По-малки суми, разпределени между повече филми - отличени режисьори искат реформа в българското кино

Аниматорът Теодор Ушев е сред подписалите предложението.

© Юлия Лазарова

Аниматорът Теодор Ушев е сред подписалите предложението.



Над 30 български режисьори и продуценти, постигнали най-големите успехи в българското кино в последните години, се обявиха за избор на редовен директор на Националния филмов център и "радикална модернизация" на Закона за филмовата индустрия, които да позволяват подкрепата на по-голям брой проекти. В отворено писмо до Министерството на културата и парламента те очертават своите предложения за закона, който в момента е в процес на промяна, но не в тази посока, и искат дискусия и промяна в устройствения правилник на НФЦ.


"На първо място, бихме искали да изразим тревогата си от поредното забавяне на конкурса за изпълнителен директор на ИА НФЦ и евентуалното му поредно опорочаване с цел неизлъчване на титуляр на този пост", пишат кинодейците. Филмовият център вече седма година се управлява от временно избран директор до конкурс.


Сред авторите на писмото са Стефан Командарев, чийто последен филм "Посоки" дебютира в конкурса "Особен поглед" в Кан, номинираният за "Оскар" аниматор Теодор Ушев, създателите на "Урок" и "Слава" Кристина Грозева и Петър Вълчанов, победителката от Локарно Ралица Петрова, продуцентите Мартичка Божилова и Мира Сталева, която е и директор на пазара за копродукции "София мийтингс", където български режисьори намират чуждестранна подкрепа за филмовите си проекти.




Ралица Петрова взе голямата награда на фестивала в Локарно година след като "Урок" спечели в категорията за дебют в Сан Себастиан. Според Стефан Командарев класирането на "Посоки" в програмата "Особен поглед" се дължи и на общия пробив на българското кино. За целта повече режисьори трябва да получават шанс.

© Locarno Film Festival

Ралица Петрова взе голямата награда на фестивала в Локарно година след като "Урок" спечели в категорията за дебют в Сан Себастиан. Според Стефан Командарев класирането на "Посоки" в програмата "Особен поглед" се дължи и на общия пробив на българското кино. За целта повече режисьори трябва да получават шанс.


Основните им забележки са, че текстът в закона, който определя каква сума да бъде отпусната годишно за българско кино, е неправилно формулиран и съвсем основателно не се спазва от Министерството на финансите (откак съществува, той е изпълнен само веднъж). Също толкова проблематично е, че ограничените средства се разпределят за почти пълното финансиране на няколко филма годишно, докато според режисьорите логично е по-малки суми да се разпределят между повече филми, които после да търсят средства от други източници.


"Не можем да приемем, че при такъв нисък годишен бюджет на НФЦ по-голямата част от него се разпределя между 5-6 филма с държавна подкрепа от около 1 млн. лв. и по този начин броят на филмите се свежда до абсолютния минимум. Считаме, че подобно разпределение често води до познатите на всички корупционни практики при провеждането на конкурсите и в крайна сметка до понижаване качеството на българското кино. В повечето страни със сходно на нашето икономическо състояние държавната помощ не надвишава 200-300 хил. евро. С такова подпомагане са и голяма част от българските филми от последните години, отличени на най-престижните международни филмови фестивали. Размерът на тяхното държавно финансиране е в рамките на 400 хил. лв. и те са реализирани като копродукции с други европейски държави", пишат режисьорите.


Затова режисьорите предлагат средствата на НФЦ да се разпределят между няколко категории филми, чийто бюджет да се финансира до определен таван. 30% от парите да отиват за стандартни пълнометражни филми на утвърдени режисьори, които могат да кандидатстват за до 50% от бюджета си, 30% за нискобюджетни и микробюджетни игрални филми (които могат да получат до 80% от бюджета си, който е по-нисък), 30% за първи и втори пълнометражни филми (които могат да получат до 80% от бюджета си), 5% за късометражни и 5% за развитие на проекти, които да получават до 80% от исканите средства. Логиката е, че утвърдените режисьори по-лесно ще намерят допълнително финансиране на проектите си.


Предложенията на режисьорите са входирани в Министерския съвет и могат да бъдат прочетени в прикачения файл, както и на сайта за обсъждане на законопроекти.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на slan777
    slan777
    Рейтинг: 566 Неутрално

    Малко съм разочарован от българските кино. Имаше един-два добри, но последните два XIa(2016) и Zift(2008) след кратко гледане около 30 минути ми се наложи да ги изтрия и да не ги догледам до края. Актьорите са зле, диалозите също. Не знам, може би реагирам като немец, затова да не ми харесват. Тези с немски актьори, като "Halmat na borovinkite"(2002) се хареса и на немските зрители.

    Може би бюджета е проблема, но българските филми са нискокачествени, в "Б" категория.

    Es muß Geld fließen!
  2. 2 Профил на volrath
    volrath
    Рейтинг: 518 Неутрално

    Това всъщност е добра идея. Нека повече хора имат поне някакъв бюджет. Когато се заговори за БГ кино винаги се сещам за два филма - един сръбски и един босненски/сръбски/хърватски/унгарски. "Като порастна ще стана кенгуру" и "Враг". Едното комедия, другото ужас/мистерия. И двата могат и изглеждат все едно са заснети с телефон с по-добра камера. И двата са интересни и ти задържат интереса от начало до край.

    С две думи - дайте шанс на повече хора, защото така се поущряват идеите. 100% някъде там има хора, които имат идея за филм, който не е копие на "Две димящи дула", "Бързи и яростни" и т.н. 100% има хора, които не искат да заснемат поредната драма, развиваща се в 90те години. Не може да няма. Просто не може.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK