© Георги Кожухаров
Кандидатите за ВСС от парламента ще бъдат изслушани на 7 септември.
На 7 септември правната комисия ще изслуша 11 членове за следващия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Кандидатите са 18, като всяка партия има издигнати по най-малко две номинации. За пръв път изборът ще става с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. Петгодишният мандат на сегашния състав на съвета изтича на 3 октомври. По закон новият трябва да бъде избран месец преди това, но според председателя на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов този срок е инструктивен.
Останалите единадесет членове от професионалната квота вече бяха избрани след общи събрания и пряко гласуване на магистратите. Те определиха един следовател, четирима прокурори и шестима съдии да влязат в новия съдебен съвет.
В следващите седмици "Дневник" ще представи 18-те кандидати през техните концепции и имотните декларации.
Освен съдията от Апелативния специализиран наказателен съд Драгомир Кояджиков, съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Диана Хитова, прокурора от Върховна административна прокуратура Маринела Тотева, съдията от Върховния административен съд (ВАС) Марина Михайлова друга номинация на БСП е на съдията от Софийския апелативен съд Даниела Марчева.
Марчева завършва юридическото си образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1995 година с успех от държавните изпити 5.00. Започва кариерата си като експерт в Агенцията за приватизация. До 2002 година работи като юрисконсулт. Тогава е и вписана като адвокат към Софийската адвокатска колегия. Между 2003 и 2005 година е част от администрацията на Висшия съдебен съвет. През 2005 година става съдия в Софийския районен съд, гражданска колегия. Пет години по-късно е назначена в търговското отделение на Софийския градски съд, а в момента е командирована в търговското отделение на Софийския апелативен съд.
Концепцията
В своята концепция съдия Марчева застъпва тезата, че съществуващата правна рамка не е достатъчна, за да позволи на ВСС да осъществи реална реформа на съдебната власт. "Всички негови правомощия, разписани в чл. 130а, ал.2 и ал.5 КРБ, чл. 16 ал 1, чл. 30 ал. 2 и ал.5 ЗСВ, му отреждат ролята на администратор, който осъществява кадрова дейност (назначава, повишава, премества, атестира и освобождава от длъжност магистратите и административните ръководители в органите на съдебната власт), налага дисциплинарни наказания, приема бюджета на съдебната власт, има технически функции по въпросите за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт и други. Разширяването на тази рамка е прерогатив на законодателната власт", пише съдия Марчева и отбелязва, че съдебната система се отличава със специфичен консерватизъм, който се изразява в това, че в правораздавателната дейност основният фактор е този на личността на магистрата.
"В този контекст ще си позволя да припомня написаното още през 1908 година във вестник "Обществена обнова", от съдията във ВКС Васил Василев, което самата аз винаги съм споделяла: "за раздаването на едно добро правосъдие се изисква както дълбоко познаване на закона въобще, напълно просветен човек, тъй и добросъвестно и смелост, независимост, защото е недостатъчно последното условие, ако съдията не познава добре не само текста на закона, но и неговия смисъл, идеята, която се гони с него, и принципа, върху който той стои, защото само тогава законът може правилно да се приложи със случая, който му се предоставя за разрешение. И наопаки: неспособен за раздаване на правосъдие е съдията, който макар и да е богат със знания, но решенията му не се диктуват от неговата съвест, но отива при нея или е завладян от причини, които му препятстват да действа, тъй като му говори неговото убеждение."
Съдия Марчева очертава няколко проблема, с които трябва да се заеме Висшият съдебен съвет, като уточнява, че това трябва да се случи в условията на прозрачност.
Проблемите са: "отстояване на институционална и индивидуална независимост на съдиите; натовареността; доброто управление на човешкия ресурс - ритмичност и обективност на конкурсите; адекватни форми на образование (чрез Националния институт по правосъдието); критерии за атестиране; ясна и предсказуема дисциплинарна дейност; въпросите за оптималната организация на съдилищата".
По всеки един от очертаните проблеми Марчева е отбелязала някои бележки:
"Независимостта на магистратите не съставлява форма на безнаказаност, безотговорност, а е гаранция за безпристрастно правосъдие. Твърдо стоя зад убеждението си, формирано и от опита ми през последните години във въззивен съд, че проблемът с този вид влияние (бел.ред - нерегламентираното влияние при постановяване на съдебни актове) е сравнително малък на фона на проблемите, свързани с недостатъците на законодателството и условията на работа, при които професионалните грешки биват разпознавани като морални."
Според нея ВСС може да реагира, като осигури добри условия за работа и реагира при всяка "проява на злонамерена медийна кампания и спекулация с работата и името на един съдия".
За нормата на натовареност съдия Марчева отбелязва, че това не означава "норма на труд в общоприетия смисъл, доколкото разпределението на делата не е ограничено при достигане на някакъв лимит. В този смисъл трудът на съдиите не е нормиран чрез количествени показатели, а също и с оглед сложността на делата", пише още кандидатът на левицата. Марчева признава, че първата крачка направена от настоящия състав на съдебния съвет - създаването на тази норма за натовареност - все пак е стъпка в правилната посока, но същинската работа предстои.
Тя представя няколко идеи за ефективното управление на потока дела - нещо, което е в правомощията на съдебния съвет.
"Осигуряване на законодателна инициатива на ВСС и предприемане на законодателни промени, чрез които да се постигне от, една страна, по-равномерно разпределение на потока дела във всички съдилища в страната, а от друга, да се облекчи самият правораздавателен процес (например централизирано разпределение на делата по заповедните производства, изменение на правилата за подсъдност и подведомственост за определена категория дела). Освен това според Марчева трябва да бъде осигурена ресурсна обезпеченост, включваща не само "осигуряване на достатъчен брой съдии, съдебни служители и съдебни помощници в конкретния съд, но и осигуряване на адекватно съобразно положения труд възнаграждение".
Сред идеите на Марчева са още промяна на съдебната карта и използване на възможностите на електронното правосъдие.
Според кандидата на БСП съдебният съвет трябва да организира квалификация на съдиите, "което означава, че административният орган следва да осигури на първо място условията всеки съдия да премине през определен брой обучение в НИП".
Имотна декларация
Марчева е декларирала апартамент от близо 200 кв. метра в София, закупен през 2009 година на стойност 256 хиляди лева. Средствата за него са придобити от банков заем. Тя е декларирала и имотите на родителите си, които са къща, гараж, два апартамента и земи. На името на съпруга й има два автомобила, закупени през 2009 година и 2013 година. От продажба на активи баща й Ангел Маринов Родопски има близо 270 хиляди налични лева. На името на мъжа й има ипотечен кредит от над 400 хиляди лева от Банка ДСК.
