© Дневник
Снимката е от семейния архив
Ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време.
С тези думи Иван Радоев (30 март 1927 – 10 юли 1994 г.) отказва да приеме наградата за поезия, присъдена му през 1993 г. Днес се навършват 90 години от рождението му. Онези, които ще отбележат годишнината му, знаят, че той е от малкото хора на изкуството, които не са правили компромиси през комунистическия режим, и от онези малцина, които последователно са отказвали всякакви постове след демократичните промени.
В последните години от живота му, когато е тежко болен, мнозина търсят срещи с него, зачестяват и жестовете на уважение. Той обаче не приема разговори с хора, от които се е разочаровал, си спомня вдовицата му Весела Радоева. Не приема и всякакви награди.
На 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели.
Ето как поетът обяснява решението си:
"Приятели! Дами и господа!
Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата.
Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи.
Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.
Но аз благодаря!
Защо?
През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена "Един бял лист", и 17 години по-късно - "Бяло потъване".
През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето "мъртво поколение", аз бях в "и други".
И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие.
В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време.
А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.
Благодаря Ви
Иван Радоев"
Писмото на Иван Радоев до съюза на писателите, личен архив
Щом става дума за Иван Радоев – значи става дума за поетичната сила и гражданското достойнство. Едва ли някой би оспорил тези думи на режисьора Младен Киселов. Те са казани за 85 години от рождението на поета и автора на пиесите "Светът е малък", "Човекоядката" и "Кълбовидна мълния".
Сега се навършват 90 години от рождението на Иван Радоев. По този повод на 1 април, 2017, събота, БНТ, Канал 1 ще излъчи филма на "Геополи" "Иван Радоев: Поетът стреля в сърцето си".
