора, които са черногледи и скептични. Не ги питайте как, а вие им покажете как може успешно да се реализирате на пазара на труда", съветва Антоанета от Монтана. Упоритост, търпение, последователност и дисциплина - е нейната рецепта за успех. Тя е медицинска сестра.




Завършва Медицинския университет в София през 2010 г. Започва стаж в болница в Благоевград, където е най-младата сред колегите си. Лесно си намира работа, защото медицински сестри се търсят. Заплатата ѝ в началото е 280 лева. Близо половината от тях, 120 лева, отиват за наема.


Първоначално разчита на семейството си, за да се издържа в чуждия град. Но иска да бъде напълно самостоятелна, затова започва да съчетава работата в хирургичното отделение с тази в частен кабинет на педиатър. Щом се наложили съкращения в болницата, главната сестра ѝ поставя ултиматум да избере едно от двете. Антоанета избира по-добре платената работа в частния кабинет.


В лекарския кабинет често ходят роми. Казва, че там става свидетел на неприятни за нея случаи, когато роми се опитват да предизвикат съжаление, за да избегнат потребителска такса. "Не можем да търсим уважение, когато сами се унижаваме", казва Антоанета. И още: "Животът е огледало, бъдете това, което искате да видите в това огледало". Уверява, че тя никога не е имала проблеми при кандидатстване за работа заради произхода си и не се е сблъсквала с диксриминация.


През есента на 2015 г. я приемат в магистърската степен "Управление и здравни грижи". Успоредно със следването, работи като сестра в една от най-големите болници в София.


Накрая на представянето си пред студентите цитира Елинор Рузвелт "Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си" и Библията: "Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори" (Лука 9:11).


Богдан Николов, хидроинженер

© Юлия Лазарова

Богдан Николов, хидроинженер


Богдан


Богдан завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Работи в "Напоителни системи" – Видин. "Лесно се намира работа за хидроинженери - работата е много, специалистите са малко", казва.


За Богдан интеграцията на ромите е много важна цел, която се постига най-сигурно чрез образованието. Убеден е, че ако човек има знания и умения, никой няма да се интересува от етническия му произход.


Според него предразсъдъците на другите не трябва да се възприемат като лични нападки, иначе "човек не може да остане обективен". Мисли, че етническата принадлежност няма значение в българското общество и съветва стипендиантите да не си поставят ограничения сами заради това, че са роми. Обобщава: "Ако попаднеш в професионална среда, хората разбират, че ставаш".


Галя Трайкова, докторант в Медицинския университет-София

© Юлия Лазарова

Галя Трайкова, докторант в Медицинския университет-София


Галя


Галя се омъжва млада, ражда и по-късно се развежда. Чак след това си дава сметка, че трябва да учи, защото без образование много трудно може да си намери добра работа.


Днес тя е първата висшистка в рода си. Завършва бакалавърската си степен през 2010 г. Дотогава в обкръжението й няма образовани, което я кара да се чувства самотна в начинанието й. Мислела, че щом завърши университета, веднага ще си намери хубава работа, но впоследствие разбира, че не винаги става така. През 2012 г. се дипломира като магистър и започва докторантура по здравеопазване в Медицинския университет.


От юни 2011 до октомври 2013 г. Галя работи в здравното министерство, а от 2015 г. до днес - в Медицинския университет в София.


Разказва как докато следвала, не чувствала разбиране нито от ромите, нито от българите. Едните не можели да разберат защо се притеснява от предстоящ изпит, а с другите не можела да говори така, както се говори в махалата. Галя смята, че човек никога не трябва да спира да се учи и развива и дава съвет на по-младите да използват всякакви възможности за запознанства като професионални конференции и семинари. Точно така самата тя се запознала с националния здравен инспектор и започнала работа във ведомството.


Галин Снежанов, учител

© Юлия Лазарова

Галин Снежанов, учител


Галин
Галин, 24-годишен, е бакалавър по "Предучилищна и начална педагогика". Сега работи в център за деца в риск във Враца.


