Фондация "Медийна демокрация": Не всички журналисти знаят, че има етичен кодекс

Фондация "Медийна демокрация": Не всички журналисти знаят, че има етичен кодекс

© Иван Григоров



Качеството на медийното съдържание се влошава вследствие на комбинация от редица неблагоприятни фактори: външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям обем материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление. Придържането към определени правила за качество или спазването на етичен кодекс в голяма част от редакциите не е наложено като практика. Оказва се дори, че не всички журналисти знаят за съществуването на писмен етичен кодекс, който задава правила на саморегулация в професията".


Това е един от изводите от изследването на Фондация "Медийна демокрация", направено заедно с Асоциаицията на европейските журналисти в България. То беше представено вчера, когато АЕЖ оповести данните от изследването си за състоянието на медийната среда у нас.


Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. чрез интервюта с 30 журналисти от всички видове медии от страната.




Проучването на фондацията показва, че голяма част от анкетираните


разчитат основно на личната си преценка за това дали материалът им е съобразен с етични правила.


Друга част пък прехвърлят отговорността на продуцентите или редакторите си.


И в това изследване се констатира засилващата се тенденция за икономически и политически натиск върху медиите. "На по-сериозно влияние са изложени журналистите в регионалните медии, където се наблюдава сериозна зависимост от местната власт, в частност чрез договорите за информационно обслужване. В резултат на дългогодишни практики на външна намеса сред голяма част от журналистите и редакторите се установява траен навик за автоцензура", показва още изследването.


"Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията", заяви при представянето на доклада Орлин Спасов, от Фондация "Медийна демокрация".


Изследването показва, че повечето журналисти не смятат, че висшето образование по журналистика е задължително. А тези, които са го завършили критикуват начина на преподаване и липсата на достатъчно практически упражнения.


"Значителна част от работещите в медиите виждат повече предимства в друг вид висше образование: филология, икономика, право, европеистика и други. Макар по-специализираното знание да е високо ценено, сред журналистите е широко разпространено мнението, че видът на образованието не е от решаващо значение за успешна кариера. Журналистиката се разглежда по-скоро като професия, в която ставаш добър с упражняването ѝ", показват още данните.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK