Строителни фирми щели да оглеждат възможности за местене на църквата в Беренде

Строителни фирми щели да оглеждат възможности за местене на църквата в Беренде

© НИМ



Представители на строителни фирми заминавали за с. Беренде, община Драгоман, за да оценят възможността за преместване на цяла средновековна църква - паметник на културата от национално значение на територията на Националния исторически музей (НИМ). Това съобщава директорът на НИМ Божидар Димитров, който сам призна, че идеята му хрумнала през уикенда и нито е одобрена от Министерството на културата, нито пък се знае чия собственост е въпросната църква.


Огледът е насрочен за утре, а Георги Самуилов и Стефан Шарлопов - едни от дарителите за спорната реставрация в средновековната столица на България Плиска - са готови да подпомогнат местенето и реставрацията, добавя в съобщението си Димитров. Директорът на НИМ призовава и други граждани да дарят, като останалите средства щели да отидат именно за оспорваната от учените Голяма базилика в Плиска.


Църквата в Беренде е обявена за народна старина още през 30-те години на миналия век, а статутът й е препотвърден и от новата власт през 60-те и 70-те години. Стенописите й са от 13 или 14 век и са обвързани с владетелите Иван Асен или Иван Александър, а ансамбълът е един от малкото, запазени в такава цялост от това време. Затова според учени значението й е изключително голямо. Въпреки това - и въпреки усилията на местен жител, учредил сдружение за запазването й, тя е в тежко положение и властите не се интересували особено от нея до този момент, научи "Дневник".




Строителни фирми щели да оглеждат възможности за местене на църквата в Беренде

© НИМ


Според директора на НИМ това било защото тя се намирала на дъното на дере, което било "такова върло", че нито реставратори, нито туристи можели да стигнат до там. На въпроса на "Дневник" дали преместването й няма да доведе до щети, той отговори с "Айде, опитвам се, ваш'та мама соросоидска, да ви хвана логиката как ще доведе до унищожение на паметници". Според него тя няма да загуби контекст, а стенописите щели да се запазят "много добре".


Остава въпросът как там ще се озове исканата строителна техника и каква е законността на инициативата на Димитров, който кандидатства да бъде шеф на НИМ отново и по информация на "Дневник" е в отпуск по болест. Според другия претендент за директорския пост в музея - Вера Бонева - българският закон за културното наследство не допуска местене на недвижими паметници.


Във връзка с идеята от Светия синод заявиха пред "Дневник", че въпросът има и духовен характер и дори да не е задължително, би било удачно от Националният исторически музей да се допитат и до тях.


Димитров бе призован да се извини за обидите, а от министерството на културата се разграничиха от думите му. Ето цялото му съобщение, второ по темата от избухването на скандала:


Появиха се нови дарители за пренасянето и реставрацията на църквата в с.Беренде (построена според някои по времето на цар Иван Асен II) в НИМ или някъде другаде. Както можеше да се очаква това е "старата гвардия", сред които Стефан Шарлопов, подкрепил кампанията за Голямата базилика в Плиска. Между тях се откроява и бизнесменът Георги Самуилов, досега дарил най-голямата сума за Голямата базилика в Плиска и който се гордее с това, че цар Иван Асен II е католик. Георги Самуилов също е католик от град Раковски и той сподели, че не би могъл да не се отзове на този призив и то на единствения владетел-католик.


Божидар Димитров разяснява, че през 1204 г.. Цар Калоян сключва уния (от лат. – съюз, обединение) с папата, според която българската църква се подчинява на Римската курия и това продължава до 1235 г., когато на събора в град Лампсак, в Мала Азия православните църкви решават да въздигнат българската църква в ранг патриаршия. И това й става.


През своята история България има сключени три унии с римската католическа църква. Първата е по времето на цар Борис I - от 865 г. до 870 г. Втората – след 1904 до 1936 г. И третата – от 1859 г. до наши дни, но само за една малка част от българските християни. Днес българските униати са на много места в страната, основно в Малко Търново – с.Покрован, ивайловградско и вече по силата на икономическото разселение – в много други градове на страната. Католиците в Раковски са друг тип вярващи. Те са българи павликияни, които през XVII век, под заплахата да бъдат потурчени, приемат да станат католици и да се поставят под покровителството на папата и на Великите сили, и това ги спасява като християни.


Утре заминават представители на различни строителни фирми, които ще направят оглед как може да стане пренасянето на храма и колко ще струва то. Даренията може да се изпращат на сметката на Голямата базилика в Плиска. Ако останат някакви пари, те ще отидат за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK