Чорапите на Баничан – традиции, превърнати в изкуство

Чорапите на Баничан – традиции, превърнати в изкуство

© Ерол Емилов



На 5 километра от Гоце Делчев по пътя за София се намира село Баничан. Там няма как да се загубите. Всички улици водят на едно и също място. На пръв поглед едно обикновено българско село. Но не е точно такова.


Благодарение на запазената през годините местна традиция на плетачеството са се появили баничанските плетени чорапи. Девет модела са. Показват девет различни мотива. Запазени са такива от незнайно кога. Завладяват с изкусно изваяни шарки, боядисани с естествени багрила.


Преди години местното читалище печели проект именно с чорапите. За 1 000 лева обучили 10 млади момичета да ги плетат. В хода му са открити два нови модела, за които даже не се е знаело, че са баничански, разказва секретарят на институцията Румяна Джибова.




Тя допълни, че след това са обучили млади момичета и жени да ги плетат и благодарение на това в момента в Баничан се намира единственият в България музей на чорапа.


"Всеки модел си има наименование. Първият от тях е "котешки стъпки" - 6 раклички, приличащи на котешки стъпки. Другите модели са "рахтове", "арнаутки", "черешките", "трите", "заръмките", "сините", "тюрските", "звездичките". Общо девет модела са. Говорим за празничните. Плюс двата мъжки и женски модела, които са всекидневни, но пък те не са толкова шарени. Имат само една шарка. За жените са над глезена, за мъжете са в горната част", обяснява Румяна Джибова.

Модел "котешки стъпки"

© Ерол Емилов

Модел "котешки стъпки"


Характерно за баничанските чорапи е, че винаги пръстното поле започва с червен цвят, продължава разказа си тя. Уточнява, че червеният цвят е символ на живота, на новото, на зараждащото се. Според фолклора червеното има и предпазваща сила срещу лошотии.


Местните плетачки са използвали пет основни цвята при плетенето на уникалните творения – бяло, червено, синьо, зелено и жълто. Всеки цвят е имал и до днес има определен символ. Правили са се и се правят изцяло от вълнена прежда.


"Само два от моделите са с два цвята. "Арнаутките" са бяло и черно, а "черешките" - бяло и червено.


"Черешките" са ги носили момичетата. По това се е познавало, че те са неомъжени. А черно-белите са ги носили вече възрастните жени, когато са останали сами на този свят", разказва още секретарят на местното читалище и допълва, че останалите модели са празнични.


Срещат се различни нюанси на основните цветове, но никой досега не се е и опитал да промени мотивите, изобразени на баничанските чорапи. За да получат определен цвят, местните са боядисвали с люспи от кромид (популярен още като баничански), камениче или пък с корените на брош, който има червеникав отенък. Зеленото се получава от коприва или доматени клонки, жълтото – от иглика, а синьото – със синилото от дървото миждравка. Само за арнаутките използвали естествена вълна.


С годините обаче хората, които плетат такива чорапи намаляват прогресивно. В момента с изключително трудоемката задача се е наела баба Васка Петрова. Тя не може да каже колко чифта е изплела. Стотици са. Част от тях продала. Твърди, че много се харесват.


"Сега, например, не мога да говоря с вас и да плета. Малко като се разсееш и се бърка, а една бримка и просто самата фигура се разваля. Трябва много да се внимава", споделя баба Васка и допълва, че обикновено плете зимно време.

Баба Васка - плетачката на уникалните чорапи

© Ерол Емилов

Баба Васка - плетачката на уникалните чорапи


Ако се вгледате внимателно в шарките, ще разберете, че в центъра на почти всяка фигура е жълтият цвят, символизиращ преклонението към слънцето – светилото на природата.


Един чифт чорапи обикновено става готов за 4 дни, обяснява баба Васка. Научила занаята от майка си, която много обичала да плете – на 5 куки, на 2 куки, на 1 кука. За съжаление обаче няма на кого да го предаде.


И до днес в селото е запазена автентичната носия с баничански поли, синя и бяла сая. Най-старата от тях е на 200 години. Има 14 модела местни престилки – бродирани и тъкани. Осиковският модел, например, изобразява елементите на живота. Говеждият корем – корем на животно и т.н.


Освен осиковския и говеждия корем бродирани модели са "половинките", "ребрата", "раклите" и "кучешките вешки". Това е и единственият модел престилка в страната, която се бродира наобратно. "Голото око", "трите очи", "керачкия", въжетата", "колите", "парапушлета" и "сновилките" пък са моделите, получени чрез тъкане.

Секретарят на читалището Румяна Джибова показва една от местните престилки

© Ерол Емилов

Секретарят на читалището Румяна Джибова показва една от местните престилки


В Баничан на особена почит са и църквите. Храмовете в селото са шест, а жителите – 650. Основният е "Свети Архангел Михаил", построен през 1864 година в старото село. След него са изградени "Свети Свети Константин и Елена" и манастирът "Успение на Света Богородица". Последният е бил под ръководството на Рилската света обител. През 1902 година е открита иконата, а тогава там са служили 12 монаси. Според някои исторически справки са били и повече.


Баничанска престилка

© Ерол Емилов

Баничанска престилка

В старото село се намира и оброчището "Свети Атанасий Велики". Всяка година там се прави курбан на 6 май и 15 август. През 1980 година върху основите на по-стара църква е изградена новата "Свети Константин и Елена". Тя се намира на изхода на селото в посока София. Малко преди това е изграден и малкия параклис "Свети Петър". Към него има и пригодени помещения за спане.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Тези чорапи зимно време получават отлична оценка

  2. 2 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7750 Неутрално

    И в Смолянско плетат такива чорапи и терлици.

  3. 3 Профил на Ослик, суслик, паукан
    Ослик, суслик, паукан
    Рейтинг: 439 Неутрално

    Красиви чорапки. Повече снимки да имаше :)

    I had a dream, Joe
  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5467 Неутрално

    Някой с гледане ще "открадне" моделите :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 919 Неутрално

    Само вълнените чорапи топлят както трябва, похвално
    че са запазили традициите !!!

  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3586 Неутрално

    Представянето на с. Баничан би следвало да започне с храмовете, манастирите и светите места около и в селото, а не с плетенето на чорапи. И не само защото днес е Възкресение Христово. Подобни чорапи се плетат на много места в Родопите, но такова струпване на Божи домове в малко село е рядкост. През 2014 г. жителите на Баничан бяха организирали празнично отбелязване на 150-годишнината на църквата "Св. Арх. Михаил", наистина тържество на духа!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK