Да се забрани продажбата на фирми на клошари, предлага омбудсманът

Манолова ще внесе конституционна жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, според който при финансови затруднения работодателят плаща на работниците до 60% от дължимите възнаграждения.

Със закон да бъде забранена продажбата на фирми на клошари, предлага омбудсманът Мая Манолова. Тя има косвена законодателна инициатива и днес заедно с президента на КНСБ Пламен Димитров внесе в новото Народно събрание проекти за промени в седем закона, с които цели да намали случаите на неплащане на заплати.

Манолова и синдикатът настояват да се забрани и продажбата на предприятия и дружествени дялове, ако работодателят не се е издължил изцяло на своите работници, съобщи БТА.

Утре националният защитник ще внесе конституционна жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, според който при финансови затруднения работодателят плаща на работниците до 60% от дължимите възнаграждения.Текстът на конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи пълно възнаграждение, аргументира се Манолова пред журналисти в парламента.

В момента има над 20 случая на злоупотреби и експлоатация на работници у нас, заяви омбудсманът. Най-засегнати са в шивашкия бранш и миньорите, а най-чести били нарушенията в Дупница, Бобов дол, Ветрен, Добрич, Оброчище, Русе, Враца, Видин, Варна, София. Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, държавата и некоректните работодатели се крият, а институциите вдигат рамене с оправданието, че нищо не може да се направи, коментира Манолова.

Редовно неплащаните заплати по данни на Главната инспекция по труда, са между 30 и 70 млн. лв., добави Димитров.

Затова синдикатът и омбудсманът предлагат да се даде възможност на работниците да започнат производство по несъстоятелност тогава, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това. Условието е да има две неизплатени възнаграждения.

Вземанията на работниците да бъдат преместени на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат да се удовлетворят при осребряване имуществото на техния работодател, предвиждат други предложения за законови поправки. Както и да се забрани на фирми, които не са изплатили заплати и осигуровки, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Манолова и Димитров предвиждат още и изменения в закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия, тъй като, според тях, фондът за гарантиране на вземанията съществува формално. За миналата година от него са разплатени 2 млн. лв. на 250 души, при положение, че са събрани над 250 млн. лв. и целта му е не просто да събира и управлява тези средства, но и да подкрепя и обезщетява работниците в случаите, когато техните работодатели са изпаднали в неплатежоспособност и са в несъстоятелност, посочи Манолова.

Има и промени за разширяване контролните правомощия на инспекцията по труда - да проверява фирми и след като са прекратени трудовите правоотношения с работниците.

И Манолова, и Димитров не виждат смисъл от анкетна комисия в Народното събрание, която да проучи случаите с неизплатени заплати и некоректни работодатели, каквато предлага БСП.

Анкетна комисия по проблем, за който знаят всички български граждани - че има нагли и некоректни работодатели, е странно, коментира омбудсманът. Парламентарният й опит показвал, че когато целта е да се забави един проблем или изобщо да не се реши, се прави анкетна комисия.