ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Нурие Муратова, доктор по история: Трябва нов закон, който да осигури отваряне на всички досиета

Д-р Нурие Муратова

Д-р Нурие Муратова



Парламентът прекрати процедурата за избор на нов състав на Комисията по досиетата. Управляващата партия ГЕРБ предложи да има дебати не само за състава на този орган. БСП пак се обяви за закриване на комисията и поиска да се създаде институт за национална памет. "Дневник" потърси мнението на специалисти за работата на комисията, за закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и армейското разузнаване, както и за темите, които си заслужава да се дискутират сега.


Днес редакцията представя мнението на Нурие Муратова - доктор по история, преподавател по архивистика в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Научните й интереси са в областта на архивните политики, архивите на жените и на малцинствата и история на близкото минало.


Какво свърши добре Комисията по досиетата и какво не успя да направи? Какви причини виждате?




- Комисията се справи много добре с публикуването на документи по различни теми. Също така присъствието й в публичното пространство беше сравнително на ниво, поставяше някои важни въпроси от миналото, които иначе са изтласкани и премълчавани от мейнстрийма. За тези успехи допринесоха предимно някои медийно активни членове на комисията, като Екатерина Бончева например.


Не можа да се справи с резервите в обществото, свързани с безпристрастността й като институция. В обществото остана горчив вкус за прикрити агенти и сътрудници на Държавна сигурност и за политически предопределени "отваряния" и "прикривания". Също така комисията не можа да компенсира ограниченията на закона и да направи по-справедливо огласяването на агентите, което можеше да се постигне с публикуване в електронен вид на отворените досиета.
Друг много голям пропуск, който преобръща целия смисъл, е неглижирането на щатните работници в Държавна сигурност.


Също така шумът около отварянето на различни досиета и огласяване на агенти затъмни темата за жертвите на Държавна сигурност. Тях няма кой да ги огласи. Дори и при желание един изследовател например не може да публикува досието на преследван от режима, защото може да разкрие имената на разследвалите го агенти, които може да не са обявени от комисията. Така изследователят попада под ударите на закона и жертвите остават безмълвни за обществото.


Нужна ли е още комисията? Според БСП, която отново иска комисията да бъде закрита, трябва да се спре "избирателно да бъдат обявявани за принадлежност едни или други лица, особено преди избори". И още: "Проверките за принадлежност загубиха всякакъв смисъл. Не се постигна никакъв резултат в търсене на истината за реалната дейност на ДС." Какво е Вашето мнение?


- За избирателното обявяване – проблемът не е в самата комисия, а в закона. Не вярвам, че комисията е изпълнявала политически поръчки. Но законът дава достатъчно възможности да се прикриват определени хора и това се видя с промените, които се приеха в края на 2012 г. и които разшириха кръга на обявените лица.


За смисъла от проверките и резултатите от тях – смисъл има. Смятам, че дори и да няма лустрация, все пак се дава възможност на политическите сили да се ситуират в публичното пространство, тъй като включването на агенти на ДС не може да се скрие от обществото. Това за мен е изключително важно за хигиената на политическите партии и смятам, че наличието на комисията в някаква степен допринесе за нея (доколкото я има).


Има ли наистина смисъл от обявяване на доносници и агенти, след като няма лустрация? Достатъчно ли е да бъдат съобщавани само имена и управления на ДС, ако не се знаят обстоятелствата за "сътрудничеството" с тайните служби?


- Категорично съм против начина, по който се обявяват само имена, управления и дати. Смятам, че това задължително трябва да се промени, като се публикуват досиетата на всички обявени едновременно с обявяването им. В днешно време това е напълно постижимо технически и е само въпрос на добра воля.


Трябва ли да има промени в закона и какви?


- Според мен законът трябва да се промени кардинално. Трябва нов закон, който да осигури отваряне на всички досиета, след което този архив да стане обект на Закона за националния архивен фонд. Комисията, която трябва да се състои от експерти и да гарантира огласяването, да го извършва в режим на отворени досиета, а не в сегашния вид, при който никой не знае какво всъщност има в този архив. Смятам също така, че трябва да се разшири кръгът на проверяваните лица и срокът, от който тече проверката. Законът трябва да ангажира всички важни обществени институции като министерства, общини, училища, университети, болници и т.н. да направят и огласят пълна проверка със задна дата.


БСП иска да се създаде Институт за национална памет, за да се гарантира възможност знанието и информацията, която съдържат архивите на ДС, да бъде обект на работа на изследователи и историци. В същото време ще бъде дадена възможност да се прави проверка за всички лица, за които е събирана информация от ДС, но да се оставят изследователите да работят с тези документи, каза Жельо Бойчев. Сега не е ли гарантирана работата на изследователи в архива на комисията?


- Не е гарантирана работата на изследователите, защото те могат да работят само с отворени досиета. За всички други трябва разрешение от самия човек или негови наследници.
Не вярвам в добрите намерения на БСП, случаят е от категорията "Дяволът чете евангелието".


Имали ли сте трудности при работа в архива на комисията?


- Да, поради липсата на нормален научно-справочен апарат изследователят е принуден да работи "на сляпо".


Освен това режимът на охрана, вътрешни правила и осигуряване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро напомня самата Държавна сигурност, отколкото модерен архив, какъвто би трябвало да бъде.


ГЕРБ стигна до извода, че трябва да има дебати не само за ново ръководство на комисията. Какво си струва да се дебатира?


- Струва си да се дебатира пълното отваряне на досиетата. Аз мисля, че това може да стане, като комисията се "прикачи" към системата на държавните архиви, която има установени научно обосновани методически правила за обработка и съхраняване на архивните документи, както и осигурява тяхното използване. Така ще се даде възможност за пълен достъп на обществото до целия масив от документи. Комисията може да съществува като структура в Държавна агенция "Архиви" и само да изпълнява текущите проверки – при избори, по заявки и т.н. Така комисията няма да има политически функции, а само експертни – т.е. тя ще гарантира издирването на документите.


Въпросът за лустрация също трябва да се дискутира, защото той не е изчерпан. Моето мнение е, че законът трябва да предвиди задължителна лустрация за високите длъжности в държавата, а за по-ниските може да се въведе по-лек режим на преценка според случая.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK