Липсата на е-платформа не е станала повод за жалба по нито една обществена поръчка

© Юлия Лазарова

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) няма подадени жалби срещу обществени поръчки с искане за отмяната им, защото все още няма изградена единна електронна платформа, която трябваше да функционира от началото на месеца. Това се разбра от отговор на КЗК, пред която се обжалват търговете, до "Дневник".

Повод за питането стана факта, че в Закона за обществени поръчки е предвидено от 1 юли да заработи единна национална уеб-базирана платформа, в който срок трябваше да се изготви и Наредба за условията и реда за използването ѝ, както писа в. "Сега". Вместо това на сайта на агенцията за обществени поръчки бе публикувано съобщение, че срокът за въвеждане на платформата се удължава до 18 октомври 2018 г, макар първоначално срокът да бе записан в закон.

"До момента, няма подадени жалби с твърдение за нарушение по процедурата, основаващо се на липсата на единна национална електронна уеб-базирана платформа, която следва да бъде използвана при възлагане на обществени поръчки от възложител", се казва в отговора на КЗК.

На въпроса дали липсата на платформа е основание за прекратяване или отмяна на търговете от комисията посочват, че това е въпрос на разглеждане по същество на евентуални жалби. Изложени твърдения за нарушения ще се преценява от КЗК в съответствие с установените в Закона за обществени поръчки правила за произнасяне след обжалване срещу актове, действия и бездействия на възложителите - министерства, общини и други ведомства.

От комисията все пак признават, че

срок, който е установен със закон може да бъде променян само със съответния по степен нормативен акт.

"Промяната в срока не може да е причина за подаване на жалби срещу обществените поръчки и оспорване на тяхната законосъобразност, още по-малко да доведе до прекратяването им", отговориха за "Дневник" от Министерството на финансите, към което е агенцията за поръчки. Те обясняват, че срокът - 1 юли е много по-кратък от посочения в приложимите европейски директиви, който е 18 октомври 2018 г.

Макар и съобразена с европейското законодателство новата дата се появи като съобщение на сайта на агенцията, което няма силата на закон и съответно, докато не бъде променен Закона за обществените поръчки, ще има правен вакуум. Законът все още не е променен.

Причината да няма платформа са технически - свързани с обжалване на търга за възлагане на изработката ѝ и затова фактическото ѝ въвеждане трябва да се отложи. Обявената от агенцията поръчка е на етап разглеждане на оферти. Била е обявена на време, но не е приключила поради неколкократно обжалване. Предвижда се търгът да бъде изпълнен в рамките на новия нормативно определен срок, посочват още от финансовото министерство.

В съобщението на сайта на агенцията се казвало, че са предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки, посочват още оттам, макар в него да се споменава само, че е удължен срока.

"С приемането на тези промени се очаква проблемът да бъде решен, включително като се обхванат заварените случаи. Дотогава от възложителите се очаква да прилагат действащия ред, който гарантира в достатъчна степен спазването на принципите на закона и изискванията на приложимите европейски директиви", обясняват още от финансовото ведомство.

Според тях от възложителите не следва да се търси отговорност, а обявените поръчки трябва да се възприемат като законосъобразни, тъй като ще са съобразени със закона и действащите европейски директиви.

Според юрист, когото "Капитал" цитира, жалби в КЗК трудно биха били уважени. Причината е, че те се подават срещу възложителите, а самите те не са виновни за липсата на онлайн платформа и нямат техническа възможност да спазят закона.Оттам обясняват, че проект за наредбата за използването ѝ може да бъде предложен само след нейното изграждане.

Въпреки че Агенцията за обществени поръчки отхвърля опасенията за проваляне на търговете и уверява, че проблем няма да възникне, случая показва, че липсва отговорност към електронното управление, въпреки че то е основен приоритет на правителството.