Признава, че не бил добър ученик и в училището в ромската махала не ги насърчавали особено. Някои учители повече от други го стимулирали да учи, други се отнасяли с пренебрежение. Спомня си, че в 7-ми клас той и негови съученици искали да кандидатстват в елитна гимназия. Но учителката по математика им казала да не го правят, за да не я засрамят и да не ѝ се налага да се обяснява после в Инспектората. Послушали я от страх да не им попречи да завършат годината. Така Галин отива в професионална гимназия по хлебарство и сладкарство.


Галин не скрива, че не се е отнесъл сериозно към изискванията на образователния фонд, когато решил да учи във висше училище, поради което се провалил. Когато научил, че ще трябва да поеме разходите по образованието си сам, се изненадал неприятно. Нещата за него обаче се променили, променил се и той, когато попаднал в университетска среда.


"Университетските преподаватели помагат да станеш по-любопитен, за разлика от повечето в училище", разказва той. Като студент участвал във всички възможни семинари, кръгли маси, доброволчество, чествания, четения и спортни състезания. Харесвала му възможността да се чува неговото мнение. Така - вече значително по-сериозен, Галин решил да кандидатства отново за стипендия на РОФ и този път журито не се поколебало да го одобри.


Филис Миткова, учител и докторант

© Бисер Петков

Филис Миткова, учител и докторант


Филис


Филис е на 24 г. от Кнежа. Мечтата й - да живее в София.


Явява се на кандидат-студентски изпит по "Фармация". Не я приемат, но остава убедена, че трябва задължително да стане студент. И заема последното останало свободно място в специалност "Полимерно инженерство" в Химикотехнологичния и металургичен университет - София.


Първоначално иска да се прехвърли в друга специалност след първата година, но нейната започва да ѝ харесва. Тъй като с тази специалност е трудно да си намери работа, записва магистратура по "Финансов мениджмънт". А от 1 март 2017 г. е докторант. Сега е учител в София.


Филис обича да казва: "Намирам се в прекрасна възраст: и искам, и мога, и знам как".


Камелия Кирилова, учител

© Бисер Петков

Камелия Кирилова, учител


Камелия


Камелия е родена в село Търнава, Врачанско. Баща ѝ учи само до 4-ти клас, защото трябвало да работи, а майка ѝ е със средно образование и е пощенски служител. Гордее се с родителите си и определя детството си като щастливо. Казва, че не е криела произхода си и не се е сблъсквала с дискриминация. Учителите ѝ никога не я слагали на последния чин, а напротив – насърчавали я.


Мечтаела да стане начална учителка и записва "Педагогика". Камелия е единствената ромка сред състудентите си. Омъжва се, ражда, мъжът ѝ я издържа докато следва.


Дипломирана, не успява да намери работа като учител във Враца и става шивачка. После ѝ се налага да се премести в Правец. В близко село започва работа като педагог в училище за деца със специални потребности.


Връща се в Търнава и става учител в местното училище, където отново работи с деца със специални образователни потребности. Щастлива е, че днес има възможност да работи с някогашните си учители и директори и с удоволствие играе ролята на медиатор между ромските родители и ръководството на училището.


Камелия учи своите ученици да вярват, че "слънцето свети еднакво за всички". Щастлива е, че преподава на деца от всички етноси, че и на българчетата им е интересно да изучават ромския фолклор. "При децата няма стереотипи, те се приемат за еднакви", казва, макар понякога да я питат: "Г-жо, как така хем сте учителка, хем сте ромка?".


А нейният отговор на такива въпроси е: "Може да е трудно, но не е невъзможно".


Ромският образователен фонд е фондация със седалище в Будапеща, Унгария. Фондът отпуска стипендиите за хора от ромски произход за покриване на разходи, свързани с образованието - учебници, такси за изпити и т.н. Стипендиантите получават 80 евро за академичен месец, т.е. 800 евро за една година, които им се изплащат при успешно завършена учебна година и при успешно издържани изпити.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK