© Анелия Николова
Новият президент по традиция започва дейността си с високи нива на обществено доверие, а парламентът отбелязва спад с близо 20% на неодобрението от българите, показва проучване на "Алфа Рисърч", оповестено по Нова телевизия. То е извършено чрез 1024 интервюта в периода 12-22 юни.
Това е първо подобно проучване на "Алфа Рисърч" след конституирането на 44-то Народно събрание и третото правителство на Бойко Борисов. Данните показват 57% одобрение на действията на президента и 12% неодобрение.
31 на сто от анкетираните не дават нито отрицателна, нито положителна оценка. Според управляващия партньор в "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова именно тази група ще е ключова за това дали в следващите месеци и години оценката ще е положителна или отрицателна.
Проучването за одобрението на институциите показва 15% положителна оценка на работата на парламента, срещу 39 отрицателна. 45 на сто от анкетираните още нямат изразена позиция. Боряна Димитрова подчерта, че критичните нагласи са спаднали, спрямо предишния парламент, който е имал 57% отрицателни оценки.
Управляващия партньор в "Алфа Рисърч" посочи, че от отговорите на въпросите в проучването се забелязва умора от политическото противопоставяне. "Хората искат от политиците да поставят ясни и конкретни цели, като предложат и решения за тяхното решаване", каза Димитрова.
"Борисов 3" тръгва от нивата на "Борисов 2"
Месец след поемане на управлението коалиционното правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти има одобрение от 23% срещу 33 на сто неодобрение. Това равнище е аналогично на това, от което тръгна и вторият кабинет "Борисов".
Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част (44%) от хората все още не могат да изразят мнение за работата на кабинета. Отношението към правителствто е силно повлияно от политическите симпатии, като сред привържениците му се открояват избирателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и частично тези на Реформаторския блок.
Що се отнася до членовете на кабинета, първите мнения за работата им ги обособява в три групи. С най-висок рейтинг са добре познати от предишните две правителства министри, - вицепремиерът Томислав Дончев (с одобрение от 18.8%), министърът по председателството на България на Съвета на ЕС Лиляна Павлова (12.3%) и спортният Красен Кралев (11.1%).
Следващата група е на министри, чиято работа все още не е позната на обществото, поради което малка част от хората изразяват мнение за тях. Това са най-голямата група, като включва 10-12 представителя. Третата група е на министири, ръководещи натоварените със силни обществени очаквания сфери. По правило те не получават кредита, с който стартират други техни колеги.
Преобладаващо критично е отношението към правосъдния министър Цецка Цачева с одобрение от едва 13.2%, към икономическия Евгени Караниколов (7.9%), към здравния Николай Петров (6.9%).
32% от анкетираните искат влизане в Еврозоната, а половината присъединяване към Шенген
Като пример тя посочи промяната на нагласите за очакван срив на обединена Европа. "Няколко позитивни примера на политически лидери от Холандия и Франция, зададоха ясни стъпки обърнаха отношението, като сега има едно успокояване", посочи Боряна Димитрова.
Тя представи и частта от прочуването, която засяга нагласите към присъствието на България в ЕС. "За" влизане в Еврозоната са били 32% от анкетираните, а против 43 на сто. В същото време половината от запитаните искат България да стане част от Шенген, а 23% не приемат това.
Боряна Димитрова посочи, че има един интересен парадокс - българите искат страната да е по-пълноценен член на ЕС, но се страхуват от цената.
