© Георги Кожухаров
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова
Проверка на Инспектората към ВСС показала, че най-честите причини за оправдателните присъди се коренят в работата на съда, а не на прокуратурата. Проверката е по заповед на главния инспектор Теодора Точкова и е извършена през 2016 г. на база събрана информация по време на проверки на дейността на прокуратурите през 2014 и 2015 г., съобщава пресцентърът на институцията.
Проверка е извършени в 9 окръжни, 3 военно-окръжни и 17 районни прокуратури.
През 2014 и 2015 г. са постановени общо 259 оправдателни присъди по обвинителни актове на проверените прокуратури - малко над 2% от всички постановени 11 276 присъди на съдилищата през тези две години.
"Противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на закона,
които не компрометират тезата на прокурора,
внесъл обвинителния акт или поддържал обвинението, е най-честата причина за постановяване на оправдателни присъди", се казва в съобщението. Тя се среща в повече от половината случаи - 140 присъди.
Става дума за различно разбиране на съдържанието на разпоредбите на Наказателния кодекс и на различна преценка на доказателствата от страна на съда и на прокурора. Правят впечатление различията в прилагането текста за малозначителност на деянието, което го прави не престъпно, както и противоречивата съдебна практика по въпроса дали отпадъкът от тютюна, т.нар. "пул", е акцизна стока или не при прилагането състава на престъплението - продажба или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон.
Следващата най-често срещана причина за постановяване на оправдателни присъди е събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени по време на разследването. При 46 от оправдателните присъди за 2014 и 2015 г. се среща тази причина. Примери за това са назначаване и изготвяне на нова експертиза, резултатите от която довеждат до изменение на обвинението в съдебната фаза или промяна на свидетелските показания в съдебната фаза и други, което не следвало "да се свързва с грешки и слабости в работата на конкретните прокурори", посочват от Инспектората.
По едно от проверените дела подсъдим е бил оправдан, защото не е било доказано по несъмнен начин, че именно той е прокарал в обръщение неистински подправен паричен знак – банкнота от 10 лв. Това се дължало основно на промяна на показанията на разпитани по делото свидетели в съдебно заседание в сравнение с показанията им, дадени на досъдебното производство.
Другите две причини за постановяване на оправдателни присъди
са пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на разследването
- при 32 оправдателни присъди през 2014 и 2015 г. и неправилно квалифициране на деянието в обвинителния акт при 33 оправдателни присъди през този период.
Установено е по проверените дела, че подсъдими са били оправдани поради
недоказано авторство на деянието – заради пропуски при събирането на доказателства в разследването
или поради допуснати в тази фаза съществени нарушения на процесуалните правила. Например при проведени действия в досъдебна фаза, при които заради допуснати нарушения, съдът ги е изключил от доказателствата по делото.
"Намаляването на оправдателните присъди, дължащи се на тези две причини, е непосредствена цел в работата на проверените прокуратури. Положително се оценяват усилията на административните им ръководители за преодоляване на слабата активност на разследващите органи при събиране на доказателствата", обясняват от Инспектората.
В преобладаващата част от проверените прокуратури имало ефективно ръководство върху разследването, но в отделни случаи то не се осъществявало своевременно и ефективно.
При проверките Инспекторатът не е установил оправдателна присъда заради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или неподаване на протест.
"Петте групи причини за постановяване на оправдателни присъди са формулирани и въведени с приложение към Указанията за подобряване на организацията на работата в Прокуратурата на Република България по наказателно-съдебния надзор. Целта на Указанията, утвърдени от главния прокурор, в сила от 1 януари 2014 г., е именно намаляване на случаите на постановени оправдателни присъди поради субективни пропуски на органите на досъдебното производство", се казва още в съобщението на Инспектората.
Инспекторатът констатирал, че с тези указания е създадена ефективна система в държавното обвинение, чрез която статистически се обобщават оправдателните присъди, но и детайлно се анализират причините за тях.
Инспекторатът към ВСС все пак дава накрая и препоръки, не всички обаче са към прокуратурата. Започват с нуждата разследващите органи да повишат квалификацията си, както и ефективно да се ангажира тяхната активност и отговорност в процеса на разследване.
За прокурорите е казано -
"Нужно е също да продължат действията за поддържане на високо професионално ниво на прокурорите".
Трябват и усилия за хармонизиране на практиката по приложение на закона между съдилищата и прокуратурите, както и между различните инстанционни нива на прокуратурите, коментират още от Инспектората.
"Инспекторатът препоръчва непрекъснато повишаване на квалификацията на прокурорите – чрез обучителни семинари и срещи за обсъждане на константната съдебна практика. Препоръчва още съвместни семинари и обучения на прокурори и разследващи полицаи от съответните териториални дирекции на МВР за повишаване квалификацията на разследващите органи и подобряване взаимодействието между органите на разследването и прокуратурата", се казва накрая на съобщението.
