© Надежда Чипева, Капитал
В ромската махала на Хасково
Мюсюлманите у нас са с нагласи в полза на светското устройство на държавата, не приемат тероризма. Сред тях преобладават хора с нисък социален статус и това е една от причините за по-честа семейна емиграция. При тях съжителстват модерност и традиция, но се забелязва връщане към патриархалния модел на семейни отношения.
Това са някои от резултатите от проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Направеното през септември - октомври 2016 г. изследване е второто след 2011 г. То е в рамките на проекта "Нагласи на мюсюлманите в България", който включва и проучване на Нов български университет и е подкрепен от фондацията "Конрад Аденауер".
Според проф. Евгения Иванова - ръководител на екипа на изследването, направил 130 дълбочинни интервюта, ситуацията в гетата е различна от общата картина. Там анкетираните не се определят като роми, а като мюсюлмани. Почти 100% от тях отговарят, че са дълбоко религиозни.
Мнозина от мюсюлманите в гетата не са от такива семейства, а са приели исляма по-късно. Причините са бедност, болести, житейски сътресения и чувството, че са отхвърлени от обществото. Те възприемали преминаването към тази религия и като "бунт срещу отхвърлянето от обществото". В разговор в гетото в Пазарджик анкетиран казал: "Като толкова не ни искат, да вдигнат една стена и да си останем гето като гето."
И мюсюлмани, и християни в гетата отговаряли, че с приемането на исляма намалява престъпността в тяхната общност. Проф. Евгения Иванова цитира един от интервюираните, който разказал, че преди е пиел, взимал наркотици и извършвал престъпления, водел "български живот", преди да стане мюсюлманин.
