Една уж тривиална история за правосъдие

© Надежда Чипева, Капитал

Спречкване в дискотека прераства в бой, който завършва с ранени, единият от които е намушкан с нож. Следва разследване и дело.

Накратко историята звучи тривиално. Но детайлите й разкриват разнопосочна съдебна практика - четири съдебни състава решават казуса по кардинално различен начин - от условна присъда за подсъдимия, през той въобще не следва да бъде наказан до...седем години затвор.

В момента се очаква окончателното решаване на делото, което е стигнало за трети път пред Върховния касационен съд (ВКС), като върховните магистрати не могат да го връщат повече на долните инстанции, а ще трябва да го решат.

Как започва всичко

4 август 2013 година братът на Николай – Венислав Николов, се засича по стълбите на дискотека "Екстази" в Бяла Слатина със сина на кмета на с. Галиче Ценко Чоков - Мартин Чоков. Те "разменили реплики, започнали да се блъскат и карат". Били заобиколени от приятели и на двамата, които се включили в боя, става известно от съдебните решения по казуса и от разказа на майката на Николай Николов - Ирена Митева пред "Дневник".

Докато тече боят, момиче отишло да повика охраната в заведението, която дошла да разтървава биещите се мъже.

В крайна сметка пострадал - е един от двамата охранители на дискотеката Павел Вътов, който бил намушкан от Николай Николов, както приема съдът на всички инстанции. Ножът не е открит, но показанията на свидетелите и данните от експертизите показват, че той е извършител на деянието. Охранителят Вътов пострадал докато извеждал Николов от дискотеката.

След това Николай и брат му се обадили на телефон 112. Докладвали, че е станало сбиване и има ранени. Двамата се отправили към болницата заради раните, които получили от сбиването. Там по-късно бил докаран и раненият охранител, той бил опериран веднъж в града и веднъж в софийската болница "Пирогов".

Съдебното производство

Обвинението на Николай Николов е за опит за убийство, след като по тялото на Павел Вътов е имало четири рани - в стомаха и гърба. Първоинстанционният съд в Монтана приема, че Николов е причинил умишлена средна телесна повреда на охранителя и го наказва на една година и половина условно. След прокурорски протест и жалба на пострадалия втората съдебна инстанция - Софийският апелативен съд, потвърждава решението на по-долния съд. Казусът стига до Върховния касационен съд (ВКС) само по жалба на пострадалия, без прокурорски протест. Пред ВКС представителят на прокуртурата заявява, че решението на предишната инстанция е правилно, а наказанието - справедливо. Върховните магистратите обаче връщат делото за ново разглеждане от друг апелативен състав. Аргументите са, че по-долният съд не е изследвал доказателствата в процеса в дълбочина.

Втори състав на апелативния съд приема, че действията на подсъдимия са неизбежда отбрана, които макар и превишили пределите ѝ, не следва да бъдат наказани, защото са извършени под уплаха и страх. Затова той решава, че Николай Николов не следва да бъде наказан. Делото отново стига до върховния съд по жалба на пострадалия и протест на прокуратурата. Върховните съдии обаче пак връщат процеса за ново разглеждане от друг апелативен състав. Със сходни аргументи.

Трети състав на Апелативния съд обаче решава, че не става въпрос за телесна повреда, а за опит за убийство при пряк умисъл. Определя и наказание - 7 години затвор.

Интересен момент в процеса, който за трети път се разглежда от въззивната инстанция е, че след края на съдебното следствие, съдът обявява, че ще се произнесе с решение в срок. Според утвърдена от години съдебна практика по наказателни дела това означава, че наказанието, който ще постановят магистратите, ще е същото - 1.6 условна присъда, постановена от първоинстанционния съд, или по-леко.

Случаят обаче се развива по друг начин. След като делото е обявено за решаване, съдия Вера Цветкова е отменила проведенето съдебно следствие и е поискала започването му отначало. Причината била - да изиска свидетелство за съдимост на подсъдимия. Такова имаше по делото, дори и да е изтекло (свидетелствата за съдимост се издават за срок от 6 месеца - бел.ред.), съдът може служебно да го изиска, обясни пред "Дневник" адвокатът на подсъдимия - Людмил Рангелов.

Освен това може да се иска свидетелство и да се реши делото, без да се отменя съдебното следствие и да се налага то да започва отначало пред този състав.

© Юлия Лазарова

Откъде идват разликите в съдебните решения

Как е бил изведен Николай от дискотеката - е единият момент, в който се различават мотивите в присъдите на различните инстанции, което води и до различните наказания. Окръжният съд в Монтана, както и два състава на Апелативния съд в София с председатели Иво Вапцаров и Елена Каракашева приемат, че охранителят е удрял подсъдимия, докато го е извеждал навън.

"Там двамата охранители си разпределили братята и без да попитат какво става и защо, започнали да им нанасят удари", е записано в решенията на Окръжния съд в Монтана и на двата апелативни състава. Там се разбира още, че пострадалият е ударил с юмрук в лицето Николай Николов и го блъскал по стълбите надолу към изхода на заведението. Когато подсъдимият останал с гръб към него, пострадалият му нанесъл и силен удар в тила, с който го съборил на пода на заведението и скочил върху него. След като се изправил, подсъдимият извадил нож с острие около десет сантиметра и намушкал пострадалия, се разбира още от решението на първоинстанционния съд.

Апелативният състав с председател Вера Цветкова обаче не е съгласна с доводите в предишните присъди. Тя осъжда Николай Николов на 7 години затвор като се мотивира с факта, че охранителят си е вършил работата по разтърваването, а свидетелските показания, сочещи, че той е удрял подсъдимия, тя не взема под внимание, защото били нелогични, непоследователни и не съответствали на другия доказателствен материал по делото. Тя посочва, че охранителят е "избутвал" подсъдимия от дискотеката като използваната от него сила била необходимата за изпъленение на задължението му.

В последната присъда на Апелативния съд е посочено още и, че ножът е 19 см, въпреки че в предишните съдебни актове са посочени 10 см. В нея не се конкретизира дали се включва дръжката към размера, а само е отбелязана двойно по-голяма дължина. В присъдата на последния апелативен състав не се споменава и че нанесените рани на охранителя са в дълбочина от 5 см., както е посочено в другите решения.

Дали охранителят е удрял пострадалия е от значение да се прецени дали се е отбранявал подсъдимият или той е нападал.

Вторият момент, който води до различните наказания, е дали подсъдимият е искал да убие пострадалия или е искал да го рани.

Заради начина на нанасяне на прободните рани - не в дълбочина и хаотично, заради това, че подсъдимият се е обадил на спешния телефон след сбиването и заради липсата на мотив за убийство първите три съдебни състава в процеса приемат, че не е имало умисъл за убийство. Според Окръжния съд в Монтана и първия апелативен състав, разгледал делото, прокуратурата не е доказала, че подсъдимият е искал да убие пострадалия, нито е посочила мотив за това. В присъдите се посочва, че раните са с дълбочина 5 см и не са засегнали вътрешни органи. "Вещото лице е категорично, че за кратък период от време, без медицинска помощ не би настъпил неблагоприятен изход, а в последващ етап това би било вероятно", се казва още в монтанската присъда. Двете съдилища отчитат факта и че подсъдимият се е обадил на тел. 112, като уведомил, че е нападнат и е станал инцидент. Според първия апелативен състав щом дълбочината на раните е 5 см, а дължината на ножа 10 см - подсъдимият не е забил острието в тялото на пострадалия, използвайки целия му размер.

От решението на втория апелативен състав, който приема, че подсъдимият не следва да се наказва, се разбира, че се е намирал в екстремна ситуация на нападение от различни хора, които са му нанесли удари, предизвикали сериозни наранявания по лицето и счупване на носа, както и контузия на главата с мозъчно сътресение след пореден удар, довел до падане по стъпалата между два етажа. "Агресивното поведение е предизвикало у Николов силни негативни емоционални преживявания на силен страх, задушаване, чувство на безпомощност и чувство на витална застрашеност /страх за живота му/, придружен от вегетативна симптоматика. Именно на тази база експертите приемат, че по време на инкриминирания инцидент при Николов е възникнало състояние на "уплаха", при което е налице затормозяване на нормалните психични процеси", се казва още в решението. Този съдебен състав аргументира изводите си за хаотичност на нанесените от подсъдидмия прорезни рани, която изключва умисъл за убийство, и с показанията на колегата на жертвата - другия охранител, който също е получил няколко порязвания и "който ясно заявява, че подсъдимият е махал с ножа, за да го пусне". Съдът отбелязва още, че "показанията на този свидетел в никакъв случай не могат да бъдат интерпретирани, като пристрастни в полза на подсъдимия".

Какво приема третият апелативен състав?

"Макар заключението на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза да посочва, че няма съдебно-медицински критерии да се установи дали ударите с нож са били хаотични или целенасочени, извод за насочеността на ударите може да се направи от свидетелските показания, както и от броя на ударите, с локация все в една и съща част от тялото на пострадалия". Със свидетелски показания съдът обосновава целенасочеността на ударите, макар свидетелите да се делят на две групи - близки до пострадалия и близки до подсъдимия. Съставът не коментира заключението на експертите, че подсъдимият е действал под уплаха и страх, а само казва, че е бил годен да разбира какво върши, по което не се спори.

"Съдът приема, че ударите не са били хаотични – липсва категоричност, както на експертното заключение, така и на свидетелските показания в тази насока, а изводът се базира на обективираното поведение на подсъдимия, намерило израз в нанасянето на четири последователни удара, всичките отправени към жизненоважна област на човешкото тяло, а именно гръдният кош, довели до проникване в гръдната кухина", аргументира се още третият състав на Апелативния съдсъ в последната си присъда. Без коментар е оставен фактът, че именно подсъдимият е звъннал на тел.112. Според решението е доказано по несъмнен начин, че след нанасяне на прободните рани, в по-късен момент подсъдимият е посетил болничното заведение, в което е бил откаран пострадалият, където е продължил с демонстрацията на агресивно поведение и заплахи и опити за саморазправа с него. В решенията на предишните три съдебни състава се казва само, че пострадалият е отишъл в болницата с брат си, за да се погрижат за раните си от масовото сбиване.

Разликата между опита за убийство и умишлената телесна повреда е ключова за размера на наложеното наказание.

Иначе Павел Вътов работел като охрана без трудов или граждански договор, след като според собственика щом е тренирал нещо - кикбокс, ставал за тази работа без да има нужда от обучение, се разбира от едното от решенията в процеса. Той е син на прокурор Веселин Вътов от Окръжната прокуратура във Враца.

Вътов бе определен като наблюдаващ по делото срещу кмета на с. Галиче Ценко Чоков. След телевизионен репортаж, че прокурор Вътов е в конфликт на интереси при тази проверка, защото кметският син е ключов свидетел по дело, в което пострадал е синът му, главният прокурор Сотир Цацаров отчете като грешка определянето му за наблюдаващ прокурор и разследването бе възложено на друг обвинител.

Предстои по казуса да се произнесе Върховният касационен съд.