Сто години от смъртта на царица Елеонора: Коронованият ангел на милосърдието

Княз Фердинанд и княгиня Елеонора, февруари 1908 г. /преди обявяване на независимостта през септември същата година/.

© Фото-албум

Княз Фердинанд и княгиня Елеонора, февруари 1908 г. /преди обявяване на независимостта през септември същата година/.



На 12 септември се навършват 100 години от смъртта на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд. По този повод днес от 10.30 ч. на гроба й в Боянската църква ще бъде отслужена панихида. Малцина знаят, че Боянската църква дължи спасението си на нея. Тя е имала познанията за ценността на стенописите и фреските и дарила средства боянчани да купят терен за нов храм, тъй като те смятали да разрушат старата църквица и на нейно място да издигнат по-голяма. Предстои да бъде открита и изложба за благотворителната й дейност и като сестра на милосърдието по фронтовете на войните за национално обединение от 1912 до 1917 г, организирана от поета Румен Леонидов, общественика и изследовател на Третото български царство Тошо Пейков съвместно с Българския червен кръст, чийто активен съосновател е била царицата.


"Дневник" публикува откъс от историческия фото-албум "Владетели, дворци и дейци на
Третото Българско Царство" – автор и фотограф д-р Тошо Пейков, написан по книгата на Неда Антонова "Царица Елеонора Българска. Документален роман."
-----------------


Малцина познават името на царица Елеонора, макар че на нея е посветил стихове и Иван Вазов. А за нейната благотворителност, милосърдие, грижа и съпричастност към ранените войници по полевите болници и лазарети на Балканските войни и Първата световна, Неда Антонова написа книга, в която я нарича "Белият ангел с червения кръст" и "Коронованият ангел на България".




Когато цар Фердинанд през февруари 1908 г. /тогава все още княз/ я довежда в България, германската аристократка Елеонора фон Ройс - Кьостриц бързо печели любовта на заварените деца на царя а и на българския народ.


Състрадателна и грижовна, войниците я наричаха "майко"


В спомените си за нея милосърдната сестра Мария Хаканова пише: "Тя си беше спечелила обичта на всички войници. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със счупен ръце, крака, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от куршумите, шрапнелите и адския гръм на войната. На тях Царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво желание на Царицата – те й казваха "Майко" – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха всекидневно писма: един искаше от нея дървен крак, друг се съветваше с нея, трети й известяваше, че му се е родил син А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите от Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха колективни писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго."


За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката. И още на следващата година тя ги влага в изграждането на санаториума за гръдно-болни деца край Варна, построен по нейно настояване в
национален български стил. И за девет години царуване, от мащеха на царските сираци, Елеонора се превръща в Майка на Отечеството. Германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц е изключително скромна, пристига от княжество Ройс без прислуга и с обикновен пътнически кораб, за да посвети в следващите години живота си на България.


В средата на февруари 1908 г. една царствена 47-годишна жена слиза с достойнство на русенския бряг, водена под ръка от августейшия с съпруг. Но вече предшествана от благородната слава на Милостива и Милосърдна, с която две години по-рано я награждава световната преса заради
себеотрицанието, проявено в грижите й за ранените руски и японски войници като медицинска сестра по време на Руско-японската война. За нея граф де Бурбулон, съветник и приятел на цар Фердинанд, пише: "Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори свободно и руски, и е с абсолютно международен манталитет, отличава се с простота, няма слабост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци."


Тя притежава само името си, руския орден "Света Ана" (равняващ се на кръст за храброст за цивилни), няколко сандъка с лични вещи


и един великолепен роял, чиито чисти тонове и днес могат да се чуят в музикалната
зала на двореца Евксиноград.


И, разбра се, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които тъй скоро ще изчезнат от личния сейф на Нейно Величество...


"Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се
омъжва за България"


– провиденчески заявява в деня на венчавката им Великата руска княгиня Мария Павловна. А само няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска – пророкува: "Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на
Милосърдната."


"Да си царица е служба като всяка друга: чиновник във Външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в Двореца" – казва Елеонора пред журналисти. На личния й герб е написано: "Вярност и постоянство", а цветовете й на владетелка са бяло и червено – бялата звезда и червената лента на първия български орден "Александър", както и на знамето на Червения кръст, чиито идеи тя самоотвержено прилага и защитава до последния си дъх.


Сто години от смъртта на царица Елеонора: Коронованият ангел на милосърдието


Съдбата й е свързана с България. Седемнайсетгодишна, тя се сгодява за руския граф Марк Александрович Оспени, но още на другия ден след годежа графът е извикан в Русия, защото започва Руско-турската война. "Моята сватба мина без мене" – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, а след време издъхва от раните си.


Скръбната Елеонора завършва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на
самарянство и благотворителност. При заседанията на Българския червен кръст тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й 24-ти пехотен Черноморски полк, когато присъства на негови празници и маневри.


В същото време щедро дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството
"Самарянка". С финансовата й помощ се основава благотворителен фонд "Елеонора", откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища, безплатни ученически и детски трапезарии, интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява първите 30 000 лева.
Жълти европейски вестници я обявяват за владетелката с най-скромен гардероб. "За една царица е недопустимо да се гизди!" – отвръща тя невъзмутимо. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи, Нейно Величество Царицата на България


очарова доброто общество с мекото сияние на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна ерудиция


и съвършени жестове, тя е "двама стари дипломати, взети заедно" – по думите на самия цар Фердинанд.


Елеонора Българска е едновременно царицата-самарянка и царицата-воин. През ранната есен на 1912 г. в България избухва най-въодушевеният и трагичен национален празник: Балканската война. Народът ликува. Синове и бащи се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се
венчаят чрез подвига и смъртта; майки следват полковете на децата си – "там,
дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз" Плаче само царица Елеонора. Тя, която със собствените си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение. Защото лично е преживяла войната – това "чудовище-човекоядец"


В София, Пловдив и Кюстендил са разположени болниците, издържани с лични средства на царицата – 400 легла и 200 души обслужващ персонал


при най-модерно за онова време оборудване. (Там отиват фамилните скъпоценности, с които е пристигнала принцеса Ройс - Кьостриц!) Близо до фронтовата линия са настанени временни лазарети, по спирки и гари са разположени питателни пунктове за пристигащите с влака ранени. И тя – "Главната медицинска сестра
на Царство България" – е навсякъде:


До последния ден на войната е на първа линия с риск да бъде пленена


Царица Елеонора е единствената жена в българската история, носител на ордена "За храброст".


И тъй – до битката за Чаталджа. Тогава за пръв път царица Елеонора усеща, че силите й отпадат... Ракът вече е пълзял в отпадналото й тяло.


През същата 1913 г. името на царица Елеонора, а чрез нея и името на България гърми по света. Нейният международен апел за помощ на унизената й родина и за бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата-воин, показват се филми за войната, за България и за Елеонора.


Трепва и далечна Америка. В началото на 1914 г. президентът Томас Удроу Уилсън се обръща към нацията: "Да се притечем на помощ на един достоен за внимание и уважение народ, какъвто е българският. На другия край на света, през един океан и континент се намира един почернен и опустошен от войната народ. Един малък народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в болниците. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Нейната Царица и народ апелират към американците да им се
притекат на помощ. Европа бе спасена за втори път от тоя малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори срещу общия враг на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия." ("New York American", Ню Йорк, 21 януари 1914 г.)


През 1915 г. царица Елеонора е поканена от президента Томас Уидроу Уилсън да посети Съединените щати. Царицата вече е тежко болна и презокеанското пътуване, както и големите разстояния в Новия свят могат да костват живота й. "Не ме е страх. Нося си пълна торбичка с обезболяващи хапчета – казва тя на сестра си. Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас! Точно сега, когато европейските сили ни смятат за агресор, когато сме разгромени и объркани. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее само заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят"


На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, царица Елеонора усеща
влошаване на състоянието си и постъпва в клиника. Вече е написала завещанието си. През лятото на 1917 г. царицата се връща в България, за да издъхне на 12 септември в килията на манастира "Свети Димитър" край двореца Евксиноград. Всичките финансови средства, с които е
разполагала българската владетелка, тя завещава на болници, санаториуми, бедни семейства и инвалиди.


На царица Елеонора България дължи Боянската църква – нашия влог в европейския Пред-Ренесанс


Сто години от смъртта на царица Елеонора: Коронованият ангел на милосърдието

През пролетта на 1912 г. жителите на софийското село решават да съборят стария храм и на негово място да издигнат нов. "Е, па пораснааме откъм население, Ваше Величество, черковата ни се сторва малка, най-вече по празниците" – оправдава се кметът. "А колко би могло до струва издигането на нов храм?" – пита царицата. "Е, па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат" – осведомява я майстор Гьоре. И тя не само купува с лични средства и подарява на боянчани парцел за нов храм, но и довежда от Европа образописец. Продава поредното от
фамилните си бижута... Така тя спасява Боянската църква, за да я подари на поколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена.


Последното й желание е да бъде погребана скромно – "Като прост войник!" – до стената на любимата й Боянска църква. А през 1979 г. към Световния списък на ЮНЕСКО е добавена още едно чудо – Боянската църква "Св. св. Николай и Панталеймон".


До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите на царица Елеонора и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ в двора на Боянската църква. Любовта на българския народ към обичната му царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото й.


С името на царица Елеонора днес е обозначена една уличка в столичния квартал "Красно село" (на нея се намира православната църква "Св. св. Кирил и Методий"). А нейното име и подвиг са погребани под нетленните отломки на една фалшива идеология, според която историята по нашите земи започва едва ли не през септември четиридесет и четвърта.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10661 Неутрално

    Гробът и от южната част на Боянската църква се поддържа от грижовна ръка. Достойна жена, за която знаем твърде малко...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на SETT
    SETT
    Рейтинг: 231 Разстроено

    "Народната власт" се е погрижила през годините всички достойни хора в държавата да потънат в забрава, а навред изникнаха "паметници" на обирджии на мандри, съветски окупатори и альоши.

    1. “Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата.” Сър Уинстън Чърчил
  3. 3 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 2561 Неутрално


    в Боянската църква има огромна американска секвоя, засадена от царицата преди там стотина години.

    Ако не го отсекат - един ден ще стане най-високото дърво в България.

  4. 4 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1883 Неутрално

    Похвално дело е публикуването на този материал. Поздравления за редакцията. Дано повече медии се сетят за тази достойна жена.
    Сигурна съм, че повечето българи не са чували нищо за царица Елеонора, виждала съм гроба й в Боянската черква, но подробности за живота й не знаех. Предполагам, че е била нещастна, но явно е била силна и надарена личност с истински смислен и живот.

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8655 Неутрално

    Достойна жена и до днес недооценена в България. За разлика от нея, сега забогателите лумпени, само могат да рушат културното наследство, пазено даже от една чужденка.

  6. 6 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 949 Неутрално

    Не съм фен на монархията, но добрите дела трябва да се зачитат !!!

  7. 7 Профил на tedif
    tedif
    Рейтинг: 1015 Разстроено

    Ало,*Дневник*да бяхте публикували и една снимка от скромния гроб на починалата царица та цяла България да види как червените глисти са изстъргали от паметника нейното име.Сега е възстановен с нова плоча,но си личи гнусотиите на червените орки!

  8. 8 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Колко малко знаем, какъв срам за червения режим, оставил името и на забрава!
    Поклон пред паметта и името на тази всеотдайна и достойна личност в нашата история!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  9. 9 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1979 Неутрално

    Това трябва да е една от най-известните личности на България. А не чалга певачки, мутреси и елитни проститутки.
    Макар да няма и капка българска кръв е направила за нас повече от хиляди други, дето се бият в гърдите и крещят "Булгар, булгар".

    E PLVRIBVS VNVM




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK