Образователното министерство пита висшите училища какви да са изискванията за академично израстване

Образователното министерство пита висшите училища какви да са изискванията за академично израстване

© Анелия Николова



Министерството на образованието и науката (МОН) е получило предложения от 37 висши училища, Българската академия на науките, Съюза на учените в България и други за въвеждането на минимални изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в отделните професионални направления, съобщиха от ведомството. Те са част от изготвения от министерството проект за изменение на Закона за развитие на академичния състав, в който е заложено създаването на критерии за кариерно израстване в науката.


В публикуваните предложения не са включени изисквания за специалността "Право", както и за някои други професионални направления, свързани с националната култура и идентичност. Заради спецификата им те изисквали по-задълбочено обсъждане.


Според проектозакона учен, който не покрива минималните изисквания, няма да бъде допускан до оценяване. Всеки университет ще може да определи и допълнителни критерии за своите кандидати. Ако обаче се окаже, че някоя научна организация системно нарушава процедурите и не прилага тези критерии, министърът може да поиска отнемането на институционалната акредитация на университета или на акредитацията на докторските програми на съответния институт.




За да станеш професор по "Педагогика на обучението" например, ще се изискват общо 20 публикации. В това число влизат поне 10 статии в реферирани и/или индексирани издания. Освен това са необходими 10 цитирания от други автори в подобен тип издания. Кандидатът трябва да има най-малко една авторска монография и да е ръководил успешно защитил докторант. Изискват се четири участия в научни или организационни комитети на международни конференции. Необходимо е още кандидатът за професор да е ръководил или участвал в четири успешно приключили проекта в съответната област.


За професорска длъжност в областта на информатиката и компютърните науки също се изискват 20 публикации, но статиите в реферирани и/или индексирани издания трябва да са 15. Толкова е необходимо да са и цитиранията от други автори. Три от публикациите трябва да са в списание с импакт фактор. Друг критерий предвижда кандидатът за професор по информатика да е изнесъл поне 15 доклада на научни конференции. Необходимо е също да е ръководил или участвал в шест успешно завършили проекта в своята област, да има един защитил докторант, както и да е участвал в три научни или организационни комитета на международни конференции.


В сферата на машинното инженерство също се изискват 20 публикации, но цитиранията трябва да бъдат 30. От тях 18 трябва да са направени в списания с импакт фактор.


Друга идея е да бъде създадена формула за взаимозаменяемост на някои показатели в дадено направление. Например една монография, студия или патент да се приравняват на определен брой публикации в реферирани и/или индексирани издания. Предлага се също за главен асистент да остане само изискването за наличие на докторска степен.


От министерството уточниха, че това не са крайни решения. Конкретните параметри на минималните изисквания ще се обсъждат едва след приемане на предлаганите промени в закона.


Предложенията за минимални изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в отделните професионални направления можете да намерите в прикачения файл.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на happystory
    happystory
    Рейтинг: 329 Неутрално

    Не трябва да има единни критерии наложени от правителсвото за всички училища. Оставете всяко училище да си определя критериите, по този начин се създава конкуренция, и разнообразност, оставете родителите сами да изберат кои критерии им харесват повече.

  2. 2 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 905 Неутрално

    Боже, по-занижени критерии не можеха ли да измислят. Професор физически науки с 10 (десет) статии с ИФ (вси1чко друго е научен шум). Срам нямат. С толкова дори доцент не трябва да се става, камо ли професор.

  3. 3 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 446 Неутрално

    Въвеждането на минималки изисквания е смислена инициатива, но как да направим така, че промените да имат ретроактивно действие, т.е. всички не-ВАК професори и доценти, доктори и доктори на науките да минат за втори път по процедурата, макар и само по документи. На неотговарящите на критериите да бъде определен срок, в който да наваксат. В противен случай, ще имаме три колегии - една "ВАК-овска", една "фараонска", (щото беше измислена от един египтолог) и една "Денковс-ка". Дори и ВАК-овските скоро да изчезнат, то другите две ще си останат, а разликата в аршина между двете е като пропаст.

  4. 4 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 446 Неутрално

    До коментар [#1] от "happystory":

    колко книги и статии трябва д абъдат написани, за да разберете че пазара :1. не е саморегулиращ се; 2. не е универсално средство/ институция. Грешната Ви преподставка за "информирания родителски избор" ви води и до грешни изводи.

  5. 5 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 446 Неутрално

    До коментар [#1] от "happystory":

    колко книги и статии трябва д абъдат написани, за да разберете че пазара :1. не е саморегулиращ се; 2. не е универсално средство/ институция. Грешната Ви преподставка за "информирания родителски избор" ви води и до грешни изводи.

  6. 6 Профил на province2001
    province2001
    Рейтинг: 446 Неутрално

    До коментар [#2] от "olimpipanov":

    ох, те "фараонските" професори и доценти и по толкова не могат да покажат, та затова и на 10-на се радваме. Синонима на състоянието с израстването на академичния състав в България е есето на Цветан Стоянов "Шаячена интелигенция".http://kultura.bg/web/ %D1%88%D0%B0%D1%8F%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F/ Единствената разлика е в миризмата - днес са изкъпани, с европейска фразеология, и нови костюми, но все тая....

  7. 7 Профил на ck
    ck
    Рейтинг: 1219 Неутрално

    Просто съкратете финансирането на поне 50% от Университетите, късно е за критерии, няма качествени кандидат-студенти за толова много вузове. Освен, ако не се преследва друга цел. Като създаване на работни места за преподавателите и места за студенти. Но това е също неоправдано. Нужна е дясна политика в областта на висшето образование.

