ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Българският БВП е нараснал с 9.3% за 9 г. заради еврофондовете

Българският БВП е нараснал с 9.3% за 9 г. заради еврофондовете

© Reuters



Наличието на европейските фондове е довело до 9.3% по-висок брутен вътрешен продукт, 4.8% по-висока заетост и 4% по-ниска безработица в България, отколкото биха били тези показатели при нулеви трансфери. Тази статистика представи икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии при представяне на доклад за ползите и предизвикатествата от членството на България в Европейския съюз.


Докладът е изготвен от екип от изследователи на Центъра за либерални стратегии по заявка на Европейската комисия в България и Информационното бюро на Европейския парламент. С него стартира проектът #BG10xEU, свързан с десетата годишнина от присъединяването на България към ЕС, съобщават от представителството на Европейската комисия.


Събитието откриха ръководителите на двете представителства – Огнян Златев и Теодор Стойчев. Даниел Смилов и Георги Ганев представиха изводите от основните теми в доклада, сред които политическите и икономически аспекти от членството, политиките на ЕС в полза на гражданите, образование, наука и култура, както и ефектите от външната политика на ЕС.




Положителната роля на съюза за икономическото развитие на страната е значима и ясно видима още в предприсъединителния период, като оттогава България постига и най-силните си икономически резултати след 1989 г. Георги Ганчев заяви, че в периода от стартирането на преговорите за членство през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. БВП на глава от населението по покупателна способност


нараства от 27% до 40,8% от средното за ЕС,


като през 2016 г. достига 48,1%. За десетилетието от членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10 процента.


Даниел Смилов представи политическите аспекти на членството и сподели, че ако трябва да избере един идентификатор, който доказва позитивното му въздействие, то това е отношението на политическите партии към Европейския съюз. Основните сред тях приемат Европейския съюз като нещо от ключова важност и не подлагат под въпрос членството на България.


С помощта на ЕС страната преминава по-леко през трите най-големи кризи от последните десет години: икономическата рецесия, фалита на КТБ и миграционната криза от 2015 г. Неслучайно българските граждани


продължават да са сред тези, които дават най-високо доверие на ЕС,


отбеляза Смилов. Съюзът изиграва особена роля и за реформата на съдебната система и борбата с корупцията, не като институция, която налага, а като партньор, който изготвя политики, предлага ги и извършва мониторинг. Това е механизъм от нов тип, който осъществява диалог между европейските институции и правителството с цел да държи пред погледа на обществото необходимите реформи.


В края на експозето си Даниел Смилов завърши с коментар за нуждата България да бъде в групата на държавите, които се стремят към повече интеграция. Според него не трябва да ползваме ЕС единствено като вносител на стабилност, а да се стремим да станем активен член в укрепването на определени политики и неговото заздравяване.


Публиката и интернет зрителите имаха възможност да се включат в дискусията с цел финализиране на доклада, чийто окончателен вариант ще бъде представен на 9 май за Деня на Европа.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK