© Дневник
Снимката е от семейния архив
Ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие. В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време.
С тези думи Иван Радоев (30 март 1927 – 10 юли 1994 г.) отказва да приеме наградата за поезия, присъдена му през 1993 г. Днес се навършват 90 години от рождението му. Онези, които ще отбележат годишнината му, знаят, че той е от малкото хора на изкуството, които не са правили компромиси през комунистическия режим, и от онези малцина, които последователно са отказвали всякакви постове след демократичните промени.
В последните години от живота му, когато е тежко болен, мнозина търсят срещи с него, зачестяват и жестовете на уважение. Той обаче не приема разговори с хора, от които се е разочаровал, си спомня вдовицата му Весела Радоева. Не приема и всякакви награди.
На 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели.
Ето как поетът обяснява решението си:
"Приятели! Дами и господа!
Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата.
Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи.
Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.
Но аз благодаря!
Защо?
През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена "Един бял лист", и 17 години по-късно - "Бяло потъване".
През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето "мъртво поколение", аз бях в "и други".
И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие.
В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време.
А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.
Благодаря Ви
Иван Радоев"
Писмото на Иван Радоев до съюза на писателите, личен архив
Щом става дума за Иван Радоев – значи става дума за поетичната сила и гражданското достойнство. Едва ли някой би оспорил тези думи на режисьора Младен Киселов. Те са казани за 85 години от рождението на поета и автора на пиесите "Светът е малък", "Човекоядката" и "Кълбовидна мълния".
Сега се навършват 90 години от рождението на Иван Радоев. По този повод на 1 април, 2017, събота, БНТ, Канал 1 ще излъчи филма на "Геополи" "Иван Радоев: Поетът стреля в сърцето си".
Виж видео 
neut
Рейтинг: 2737 НеутралноДостоен човек, мир на праха му!
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restFiji
Рейтинг: 1484 НеутралноГолям българин! Каква сензация беше "Човекоядката"! Как разбуни заспалите духове! Поклон пред Човека Иван Радоев!
penetrating
Рейтинг: 5618 НеутралноВеликолепен! А писмото е невероятно силно. Вечна му памет.
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertiget
Рейтинг: 269 НеутралноСтрахотен поет. Малкото, което публикува на времето, беше глътка свеж въздух на фона на помията която се изливаше в културното пространство. Зовек със здрави принципи които отстояваше до край. Рядкост за всяко време и всяка система. Достоен за безкрайно уважение.
Cara Mia
Рейтинг: 322 НеутралноИван Радоев е все още недостатъчно дооценен !
А заслужава нашето признание!
Роси
Рейтинг: 7831 НеутралноДостоен човек и творец, един от малкото , останали неподкупни през комунистическия режим.
Koba Stalin
Рейтинг: 1316 НеутралноПознавах го лично и се гордея с това. Невероятно фин, интелигентен и надарен творец. Веднага се сещам за другаря Топузов от "Човекоядката" в изпълнение на Тодор Колев
/не се чете/- За да се отговори на един въпрос правилно, той трябва да се зададе правилно. Не трябва да се пита "обичате ли другаря Топузов?", а трябва да се пита "защо обичате другаря Топузов?" Велико е!
И веднага правя една тънка съвременна асоциация - не трябва да се пита харесвате ли мигрантите, а трябва да се пита, защо харесвате мигрантите? Терминът "мигрантите" може да бъде заменен с гейовете, демократичните ценности и с още една камара други неща, които сме длъжни да харесваме.
Скъпи братчеде Радоев, драги Иване,
Ти си отиде с надеждата, че ще дойде нещо друго и това те правеше щастлив. Но не направи и нас - защото го дочакахме.
magelan
Рейтинг: 795 НеутралноЕто го отговора защо има толкова хора без достойнство.. Защото то не е разпределено по равно между хората а е концентрирано само в някои.. Радоев е един от тези с най-голяма концентрация на достойнство! А писмото цитирано тук е духовито,смислено,без поза-с 1 дума гениално
hodounski
Рейтинг: 2961 РазстроеноИма много свестни хора в у нас ,но най-гласовити са глупаците. Светла му памет!
bramasole
Рейтинг: 3599 НеутралноСветла му памет на твореца Иван Радоев!
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-рМладен Киселов го е описал точно - "Щом става дума за Иван Радоев – значи става дума за поетичната сила и гражданското достойнство."
Неговите пиеси, за съжаление, са актуални и днес.
4ort
Рейтинг: 1734 Неутрално"....Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа".
Peni Nikol
Рейтинг: 6727 НеутралноДа, това е един голям Човек! Вечна му памет.
''zms15783''
Рейтинг: 486 НеутралноПоетите ни всички(с малки изключения) са били много силни хора.Саможертвени и много, много скромни.
tach0
Рейтинг: 217 РазстроеноДостоен Човек! Вечна му памет! Ако беше жив би се срамувал от някои, които тук се наричат негови приятели и братовчеди!
convince
Рейтинг: 1211 НеутралноВсред плеадата от духовни уродства и анормални епигони, самозванци , неуспели и самозабравили се, винаги се намира един, който да измие срама от лицето на дългата поредица от мърлячи замърсили пространството на поезията и писането, като творческа дейност със значение.
Иван Радоев е един от тези достойни, заети с таланта и труда си да го направят, въпреки стъгдите от замърсители на пространството с безпределната си наглост, тъпота, и безсрамие осмелили се да ползват перото само за да я докажат, неподозирайки какво вършат.
Николай Тодоров Пеняшки - Плашков
Рейтинг: 217 НеутралноИван Радоев е един от гениалните български поети с широка гражданска позиция и
достойнство. Известен е с неговите пиеси "Светът е малък", "Човекоядката" и "Кълбовидна мълния".
Винаги съм се вълнувал от неговата блестяща поезия и изключителен стил . Невероятно
талантлив, трудолюбив и интелигентен автор!
Вечна му памет!