  8. 8 Профил на Миша
    Миша
    Рейтинг: 805 Разстроено

    Много общо звучат тези изисквания. Какви са тези реферирани и/или индексирани издания. Трябва конкретика. Добре ще направим добро отсяване. Какво да правим с нацвъканите библиотекарски, юго-западни, свободни и други подобни професори?
    За сегашния министър да не говорим - гл. секретар при 4-5 неуспешни министъра. Кадровата банка на ГЕРБ я няма. Отделно да сте чували тикви да искат грамотен народ?

    Миша
  9. 9 Профил на happystory
    happystory
    Рейтинг: 329 Неутрално

    До коментар [#4] от "province2001":

    Аз съм изчел много книги за да стигне до заключението и разбирането че пазарът е саморегулиращ се. Ти защо мислиш че не е? Обясни ми ако можеш.
    Кога съм казал че родителите са информирани? А твоята предпоставка не е ли че чиновниците знаят по добре от родителите?

  10. 10 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Въвеждането на някакви минимални изисквания е добра идея. Имам забележка по отношения на цитиранията: когато е такава малка бройка е добре да бъдат изключени авто-цитиранията. Защото ако видите публикации на български учени повечето цитирания идват или от тях самите, или от техни докторанти или колеги. Трябва да се броят само цитирания от несвързани автори, т.е. автори, които не са участвали в цитираната публикация и, за по-сигурно, не са базирани в България.

    Също трябва да се броят само цитирания в издания с импакт фактор - или поне такива базирани в развита страна. Под "развита" страна имам предвид членка на ОИСР (България не е такъв член). Защото другият трик, който върви в България е да се броят цитирания в "реномирани" журнали издавани в страни като Албания, Мароко и Гвинея-Бисау.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  11. 11 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Изискванията за цитирания са доста занижени. В добър западен университет не можеш да станеш асистент с по-малко от 100 цитирания. За доцентура трябват поне 2 пъти повече, а за професура бройката отива към поне 300 цитирания. Говоря конкретно за медицината и биологията, в други области изискванията са по-ниски.

    Няма проблем у нас изискванията за цитирания у нас да са 10-20 пъти по-ниски, но поне трябва да се избегнат "менте-цитиранията", които споменах по-горе.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  12. 12 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Въвеждането на минималки изисквания е смислена инициатива, но как да направим така, че промените да имат ретроактивно действие, т.е. всички не-ВАК професори и доценти, доктори и доктори на науките да минат за втори път по процедурата, макар и само по документи.
    —цитат от коментар 3 на province2001
    Дори и сред ВАК-овските има немалко ментета.

    Но няма нужда да ги гонят. Достатъчно е да въведат 2 изисквания:

    - че шеф на научно звено (дали ще е катедра, факултет, департамент или университет) може да бъде само учен, който отговаря на критериите

    - че нови договори могат да бъдат сключвани само с учени, които отговарят на условията

    Ако въведат тези 2 условия само за няколко години голяма част от шлаката ще бъде отсята.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  13. 13 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    Боже, по-занижени критерии не можеха ли да измислят...
    —цитат от коментар 2 на olimpipanov


    Тъй де за физици е така, ама ако се въведат твърдо дори тези изисквания, всичко що не е физика, химия и математика ще изреве на умряло.

  14. 14 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 905 Неутрално

    До коментар [#12] от "Николай Николов":

    А дано ама надали. Шлака бол. От друга страна има феодализация. Във водещото научно звено в България, има колеги с показатели за проф. и/или доцент, на които не им се пускат процедури, защото са директору неудобни.

    А на какви защити и прцедури съм бил свидетел не е истина.

  15. 15 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Тъй де за физици е така, ама ако се въведат твърдо дори тези изисквания, всичко що не е физика, химия и математика ще изреве на умряло.
    —цитат от коментар 13 на gianni
    Навсякъде ще има рев. У нас ако се махнат менте-цитиранията, то дори тези занижени условия се покриват от неповече от 50 души в цялата страна. Имам предвид от всички специалности, във всички университети. Към това добавям и БАН. Толкова са истинските учени в България.

    А иначе, единствено хуманитарните науки и изкуствата би следвало да се освободят от тези критерии. За останалите си има международни журнали и конференции. Ако не публикуваш там значи не си учен. Чисто и просто.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  16. 16 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    До коментар [#14] от "olimpipanov": Така е. Но все отнякъде трябва да се започне. Ако въведат изискванията за които писах в #12, то системата ще започне да се прочиства. А ако въведат по-високи заплати (примерно поне 40-50 хиляди лева годишна заплата) за отговарящите на тези условия то само за броени години университетите ще дръпнат напред.

    Просто държавата трябва да обяви Fellowships, които са transferrable - т.е. ако в един университет на съотватения учен му правят спънки да може да се премести в друг и да си получава Fellowship-а там. И, както на Запад, Fellowship-а трябва да върви с бюджет за научна дейност (примерно, пари за докторанти, консумативи и др.).

    За един учен ако отделят 100 хиляди лева годишно (30%-40% заплата, останалато бюджет), то само за 50-60 милиона лева годишно ще могат да направят поне 2-3 силни университета. Под "силни" нямам предвид ниво като в Харвард, а, да речем, като в един среден немски университет.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort
  17. 17 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Един друг критерий, който на Запад го гледат, а тук май е пропуснат е спечелени средства по международни проекти. В днешно време за повечето учени кандидатсването за финансиране по проекти е съществена част от техните задължения. И у нас следва да е така. Българските университети се представят много слабо в Европейската Рамкова Програма (FP7). Това следва да се промени.

    “If you give people a good enough ‘why’, they will always figure out the ‘how’.” – J. Belfort




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK