Българите имат най-много доверие на армията, църквата и Европейския съюз (графика)

Архив: Освещаване на бойните знамена, или две от най-уважаваните от българите институции на едно място

© Анелия Николова

Архив: Освещаване на бойните знамена, или две от най-уважаваните от българите институции на едно място



Само четири институции се ползват с доверието на повече от 50% от българското население. Първото място с 55% одобрение си поделят Европейският съюз и Българската православна църква, второто с 50% - Армията и българските университети. В долния край на класацията са политическите партии с едва 17% доверие, предхождани от Народното събрание, правителството и съда.


Това е един от изводите в новото национално-представително изследване на общественото мнение на Институт "Отворено общество", проведено в перода април-май 2016 г. Подобни анкети за доверието в институциите, както и за одобрението на демократичните принципи, участието в гражданския сектор, признаването на човешките права и др., Институтът провежда от 2002 г., но и този път числата не показват някакви съществени промени в нагласите на българите оттогава досега, макар че има и няколко повода за оптимизъм.


За доверието в институциите и политиците




Резултатите от изследването бяха представени вчера от ръководството на Института на конференция в София. Според Иванка Иванова, директорът на правната програма на "Отворено общество", доверието в Европейския съюз открай време е високо, дори повече преди присъединяването на България през 2007 г.


Политиците - партиите и депутатите са най-назад по този показател, защото на тях анкетираните отдават голяма част от проблемите на обществото. Според мнозинството от хората най-сериозните спънки на България са бедността (за 33%), безработицата (21%) и лошото управление (16%), а те произлизат на първо място от това, че политиците са корумпирани (според 50% от хората) и че липсва национално единство (26%).


Според доминиращите обществени нагласи организираната престъпност упражнява влияние върху основните политически партии в страната (според 64% от анкетираните) и смяната на управляващите партии не води до същинска промяна в държавната политика (според 62%), което означава, че хората не виждат реална конкуренция между партиите, коментира Иванова. Мнозинството от гражданите смятат, че властите не се справят с основните проблеми пред България.


Колкото до високия резултат на полицията в анкетата - защото полицията се нарежда на пето място с 47% одобрение - той се разминава с отговор на друг въпрос от допитването, свързан с това дали човек би се обърнал към МВР за помощ при нужда, където отрицателните отговори надделяват над положителните. Иванова поясни, че понякога в тези анкети хората се чувстват длъжни да засвидетелстват доверие на органите на реда, само че в този ред на мисли е тревожно изоставането на съда толкова надолу в класацията, предвид че точно той е символът на демокрацията.

За демокрацията и човешките права


Все пак мнозинството от българските граждани вярват, че техните основни политически и граждански права са защитени и могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство, макар и да са неудовлетворени от начина, по който функционират институциите и по който се пишат и прилагат законите. В резултатите от анкетата личат големи групи, които се чувстват изолирани от процесите на взимане на решения.


Поддръжници на демокрацията като най-добрата форма за държавно управление за България са 49% от анкетираните, но други 29% не мислят така, а 22% не могат да преценят - най-вече нискообразованите. Като добър пример за подражание най-голяма част от попитаните дават Германия (28%) и Великобритания (13%).


Три четвърти от анкетираните са убедени, че имат свободата да се запишат в профсъюз или да се кандидатират за независим общински съветник или депутат, без да застрашат работата си, други 70% не се страхуват от репресии, ако участват в протести срещу правителството или ако критикуват публично решенията му. Но това оставя други над 20%, които не се чувстват свободни да изразяват гражданските си позиции в България и точно тази ниша трябва да се запълва, отбеляза директорът на правната програма.


За гражданското участие и (слабите) положителни тенденции


И въпреки че повечето хора се чувстват свободни да използват гражданските си права, малцина го правят. Делът на хората, които са ангажирани в политическа дейност, синдикат, клуб или гражданска инициатива са едноцифрени числа, а мнозинството от 80% заявяват, че не участват по никакъв начин в гражданския живот и не членуват никъде. Спрямо 2002 г. този процент е намалял само с 5 процентни пункта, но все пак е намалял.


През миналата година 7% казват, че са участвали в протести, 8% са били доброволци в кауза и 18% са се подписали в петиция.


Една от малкото положителни тенденции в развитието на гражданското общество, макар и слаба, личи и в начина, по който хората реагират на несправедливости. Сравнението на данните от изследването през 2016 г. с такива от 2006 г. показват осъзнаване на ролята на човека за общото благо.


На въпроса "Как ще постъпите ако някой нарушава правилата и ви пречи" преди 10 години една трета от хората са отговорили "Нищо, такъв е животът", докато сега пасивни се показват по-малко хора - 26%. Делът на тези, които казват, че при нередност подават оплакване в съответната институция, е нарастнал от 32% през 2006 г. до цели 45% през 2016 г., и тези които ще опитат да спрат нарушителя са се увеличили на 39%. Предвид недоверието в институциите обаче, повече хора отговарят също и че ще опитат сами да решат проблема, ако могат (от 21 на 32 на сто), или направо ще се саморазправят (от 5 на 8%).

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK