Дневник
© Боян Петров
Към 3 ч. сутринта по време на атаката. Моля се за слънце и светлина.
В нощта на 15 септември българският алпинист Боян Петров е опитал неуспешно да достигне десетия си осемхилядник в соловото си изкачване. Подробностите четете в третия му дневник от началото на експедицията. Как достигна до базовия лагер четете тук. Втората част на дневника му представя живота в базовия лагер и аклиматизацията - за тях четете тук. Снимки от пътуването към целта можете да видите тук.
Експедиция Даулагири 2017- първи опит неуспешен, ще има и втори
Всичките си досегашни осемхилядници съм ги изкачил от втория си опит. Не знам защо си повярвах, че този ще го изкача от раз, ще го сляза и просто ще си тръгна към вкъщи. Прогнозата вещаеше силно намаляване на вятъра, сняг в планината няма много и напредването по маршрута планирах да е бързо и лесно.
Последователно и без никакви проблеми за три дни изградих Лагер 1 (5950 м), Лагер 2 (6666 м) и Лагер 3 (7260 м). Движех се с групата на Карлос Сория, но винаги тръгвах по-късно и пристигах по-рано от тях в лагерите. В деня на атаката (15.09.2017), Карлос, Люис, Сито и 6 шерпи тръгнаха от Лагер 3 между 21:30 и 22:30ч. Всички без изключение бяха с пухени костюми и кислородни маски. Аз се събудих точно в полунощ, пих чаша лиофилизирана плодова течност, изядох един сладък рубар, обух обувките, сложих котките и в 0:45ч тръгнах нагоре. Лагер 3 е на толкова стръмен склон, че да отидеш до палатката на някой от съседите трябва задължително да ползваш котки и въже. © Боян Петров Лагер 1 е разположен в поле от големи цепнатини и ходенето без осигуровка е проблемно. © Боян Петров В Лагер 2 (6666 м) има три чертички покритие на един от мобилните непалски оператори. © Боян Петров Лагер 3 (7260 м) се намира на много стръмен склон и издълбаването на платформа за малка палатка отнема около един час. © Боян Петров Гордо водя група от 9 човека с кислородни маски.
Склонът нагоре беше чист и в първите два часа сигурно съм вървял със скорост между 120 и 150 метра денивелация в час. Беше ми студено, защото вървях само по термобельо, полар и тънка хибридна пухенка. След като напуснах ръба и започнах траверс по склона вдясно, ме удари силен насрещен вятър, който ме мъчеше не толкова със силата си, колкото че носеше дребни ледени кристали, които се забиваха по всичките незакрити части на лицето. Не чаках много и си сложих ски-маската, което донякъде успокои положението. Скоро след това си сложих и голямата 700-грамова пухенка и погледнах термометъра, който висеше на раницата - минус 19 градуса без вятъра. Ако го отчетях и него, сигурно беше под -25С. Единственият шанс да не се преохлаждам критично беше да ускоря темпото. Отделно се молех, час по-скоро да ни огрее слънцето.
В 4:30 ч. вече виждах заревото на изгрева, но слънцето ни огря чак към 5:30 ч. След около час настигнах испанците и шерпите, задминах ги всички и отидох до водещия ги Пемба Шерпа. Намирахме се някъде на около 7800 метра.
"Пемба накъде е върхът?". Той ми посочи неопределено някъде нагоре към билото над нас. Никой от групата не беше ходил толкова високо, самият Пемба също не беше изкачвал върха, но беше стигал много близо до него.
Радостен, че виждам върховото било, започнах да пробивам пъртина на 9 човека катерещи с кислород.
Интересно, но бързо ги откъснах и само след половин час разстоянието между мен и тях стана повече от 150 линейни метра. Бях си набелязал една точка от билото, откъдето предполагах, че ще видя истинския връх. Най-накрая я стигнах и видях, че билото всъщност е серия от скални жандарми и снежни козирки, непреодолими без въже и партньор. Планът ми за траверс към върха пропадна. Височината беше 8055 метра и знаех, че съм на не повече от 300-400 метра от главния Даулагири. © Боян Петров Някой от тези върхове е главния Даулагири. Кой точно се надявам да видя на следващия опит.
Тръгнах надолу и дълго махах на групата, която ме следваше, докато ме разберат, че ще направя спускане с траверс към основата на главния връх. С един диагонал спуснах до 7850 метра и започнах да търся кулоара, който води към върха. Оказа се, че е последният от серията кулоари, които се спускаха от билото. Снегът се оказа неочаквано много, нямаше нито фирн, нито лед както очаквах.
Видях, че ме следват и седнах да ги изчакам. Само за по-малко от половин час потънахме в облаци. Испанците и Пемба ме настигнаха и направихме бърз анализ на обстановката. В момента беше 12 часа на обяд, те бяха излезли от щурмовия лагер преди повече от 14 часа, видимостта изчезваше прогресивно както във всеки от предходните дни и до върха ни оставаха около 300 метра изкачване в дълбок сняг.
Аз се чувствах изморен и неспособен да поддържам скоростта, с която катерех цялата нощ. Разсъждавах, че ако не съм бърз, значи съм рисков за себе си и за останалите. Взех решение, че се връщам и скоро след като им го казах и те заключиха, че се отказват.
Само за 2:45 часа успях да се спусна по пъртината на изкачването и в 15 ч. си влязох в палатката на щурмовия лагер доста мокър от следобедния снеговалеж. Веднага изпих един упсарин, опаковка магнезиев цитрат и таблетка микс от минерали и соли. Заспах почти веднага и не се усетих как са минали три часа. Карлос и групата му още ги нямаше и аз се подготвих за втора нощувка над 7000 метра. Заспивайки, усетих, че започнаха да се прибират и след като ги питах дали имат нужда от нещо, се отпуснах и заспах.
На другата сутрин на никого не му се ставаше, но аз знаех, че искам да се спусна до базата и започнах да ги разпитвам какви са плановете им. Бяха доста колебливи докъде след вчерашното спускане ще успее да се смъкне Карлос. При моята тактика, не оставах никъде заредена палатка с провизии, екипировка и гориво, ами всичко се разнасяше нагоре и надолу в зависимост от следващата цел. © Боян Петров Така изглеждат киборгите с кислородни маски. Дори и аз невинаги знам кой точно седи зад тази маскировка.
За пет часа се спуснах до базовия лагер и доволен изпих над литър и половина доматена супа. Коремът ми се беше доста свил и едвам успях да изям и половината на това, което готвачът Ринджи ми сипваше.
Вече знам всичко за маршрута към Даулагири и планирам да го тръгна веднага след като получа информация за няколкодневно подобрение на времето. Оставих си всичко някъде в снега на около 6000 метра между Лагер 1 и 2, така че следващия път ще кача нагоре само храна и гориво. Съдбовно или не, но първият път явно разучавам обстановката, преценявам вариантите и изчислявам времена и провизии. На втория опит отивам спокоен и подготвен, така че мога да се насладя на самото катерене във високите облаци.
Успешният височинен алпинизъм със сигурност не е гонене на секунди, сантиметри и обиколки. Не е стадионна игра с ясни и предвидими параметри. Щом достигна върха обаче, алпинизмът ми дава увереност, че тренирам правилно, че планирам добре цялата подготовка и че съм се научил да не подценявам противниците си. Да видим как ще изиграя докрай картите си в двубоя с Бялата планина - Даулагири. Оптимист съм, но опитът ми показва, че шансовете в "надбягването" с природата и планините в най-добрия случай е 50 на 50.
Виж видео 
bkstoja
Рейтинг: 445 Неутралнопълен със себе си! но може би това ти трябва за да ходиш да мръзнеш по върховете.
Иво
Рейтинг: 5194 ЛюбопитноМного интересен пътепис... успех при втория път Бояне. Дано само и времето се оправи.
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36****
Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.
One Hour
Рейтинг: 1668 НеутралноУспех!
penetrating
Рейтинг: 12866 НеутралноВторият е спокоен и уверен, но трябва да се пазят сили и за връщането...
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David HilbertАнтикомунист и антиГЕРП
Рейтинг: 761 НеутралноРеспект!
Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!adventure
Рейтинг: 250 Неутралновъзхищавам се на Боян и искрено се надявам да успее в голямата си цел за изкачване на всички 8000-ници. Чета пътеписите и гледам снимките с огромен интерес.
Все пак трябва да отбележа, че самоизтъкването му понякога ми идва малко в повече. Всички знаем че е много бърз и най-често е най-бързият. Защо му е да се сравнява с 80 годишен испанец? Както и да е... това е малък детайл.
Стискам палци за успешно изкачване при втория опит и чакам следващия пътепис.
zero_day
Рейтинг: 360 НеутралноУспех, Бояне! Това, което правиш е наистина достойно за уважение!
d11111
Рейтинг: 495 ГневноДневник, страхотно е, че публикувате материалите на Боян за изкачванията му и за височинния алпинизъм въобще. Но добре е да бъдете добре информирани по отношение на катеренето и алпинизма въобще. Защо не отразявате великолепните постижения на Петър Иванов, който в продължение на 1 седмица стана 3-ти на световно първенство по спортно катерене за юноши и девойки, спечели първата квота за България за Младежките олимпийски игри през 2018 г., стана европейски шампион и се калсира на 2-ро място в европейската купа за 2017 г. Или това за вас са маловажни постижения??? Ето, четете и се просвещавайте - http://bfka.org/news.php?id=1173 и http://bfka.org/news.php?id=1175 Съжалявам да го кажа, но не правите добра журналистика по отношение на спортните новини.
neut
Рейтинг: 1604 НеутралноУспех, Бояне, да се върнеш жив и здрав!
In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the restGopeто
Рейтинг: 3127 НеутралноАко разберем и научим това, ще бъдем в пъти по-успешни.
Успех на Боян!
"За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
zahariy
Рейтинг: 323 НеутралноНищо неуспешно няма, както сам казва - изучава обстановката! Късмет!
ali_ibn_isa
Рейтинг: 950 НеутралноВярно е че понякога самоизтъкването му идва в повече, ама определено не е без покритие. :)
Желая му успех и все така трезва преценка.
rapidfire
Рейтинг: 1868 НеутралноДо коментар [#9] от "d11111":
It is nice to be important, but it's more important to be nice!Ти за катерене на стена ли говориш?
Айде остави, моля те.
Тия маймунски изпълнения нямат нищо общо с истинския алпинизъм.
А на Боян - успех!
Peni Nikol
Рейтинг: 11704 НеутралноУспех и безаварийно прибиране.
d11111
Рейтинг: 495 ВеселоДо коментар [#14] от "rapidfire":
Ако искаТЕ да говориТЕ за истински алпинизъм, образовайте се повече :) И се погрижете за общата ВИ грамотност ;) :)
olimpipanov
Рейтинг: 1226 НеутралноУспех Съни!
rapidfire
Рейтинг: 1868 ВеселоДо коментар [#16] от "d11111":
It is nice to be important, but it's more important to be nice!AУ!
И тревата не е бърсана от прах от миналата година. :D
Откога в Средите са започнали да говорят на "Вие"? На развала отива тоя свят...
Сега остава да кажеш, че не трябва и да се пие бира.
Айде да предположим, че имам достатъчно познания.
Айде да предположим, че въпросното "маймунче" го познавам лично и много си го обичам, както и че много се радвам че е взел квота, за което горещо ще го поздравя следващия път когато се мерна на Бонсист, но скалното катерене, катеренето на боулдър и катеренето в зала НЕ Е истински алпинизъм.
Както за мое много голямо удивление разбрах навремето от старите кучета. Освен ако с времената не са се променили и понятията.
Но това, колкото и да е красиво и ефектно:
https://www.youtube.com/watch?v=Ml-rxMwcaf0
няма нищо общо с това:
https://www.youtube.com/watch?v=WxuCfDRpUXA
galapagas
Рейтинг: 1650 НеутралноУспех на Съни и поздравления на Дневник, че ни държат в течение какво става.
Pandipool
Рейтинг: 989 НеутралноУспех!
d11111
Рейтинг: 495 ВеселоДо коментар [#18] от "rapidfire":
Амиии... добре, поздравете Петър като "маймунче", дано му хареса :) Очаквам от Вас обаче примерите за "истински алпинизъм" в съвременната българска история. Освен това, МИСЛЯ, че хората, независимо кои са, дължат задължителното уважение, с главна буква и прочее...
Bramasole
Рейтинг: 4475 НеутралноС разумен риск и с качествата на Боян успехът му е сигурен!
"Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис КоулУспешно завръщане на този смел мъж!
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
rapidfire
Рейтинг: 1868 ВеселоДо коментар [#21] от "d11111":
It is nice to be important, but it's more important to be nice!Виж ся, моме.
На Петърчо му харесва, щото не е да не го е чувал от мене и преди и знае смисъла който влагам. Или, викаш и възгласът:
- Дръж, куче! - няма да му хареса? ;)
Второ, не знам дали знаеш, че Дневник във великото си благоволение дава възможност на хората да попреглеждат както своите, така и чуждите коментари.
Та като сме се ФаналЕ, нека да те поцитирам малко:
"Основният проблем е, че си малоумен трол!"
"Абе, умник, ти колко деца народи, та си се загрижил за бъдещето?"
"Ама разбира се, че на теб ще повЕрваме, а не на Европейската агенция по околна среда и води "
"Ти имаш ли представа, колко състезатели ТРЕНИРАТ и се състезават по сноуборд в България???"
"Браво, хали, ти си Велика... фотографка и психолог на кокошите души и мозъци"
"Ти имаш ли три грама мозък в главата си, за да пишеш подобни неща???? "
"ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?????"
Значи, когато ТИ говориш с хората, можеш да използваш спрямо тях ТОЗИ език и ТОВА отношение, а когато ТЕ говорят с тебе са длъжни да ти говорят на Вие и с уважение??
Не се ли получава нещо асиметрично и нереципрочно некЪк си? ;)
Освен това, да те светна - няма правило в българската граматика, което да изисква главната буква да се слага в средата на думата.
"Ако искаТЕ да говориТЕ "
P.S Да очакваш от мен да ти давам пример за истински алпинизъм в България под статия за Боян Петров е меко казано не особено ЕнтелЕгентно.
Без разбирра се да омаловажавам постиженията на старите кучета, от които научих смисъла на това понятие .
Ма какво си говоря, "вие хората дето разбирате от иситнски алпинизъм и отлично знаете какво е Анапурна" сигурно знаете и тия неща.
Айде със здраве, а ние простаците, отиваме да мааме бирата от шишето, че от чаша мое да е мноо възпитано и изСТискано, ма не ни е вкусно. :D
Наздраве! :D :D
uug08532115
Рейтинг: 8 ВеселоДано Боян Петров не показва тази наша Българска черта която чета по коментарите, че казано по нашенски "Си Е*ало майката" :)
С нетърпение очаквам да прочета, че опита е бил успешен.
Успех, само напред и нагоре.