
© Анелия Николова
Архив: Освещаване на бойните знамена, или две от най-уважаваните от българите институции на едно място
Все пак мнозинството от българските граждани вярват, че техните основни политически и граждански права са защитени и могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство, макар и да са неудовлетворени от начина, по който функционират институциите и по който се пишат и прилагат законите. В резултатите от анкетата личат големи групи, които се чувстват изолирани от процесите на взимане на решения.
Поддръжници на демокрацията като най-добрата форма за държавно управление за България са 49% от анкетираните, но други 29% не мислят така, а 22% не могат да преценят - най-вече нискообразованите. Като добър пример за подражание най-голяма част от попитаните дават Германия (28%) и Великобритания (13%).
Три четвърти от анкетираните са убедени, че имат свободата да се запишат в профсъюз или да се кандидатират за независим общински съветник или депутат, без да застрашат работата си, други 70% не се страхуват от репресии, ако участват в протести срещу правителството или ако критикуват публично решенията му. Но това оставя други над 20%, които не се чувстват свободни да изразяват гражданските си позиции в България и точно тази ниша трябва да се запълва, отбеляза директорът на правната програма.
За гражданското участие и (слабите) положителни тенденции
И въпреки че повечето хора се чувстват свободни да използват гражданските си права, малцина го правят. Делът на хората, които са ангажирани в политическа дейност, синдикат, клуб или гражданска инициатива са едноцифрени числа, а мнозинството от 80% заявяват, че не участват по никакъв начин в гражданския живот и не членуват никъде. Спрямо 2002 г. този процент е намалял само с 5 процентни пункта, но все пак е намалял.
През миналата година 7% казват, че са участвали в протести, 8% са били доброволци в кауза и 18% са се подписали в петиция.
Една от малкото положителни тенденции в развитието на гражданското общество, макар и слаба, личи и в начина, по който хората реагират на несправедливости. Сравнението на данните от изследването през 2016 г. с такива от 2006 г. показват осъзнаване на ролята на човека за общото благо.
На въпроса "Как ще постъпите ако някой нарушава правилата и ви пречи" преди 10 години една трета от хората са отговорили "Нищо, такъв е животът", докато сега пасивни се показват по-малко хора - 26%. Делът на тези, които казват, че при нередност подават оплакване в съответната институция, е нарастнал от 32% през 2006 г. до цели 45% през 2016 г., и тези които ще опитат да спрат нарушителя са се увеличили на 39%. Предвид недоверието в институциите обаче, повече хора отговарят също и че ще опитат сами да решат проблема, ако могат (от 21 на 32 на сто), или направо ще се саморазправят (от 5 на 8%).