Дневникът на Боян Петров: Плуване в мъгли и виелици под Даулагири

Даулагири така както го видях за първи път.

На 20 август, година след тежкия инцидент в Кресненското дефиле, алпинистът Боян Петров се отправи към десетия си осемхилядник - Даулагири. Това стана по-малко от месец след като успя към достиженията си да добави и Гашербрум II, което беше втория му опит на този връх. По традиция "Дневник" публикува дневника на алпиниста. Днес ви предлагаме първата част от него, изпратена на 5 септември. Снимки от пътуването към базовия лагер можете да видите тук.

Заминах за Непал напълно възстановен след изкачването на Гашербрум II. За 20 дни в България успях да кача 6 кг, основно с гювеч, баница, шопска салата и таратор. Усетих и летните жеги, стигнах дори и за една тренировка до Пирин. Още от самолета за Катманду видях, че целият Непал и северните части на Индия бяха покрити с огромни многопластови сиви облаци, пълни с дъжд и мъгли. Мусонът все още беше много силен и в следващите 14 дни видях слънце общо за около пет-шест часа.

С жилавия и много упорит Карлос Сория се познаваме от 2009 г., когато и той и аз заедно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков се качихме на Гашербрум I в Пакистан. Тогава той беше на 70 г., а сега е на 78 г. Със Сито и Луис се познавахме от 2014 г., когато заедно успяхме на Канчендзьонга. За последно, четиримата бяхме заедно на Анапурна през пролетта на 2016 г. и пак се поздравихме с успех. Питах се дали ще ни се усмихне съдбата да направим четвърти съвместен удар и на Даулагири.

С 24 минути полет стигнахме до изходния пункт за Анапурна и Даулагири - Похара, втория по големина град в Непал. Разходка, последни покупки и на другия ден се натоварихме на джип, с който за 10 часа планирахме да стигнем до Марфа. До Бени се пътува по асфалт, след което почти веднага влязохме в дълбоки кални коловози, големи локви и рядка кал. Джиповете преминават с включен 4х4, камионите се справят с много опити и маневри, а претоварените междуградски автобусчета постоянно затъват, свалят пътниците и с много бутане успяват да изплуват и продължат нагоре.

На първия блок, който беше запушил пътя, чакахме само три часа. Само след час каране стигнахме до друг камък с големината на гараж. Мусонните дъждове предизвикваха ежедневни свлачища и калища в цялата страна.

Заобиколихме го пеша и след 6 км ходене през нощта стигнахме до едно село, където пренощувахме. Машините успяха да разбият голямото паве едва след 20 часа работа. Трафикът се отпуши, сменихме джипа и стигнахме до Марфа само с ден закъснение. Въпреки, че си карахме десетина носачи от Катманду, наложи се да изчакаме в селото още един ден, за да намерим още носачи и мулета.

На 27.08 керванът ни потегли нагоре заедно със 7 мулета (всяко от които носи по 60 килограма) и 14 носача (с по 25 кг всеки). На другия ден никой не щеше да мръдне от зеления лагер на 4200 м, защото ни валя проливно почти целия ден.

Зеленият лагер на 4200 м по пътя към базовия лагер.

Следващия лагер организирахме на 5100 в т.нар. Скрита долина - красиво голо място, до което се стига само след като прекосиш проходи над 5000 метра. На 30.08 прекосихме т.нар. Френски превал на 5370 м, откъдето за първи път видяхме Даулагири в цялото му величие. Само след по-малко от час той потъна в облаци и мъгли и така с къси прекъсвания си остана и до днес.

Даулагири е бил изкачен от българи за последно през 1997 г.

В базовия лагер вече имахме кухня и палатки, така че се разплатихме с носачите и мулетарите и се заселихме на кой където му е отредено. Мястото не е нито красиво, нито просторно и обзорно. Забити сме на странична камениста морена прекалено близо до стената на върха, така че за съжаление от него виждаме само малка част от подножието. В лагера е доста компактно и тясно - 12 палатки с разстояние между нас не повече от два метра.

Базовият ни лагер се намира между камъни на 4672 м височина.

Усетих, че ако трябва да чакам "оправяне" на времето сигурно щях да се отчакам доста. На първия цял ден в базата се ориентирах кое къде е и как е подходът до началото на маршрута. На 1.09 поех сам нагоре с прогноза "неясно променливо, мусонно". За 4 дни видях слънцето само за около 4 часа, при това три от тях през последния ден. През останалото време едва виждах под носа си и основно плувах в мъгли и виелици. За първи път катерех в края на мусона и не знаех кое как се случва. За първи път на 6500 м ме валя два дни дъжд. Малката ми палатка е устойчива на силен вятър и сняг, но не и на дъжд. Прогизнах доста и през голяма част от времето в палатката отводнявах локвите с технологично парцалче, което предвидливо си носех.

Палатката ми в Лагер 2 на 6500 м след едно от многобройните отводнявания.

Планината почти не я видях и добре, че имаше бамбукови флагове и части от въжета, оставени от шерпите на Карлос Сория, така че да се ориентирам в коя посока се ходи. През всичките дни имах по-ясно мъгливо време само между 6 и 9 ч. сутринта, след което дъжд, суграшица и сняг, носени от силен северен вятър. Все пак се заинатих и на 3.09 успях да докосна кота 7135 м, което е височината на връх Ленин в Памир.

Най-високата точка, която успях да достигна по време на първото ми излизане по маршрута.

Тримата испанци тръгнаха нагоре на 4.09 заедно с 4 шерпи. Очевидно бяхме експедиции с различни стилове. Те имаха шерпи, всеки си отговаряше за точно определена задача, вдигаха дрон за заснемане на всяка крачка, разполагаха със сателитен интернет и постваха видео новини и интервюта от мястото на събитието. Най-обаче ме притесни тъжната им статистика на Даулагири. Карлос идваше за 7-ми път, Луис за 5-ти път, Сито за 4-ти път. Бяха вече прекарали под този връх повече от една година.

Многото есенен сняг и голямата лавинна опасност беше най-честата причина за отстъпленията им. Аз идвам за първи път и засега съм новобрански оптимистично настроен. Може пък комбинацията между нас да сработи този път и да ни качи и на този връх, на който българи не са стъпвали от далечната 1997 г. В следващите две седмици очакваме пристигането на двама италианци със ски, швейцарец и трима американци. Доста камерно присъствие под Даулагири сравнено с над 220-те човека, които тази есен ще атакуват Манаслу (8163 м).

Всичко, което трябва да знаете за: