"Кайлъшки вести", или как се пише вестник в затвора

Николай Стефанов и Синан Алиев.

© Велко Ангелов

Николай Стефанов и Синан Алиев.



В редакцията на в. "Кайлъшки вести" в понеделник преди обед е спокойно. Вестникът за септември е готов, има време, докато трябва да се бърза със следващия брой.


Йонко Илиев, който е част от екипа от няколко месеца, казва, че последната новина, която го е впечатлила, е безобразието на депутатите, които не са приели оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Според него народният представител си е правил PR, защото е знаел, че няма да приемат оставката му.


Следял е и встъпването в длъжност на новия Висш съдебен съвет.




Нито една от тези новини обаче не е в броя на "Кайлъшки вести". Защото това е вестник от затворници за затворници. Разпространява се на територията на затвора в Плевен, където пребивават над 400 души (хора с присъда, но и с мерки за неотклонение). Към вестника, който излиза от 2009 г., все пак има и интерес отвън – магистратите в региона понякога си го поръчват.


Параклисът в затвора в Плевен е изографисан от лишените от свобода. Тук на половин щат работи и православен свещеник. Идват представители на всяка религия при желание от някой затворник.

© Велко Ангелов

Параклисът в затвора в Плевен е изографисан от лишените от свобода. Тук на половин щат работи и православен свещеник. Идват представители на всяка религия при желание от някой затворник.


Тримата журналисти - млади мъже - стоят в стаята за занимания в затвора и разказват. Стаята има една голяма маса, няколко компютъра и пейки. На един от екраните се вижда последният брой на "Кайлъшки вести".


Ако има празник в съответния месец, той става тема на броя. Иначе изданието събира творчество от проза и поезия на затворниците, както и по някоя актуална новина от света или у нас. Има хороскоп, който не пишат затворниците, а всеки месец получават от шефа на затвора на флашка и го включват в броя. Защото те нямат достъп до интернет. Има и судоку. Вестникът е около 5-6 страници.


При разговора с "Дневник" отсъстваше главният редактор, който същия ден бе зает с делото си. Той се занимава с вестника повече от една-две години.


В затвора има и фитнес, където може да се играе и тенис на маса.

© Велко Ангелов

В затвора има и фитнес, където може да се играе и тенис на маса.


Какво ще бъде на първа страница решава началникът на социалните дейности в затвора Иво Кузманов. Журналистите разказват, че те не пишат, а събират истории от затворниците. Обясняват, че има много желаещи да пишат, дори може да се направи цяла книга от творчеството на някои от лишените от свобода.


Илиев разказва, че работата по вестника го е направила по-отговорен към живота и хората. Защото това да правиш вестник е нещо сериозно и го правиш за другите. А и е занимание, докато изтърпяваш наказанието си.


"Тука всеки се държи в една мисъл. Кога ще настъпи времето за свободата. Всичко друго за нас е лъжа", казва Синан Алиев. На него му остават година и осем месеца.


По тази причина всеки гледа да работи нещо, за да излезе по-рано, да отиде на някакви кастинги, имало различни програми, както и училище, обяснява Алиев.


За да покаже, че приемат конкуренцията Николай Козов показа брой на друг вестник, направен по Норвежкия финансов механизъм. Той е излязъл от печат само един път, но стои в редколегията на "Кайлъшки вести". В затвора цари пълен плурализъм на мнения, фирми, частни телевизии, шегува се още зам.-началникът на затвора.

© Велко Ангелов

За да покаже, че приемат конкуренцията Николай Козов показа брой на друг вестник, направен по Норвежкия финансов механизъм. Той е излязъл от печат само един път, но стои в редколегията на "Кайлъшки вести". В затвора цари пълен плурализъм на мнения, фирми, частни телевизии, шегува се още зам.-началникът на затвора.


Надеждата, която ги крепи, е различна за всеки: семейството и фактът, че един ден ще са свободни. "Това, което мога да постигна, но не съм успял, преди да вляза в затвора", или това, че преосмисляш грешките, които си допуснал.


Първата сутрин като се събудиш в затвора – така двама от журналистите определят най-трудния си момент. "После виждаш, че то и тук е за хора и свикваш."


Има си някакви правила, те трябва да се изпълняват и като ги спазваш, всичко е наред, обясняват те. "Трябва да мине времето и да знаеш какво да правиш през това време. И най-вече трябва да слушаш де", намесва се Алиев. "Трябва да спазваме тук закона и после като излезем пак. В затвора се замисляме за правилата, които не трябва да прекрачваме, и за това, че трябва да знаем границите си - кое може и кое не. Не трябва да правим работи, дошли от нашата глава. "Примерно аз трябва да отида да крада. Защо? Не трябва. Трябва да отида да работя, да си изкарвам прехраната на мен и семейството ми", разсъждава на глас Алиев.


"Кайлъшки вести" излиза всеки месец.

© Велко Ангелов

"Кайлъшки вести" излиза всеки месец.


И наместват Наказателния кодекс с шега - "Общо взето, да четеш Наказателния кодекс и да знаеш кое може и кое не", включва се за разсъжденията в затвора Илиев. Важно е да се сещаш какво е било тук и няма да го правиш повече, обяснява третият журналист Николай Стефанов.


За момента Алиев и Стефанов са се съсредоточили само в работата по вестника, докато Илиев чака да започне курс за огняри. Той е завършил средното си образование в затвора, като е държал матури в затворническото училище във Враца - по български език и география. Обича и българската история.


Любим момент на Илиев от историята е "преди България да падне под турско робство - когато е била на три морета". Яд го е, когато хората я делят, по думите му се разделят и помежду си. Както е било винаги, така е и сега. Дава примери с румънци, испанци и унгарци, които се обединяват и излизат на протест, когато не им харесва нещо. А в България всеки роптае за себе си.


Йонко Илиев

© Велко Ангелов

Йонко Илиев


Той продължава темата за разделението с това, че цял живот го усещал на гърба си. Определя се като средноинтелигентен, но тъй като е от малцинствата, другите казвали: "Тоя не става за нищо." Същевременно казва, че знаел колко е багажът на хората от малцинствата, и не се занимавал с тях. Затова накрая се оказвал отхвърлен и от двата отбора.


"В затвора приемаме всички, които имат глава на раменете", намесва се зам.-шефът на затвора Николай Козов. Той присъства в стаята, докато тече разговорът. "Не говоря за тук, говоря по принцип за обществото. Не ме разбрахте, господин началник", обяснява му Илиев. Той иска да запише право, защото "просто ми се удава, след толкова четене на законите".


Попитани дали журналистиката в България е обективна, никой няма категоричен отговор. Според Илиев обаче в едната телевизия "притискат" повече с въпросите си гостите си и нещата са такива, каквито са, а в другата гостите дават списък с въпросите, които могат да им задават.


Става време за обяд, а журналистите от "Кайлъшки вести" ще очакват реакцията от публикацията за тях.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sparti
    sparti
    Рейтинг: 326 Неутрално

    Дори в затвора човек трябва да живее някак си и то така, че като излезе да не се чуди на кой свят е и какво да прави. По-добре с вестника отколкото да запъват времето с обмяна на опит в престъпните похвати.

    slivizasmet.blogspot.com
  2. 2 Профил на оКоМаНапрай
    оКоМаНапрай
    Рейтинг: 1688 Неутрално

    как се пише вестник от затвора, ми както каже главният редактор - началникът на социалните дейности в затвора Иво Кузманов.

    Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф
  3. 3 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3872 Неутрално

    Реализация на добра идея!
    Не разбрах как се финансира отпечатването на вестника и с какъв тираж е.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  4. 4 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 2001 Неутрално

    Вестникът на затвора е добър начин списващите го да развиват уменията си за комуникация с хората. За затворниците, които дават материали пък е начин да споделят, което също е важен момент за укрепване на душевното здраве. И за всички е разнообразие. освен това е вестник от тях и за тяхнат среда.

    E PLVRIBVS VNVM
  5. 5 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 775 Неутрално

    Животът не е нито толкова добър, нито толкова лош, колкото си го представяме. В затвора попадат хората с лош късмет. Най- големите престъпници, бандити, убийци и крадци са на свобода. Свободата е осъзната необходимост и най- скъпоценното благо, с което небето ни е дарило. В казармата, когато военната служба беше задължителна, и в затвора не се попада по собствено желание, поради което изпитваш неистов стремеж да се измъкнеш от там. Когато излязат навън бремето на празника е още по- непоносимо и така се раждат рецидивистите. Измъкване няма.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK