Как община Варна отговаря на "въпрос за един милион"

Снимката е архивна

© Надежда Чипева

Снимката е архивна



Цял месец беше необходим на общинската администрация във Варна, за да намери отговор на "въпрос за един милион", зададен от "Дневник". Повод за него са съмнения в нарушаване на договора за почистване на битовата смет в града, сключен с дружествата "ЗМБГ" АД и консорциумът "Варна – 1" ДЗЗД. В няколко от градските райони те са поставили вместо изрично договорените метални и поцинковани контейнери пластмасови с доста по-ниска цена. За всички контейнери, договорени между общината и двете дружества разликата надхвърля 1 млн. лв.


Писмото, съдържащо отговори на зададените въпроси, е подписано от зам.-кмета на Варна Тодор Иванов. От атрибутите към него става ясно, че със съставянето му са били ангажирани общо четирима висши и средни общински служители. Въпреки това справянето със задачата им е отнело повече от 20 работни дни.


Метал или пластмаса?


Договорите между общинската администрация, "ЗМБГ" АД и "Варна – 1" ДЗЗД са сключени на 30 юни и 1 юли м.г., на базата на спечелен търг за възлагане на обществена поръчка. Нейната продължителност е 5 години, а стойността й надхвърля 60 млн. лв.




Неразделна част от договорите са технически спецификации и предложения, подписани от възложителя и изпълнителите. Според тях във Варна трябва да бъдат разположени около 6 хил. контейнера за битова смет т с вместимост 1100 л. Изрично условие е те да са "сиви, изработени от метал, със сертификат за качество". Но вместо тях по улиците на града са поставени черни контейнери от пластмаса.


Според офертите в сайтовете на няколко български фирми, предлагащи метални контейнери за смет тип "бобър", единичната им цена е от над 480 до 510 лв. Друга проверка показа, че цената на пластмасовите контейнери, поставени във Варна е точно 338 лв. за брой. Това прави разлика между 140 и 170 лв. за един контейнер или около 1 млн. лв. за всички 6 хил., които е трябвало да бъдат разположени според договора със "ЗМБГ" АД и "Варна – 1" ДЗЗД.


Кой е възложил подмяната?


В обяснението си за причините, довели до подмяната, Тодор Иванов твърди, че "съгласно Техническата спецификация на обществената поръчка възложителят (Община Варна) има правото да поиска промяна на броя и вида на контейнерите. В тази връзка, с цел естетизация на градската среда, и намаляване шумовото замърсяване при обслужването на контейнерите за битови отпадъци в определени микрорайони са поставени пластмасови съдове (...). Тяхното поставяне е прецизирано от районните администрации, като в районите с преобладаващо отопление на твърдо гориво са поставени метални такива".


В уточнение на този отговор в сряда поискахме да бъде посочен изходящ номер или линк към публикация в сайта на местната администрация на възлагателното писмо за подмяна на контейнерите. До края на работния ден вчера отговор на това искане не бе получен.


Каква е разликата между "микро" и "макро"?


Какво точно е имал предвид зам.-кметът на Варна, твърдейки, че по-евтини контейнери са поставени само "в определени микрорайони" от писмото му не става ясно.


Бърза проверка на територията на централния градски район "Одесос" показва, че там всички контейнери са полиетиленови. Същият тип съдове за събиране на битовата смет са разположени и в район "Приморски", край магистралата Варна - "Златни пясъци", дълга около 20 км., в кварталите край нея, както и на територията на туристическите комплекси край града. Любопитна подробност е, че според сайта на района "той е разположен на 5110 хектара и заедно с прилежащите 12 селищни образувания е най – големият по територия в страната".


Колко струват контейнерите?


Цената от 338 лв. за един пластмасов контейнер, цитирана по-горе, е записана в постановление на Варненската окръжна прокуратура от 14 март т.г. То е по повод на няколко случая с автомобили, изгорели заради подпалени пластмасови съдове за събиране на смет в централния район "Приморски".


Цената, която зам.-кметът на Варна е посочил в отговорите си до "Дневник" обаче е съвсем различна. Позовавайки се на информация от изпълнителите на обществената поръчка "ЗМБГ" АД и "Варна – 1" ДЗЗД той твърди, че металните и пластмасови съдове струват съответно 450 лв. и 429 лв. с ДДС. С други думи, разлика в цената на полиетилена и обработената, горещо поцинкована ламарина почти няма.


Дали община Варна е проверила реални ли са тези цени, от писмото на варненския зам.-кмет не става ясно. Но установената практика в други подобни случаи показва, че местна администрация не проверява верността на документите, които й се предоставят.


Кой проверява проверяващите?


Според записаното в договорите за почистване и извозване на сметта във Варна отговорността за спазването и изпълнението на клаузите им е поделена между няколко управленски нива.
Първа в списъка е дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред". Тази дейност е в ресора именно на зам.-кмета Тодор Иванов. Така излиза, че проверката, която би трябвало да е извършена по сигнала на "Дневник" е направена от същия общински служител, който упражнява и контрола по спазването на договорите със "ЗМБГ" АД и "Варна – 1" ДЗЗД.
Останалите, отговорни лица са упълномощени от кмета на община Варна Иван Портних. В конкретния случай става дума за кметовете на районните кметства.


Кой пази Варна чиста?


"Консорциум Варна 1" и "ЗМБГ", свързани с братята Кирил и Георги Домусчиеви. При обявяването на процедурата Варна беше разделена на пет зони, като фаворитите не се състезаваха заедно за нито една от тях.


В "Консорциум Варна 1" влизат дружествата "Ай Ес Ви трейд" и "Нелсен чистота". Първата е собственост на две физически лица, но от публикуваните й финансови отчети става ясно, че се финансира от свързаното с Домусчиеви дружество "Есте пропъртис". През 2009 г. то е отпуснало заем от 9.7 млн. евро на "Ай Ес Ви трейд", а за контакти е посочен e-mail с разширение huvepharma.com, съвпадащо с името на компания, която също е от групата на братята.


"ЗМБГ" АД също има връзки с Домусчиеви. В капитала й с 40% участва дружеството "Бул инвест груп 2009", което е собственик на футболния клуб "Лудогорец".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK