© Дневник
Главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов
Софийският градски съд (СГС) не е препятствал прокуратурата да извърши проверка по дела, свързани с разрешаване на специални разузнавателни средства (СРС), по които са допуснати нарушения. Напротив - "в духа на доброто сътрудничество между двете институции и желанието за диалог в съда е създадена организация, така че да се улесни работата на органите на прокуратурата при извършване на проверката, като се отчитат обемът на проверяваната информация, спецификата на същата, капацитетът и възможностите на отдел "Защита на класифицираната информация" в СГС, и най-важното - стриктното спазване на всички законови изисквания".
Това заяви днес председателят на съда Калоян Топалов в отворено писмо до главния прокурор Сотир Цацаров. Повод за него е писмо, което Цацаров изпрати преди седмица до съдийската колегия на съдебния съвет, в което обяснява, че прокурорската проверка по доклада се бави, защото ръководството на съда не съдейства на наблюдаващия прокурор Клементина Паличева. Писмото на главния прокурор бе прието за сведение от колегията, но не е изпратено до Топалов, макар да го засяга пряко. Днешното му писмо е следствие от информацията, която е получил от публикации по темата.
Преди време Топалов оповести доклад на за драстични нарушения през 2015 г. при разрешаване за подслушване, включително и такива, допуснали подслушване и следене на дипломати. Повече за него четете тук.
Спорът между наблюдаващия прокурор и ръководството на съда се изразява в това, че обвинителят иска от съда да ѝ изпратят копия от всички дела за разрешени СРС-та със съмнения за нарушения. От съда пък ѝ казват, че тя трябва да се запознае с тях в регистратурата за класифицирана информация на съда и след това да поиска копия на определени материали от тях, тъй като делата са обемни.
"Считам, че е изключително важно да Ви запозная с фактите, такива каквито са, тъй като, изхождайки от изнесеното в публичното пространство по случая, не съм сигурен, че сте запознат с тях обективно", обръща се днес Топалов към Цацаров и прилага към писмото цялата кореспонденция между прокурор Паличева и ръководството на съда в хода на проверката. Топалов отбелязва, че формата му на обръщение е такава, каквато в последните месеци е избрала прокуратурата за комуникация, вместо възникналите между двете институции въпроси да се решават по съответния ред, в духа на взаимен диалог.
Председателят на съда започва с това, че възразява и се противопоставя на "опитите за изнасяне на неверни данни и твърдения в публичното пространство, което се засили особено отчетливо от началото на миналата седмица и което ескалира най-вече в т.нар. жълти медии".
"Ако някой си мисли, че е нормално и може в една демократична държава всеки път, когато реши,
да хвърля произволни лъжи, да размахва пръст или да сплашва членовете на ръководството на съд, включително и най-големия окръжен съд в страната, следва да е готов да понесе отговорност за действията си в приложение на цялата строгост на закона", продължава Топалов.
Топалов представя на Цацаров фактите
Иначе от кореспонденцията между съда и наблюдаващия прокурор се разбира, че на 6 април прокурор Паличева е поискала от Топалов заверени копия на наказателните дела, цитирани в доклада на съда от 19 до 36 страница. Той отговорил, че тя може да се запознае с тях в отдел "Защита на класифицираната информация" в съда и поискал протокола, с който тя е определена за наблюдаващ прокурор по предварителната проверка. На 20 април Паличева отново е писала на Топалов, че за да прецени дали има данни за извършено престъпление, трябва да ѝ бъдат предоставени исканите документи. Тя се позовава на Закона за съдебната власт, в който се казва, че прокурорът има право да изисква документи, без да има ограничения дали съдържат класифицирана информация.
На 16 май от съда са поканили с писмо прокурор Паличева на работна среща. В тази връзка Калоян Топалов пише на Цацаров, че прокурор Паличева е била информирана от заместник-председателите на градския съд Даниела Борисова и Мина Мумджиева за възможността да се запознае с материалите в съда, като в телефонен разговор била поканена на среща за уточняване хода на проверката. Първоначално Паличева се съгласила и казала, че ще върне обаждане, но това не се случило и последвала официална покана с писмо.
"В отговор се премина в стила на епистоларна комуникация, в която се отправяха едни и същи искания към съда, които, смея да твърдя, се разминават с нормативните изисквания", се казва в днешното писмо на Топалов до главния прокурор.
В отговора на Клементина Паличева до съда от 19 май пък се казва, че тя няма практика по повод на текущи проверки да провежда срещи с жалбоподатели или с представители на институции, подали сигнал до прокуратурата. Последвал е отговор на съдия Мумджиева, в който тя уведомила Паличева, че в исканите от нея дела се съдържа голям обем писмени материали, голяма част от които нямат отношение към изводите в доклада. Освен това, за да даде копия от делата в доклада, съдът е искал преценката на прокурора за относимостта на материалите в тях, заради което ръководството му е искало обвинителят да дойде в съда и да ги разгледа.
Отговорът на прокурор Паличева е, че тя вече се е запознала с доклада и преценката ѝ е, че за извършване на проверката са ѝ необходими посочените вече дела, цитирани в доклада.
На 2 юни отговор до Паличева е изпратил вече председателят на съда Калоян Топалов, в който обяснява, че в отдела за класифицирана информация се съхраняват и строго секретни документи, които СГС не може да размножава. Топалов допълва, че размножаване на класифицирани документи се допуска само след мотивирано искане и индивидуализация на документа. В доклада за СРС-тата обаче не били индивидуализирани конкретни документи от изброените в него дела, нито идеята е била изчерпателното им изреждане. По думите на Топалов отказът на прокурора да се запознае с материалите в съда в хода на предварителна проверка, без да е ясно дали изобщо ще се стигне до разследване и искането от съда да размножава огромен брой документи, нарушава баланса на усилията, изискани от съда, от една страна, и стойността на събраните данни, от друга.
Как според Топалов се интерпретират фактите
След като излага фактите в писмото си до Цацаров, председателят на градския съд заявява, че оттук насетне всяка тяхна интерпретация води до изкривяването им - "съобразно желанието на интерпретиращия, което не спомага за разкриване на обективната истина и в частност за осъществяване на започната прокурорска проверка".
"Напротив, фриволната интерпретация на фактите води до появилите се, волно или неволно, инсинуации, граничещи с абсурда, но за сметка на това - на нивото на глупостта на разпространяващите ги", пише Топалов.
Той сочи две групи неверни интерпретации, които са направени в медиите след огласяването на писмото на Цацаров до съдийската колегия миналата седмица.
В първата група влизат твърдения, че ръководството на съда не желае реалното извършване на такава проверка, въпреки че самото то е неин инициатор, че то се стреми към реваншизъм спрямо старото ръководство на съда, включително и че е извършено престъпление с огласяването на доклада за СРС-тата.
"Тази свободна интерпретация на сухите факти бе вплетена в медийната война, която се води перманентно срещу настоящото ръководство на съда вече повече от година и половина, чрез неговото демонизиране и упрекване във всички човешки грехове", заявява Топалов.
Той се спира и на другата група медийни коментари, които според него отново са резултат на фриволно тълкуване на фактите. И дава примери за следните, както сам ги определя, "спекулации" - че се прави всичко възможно от прокуратурата, за да не се извърши тази проверка, тъй като има опасност с нея да бъдат установени факти, надхвърлящи изнесеното в доклада на СГС. Или пък че никой няма интерес от извършването на такава проверка, тъй като наяве ще излязат доказателства за появили се в медийното пространство твърдения за зависимости между магистрати, политици и бизнесмени.
"Че по случая се създава изкуствен конфликт, чрез който за пореден път се цели да се отстрани ръководството на съда и той да бъде овладян от "подходящите" хора и т.н., в което аз лично силно се съмнявам", пише председателят на градския съд.
В писмото си днес Топалов задава и един риторичен въпрос - "как следва да бъдат тълкувани в този контекст думите на председателя на Националното бюро за контрол на СРС, изказани съвсем наскоро на обучение на председателите на окръжните съдилища по въпросите на СРС за "докладчето", изготвено от СГС, че съдържащите се в него данни отдавна са широко известни, но
защо трябва да се ровим в миналото, като е по-добре да гледаме напред? Просто риторичен въпрос".
Писмото му до главния прокурор завършва с констатацията, че когато призваните да си съдействат и взаимодействат институции не го правят, се пораждат съмнения и спекулации в тяхната работа, както и в основанията, и в мотивите те да действат или да не действат по един или друг начин.
"Това в никакъв случай не води до повишаване на доверието в тях, още повече когато се касае до институции в рамките на съдебната власт, защото доверието в институциите не се гради само върху техните действия, а и върху резултатите от тях, както и върху способността им те да взаимодействат помежду си. Именно поради това се надявам да спомогнете за създаване на необходимата организация такава, каквато е създадена и в СГС, за да може проверката по изпратения от мен до Вас доклад да приключи максимално бързо при съответния оперативен порядък, отчитайки всички обективни дадености и специфики, и най-важното - при стриктното спазване на закона", обръща се председателят на градския съд към Сотир Цацаров.
