Чорапите на Баничан – традиции, превърнати в изкуство

© Ерол Емилов

• 1/2
• Следваща снимка
• Увеличи

© Ерол Емилов

• Предходна снимка
• 2/2
• Увеличи

На 5 километра от Гоце Делчев по пътя за София се намира село Баничан. Там няма как да се загубите. Всички улици водят на едно и също място. На пръв поглед едно обикновено българско село. Но не е точно такова.

Благодарение на запазената през годините местна традиция на плетачеството са се появили баничанските плетени чорапи. Девет модела са. Показват девет различни мотива. Запазени са такива от незнайно кога. Завладяват с изкусно изваяни шарки, боядисани с естествени багрила.

Преди години местното читалище печели проект именно с чорапите. За 1 000 лева обучили 10 млади момичета да ги плетат. В хода му са открити два нови модела, за които даже не се е знаело, че са баничански, разказва секретарят на институцията Румяна Джибова.

Тя допълни, че след това са обучили млади момичета и жени да ги плетат и благодарение на това в момента в Баничан се намира единственият в България музей на чорапа.

"Всеки модел си има наименование. Първият от тях е "котешки стъпки" - 6 раклички, приличащи на котешки стъпки. Другите модели са "рахтове", "арнаутки", "черешките", "трите", "заръмките", "сините", "тюрските", "звездичките". Общо девет модела са. Говорим за празничните. Плюс двата мъжки и женски модела, които са всекидневни, но пък те не са толкова шарени. Имат само една шарка. За жените са над глезена, за мъжете са в горната част", обяснява Румяна Джибова.

© Ерол Емилов

Характерно за баничанските чорапи е, че винаги пръстното поле започва с червен цвят, продължава разказа си тя. Уточнява, че червеният цвят е символ на живота, на новото, на зараждащото се. Според фолклора червеното има и предпазваща сила срещу лошотии.

Местните плетачки са използвали пет основни цвята при плетенето на уникалните творения – бяло, червено, синьо, зелено и жълто. Всеки цвят е имал и до днес има определен символ. Правили са се и се правят изцяло от вълнена прежда.

"Само два от моделите са с два цвята. "Арнаутките" са бяло и черно, а "черешките" - бяло и червено.

"Черешките" са ги носили момичетата. По това се е познавало, че те са неомъжени. А черно-белите са ги носили вече възрастните жени, когато са останали сами на този свят", разказва още секретарят на местното читалище и допълва, че останалите модели са празнични.

Срещат се различни нюанси на основните цветове, но никой досега не се е и опитал да промени мотивите, изобразени на баничанските чорапи. За да получат определен цвят, местните са боядисвали с люспи от кромид (популярен още като баничански), камениче или пък с корените на брош, който има червеникав отенък. Зеленото се получава от коприва или доматени клонки, жълтото – от иглика, а синьото – със синилото от дървото миждравка. Само за арнаутките използвали естествена вълна.

С годините обаче хората, които плетат такива чорапи намаляват прогресивно. В момента с изключително трудоемката задача се е наела баба Васка Петрова. Тя не може да каже колко чифта е изплела. Стотици са. Част от тях продала. Твърди, че много се харесват.

"Сега, например, не мога да говоря с вас и да плета. Малко като се разсееш и се бърка, а една бримка и просто самата фигура се разваля. Трябва много да се внимава", споделя баба Васка и допълва, че обикновено плете зимно време.

© Ерол Емилов

Ако се вгледате внимателно в шарките, ще разберете, че в центъра на почти всяка фигура е жълтият цвят, символизиращ преклонението към слънцето – светилото на природата.

Един чифт чорапи обикновено става готов за 4 дни, обяснява баба Васка. Научила занаята от майка си, която много обичала да плете – на 5 куки, на 2 куки, на 1 кука. За съжаление обаче няма на кого да го предаде.

И до днес в селото е запазена автентичната носия с баничански поли, синя и бяла сая. Най-старата от тях е на 200 години. Има 14 модела местни престилки – бродирани и тъкани. Осиковският модел, например, изобразява елементите на живота. Говеждият корем – корем на животно и т.н.

Освен осиковския и говеждия корем бродирани модели са "половинките", "ребрата", "раклите" и "кучешките вешки". Това е и единственият модел престилка в страната, която се бродира наобратно. "Голото око", "трите очи", "керачкия", въжетата", "колите", "парапушлета" и "сновилките" пък са моделите, получени чрез тъкане.

© Ерол Емилов

В Баничан на особена почит са и църквите. Храмовете в селото са шест, а жителите – 650. Основният е "Свети Архангел Михаил", построен през 1864 година в старото село. След него са изградени "Свети Свети Константин и Елена" и манастирът "Успение на Света Богородица". Последният е бил под ръководството на Рилската света обител. През 1902 година е открита иконата, а тогава там са служили 12 монаси. Според някои исторически справки са били и повече.

В старото село се намира и оброчището "Свети Атанасий Велики". Всяка година там се прави курбан на 6 май и 15 август. През 1980 година върху основите на по-стара църква е изградена новата "Свети Константин и Елена". Тя се намира на изхода на селото в посока София. Малко преди това е изграден и малкия параклис "Свети Петър". Към него има и пригодени помещения за спане.